Австрийският вестник „Die Presse“ анкетира участници на международна конференция в Клагенфурт, Австрия, и получи интересни резултати. Филмите, мобилните приложения, видеоигрите в наши дни все повече се възприемат като литература, твърдят експерти.

Над 300 души са проявили интерес към темата „Литературата в новия ландшафт на комуникацията” . Много от тях са от Канада и САЩ, където традиционното четене вече се измества от екрана. Точно обратното е положението в залагащата на традицията Австрия, която държи на традиционното четене и писане.

Педагог от Канада например е защитила тезата, че съвременното говорно обучение трябва да е по-малко концентрирано върху текстове. „Трябва наново да дефинираме какво е писател и читател”, казва Дженифър Роузъл. Тя допълва, че в днешно време учителите се концентрират твърде много върху четенето на книги, докато четенето е много повече свързано със слушане и гледане.

Роузъл е написала книга, в която сравнява програмите на читалищата в 21 държави. В САЩ и Великобритания за форми на четенето вече се смятат филмите, видеоигрите, подсайтовете, приложенията. Според педагога чисто писмените извори едва ли са по-важни в един час по език от визуалните. „Начинът, по който децата използват апликациите за мобилни устройства, е новата форма на компетентност за четене и писане”, казва тя.

„Често се казва, че децата не могат да четат вече, но четенето е свързано с мотивация. Малките дечица се нуждаят от истории и много ги харесват. В училище обаче често се налага да четат текстове, които не им харесват”, обяснява Роузъл. По думите й все по-често ще е важно трансформирането на съдържание от една форма в друга.

Положителният пример, разбира се, е Финландия, която надминава всички с новото си проектно обучение, в което предметите се размиват и обединяват, за да позволят на децата да решават задачи и да се справят с конкретни проблеми. Според финландската система дори писането на ръка вече е излишно.

Тази теза среща твърд отпор у австрийските експерти. Според тях писането на ръка формира идентичността, има и неврологични преимущества.

Шели Петерсън от университета в Торонто също смята, че ръкописът все още е важен. „Посредством писането детето получава представа, че иска да каже нещо. Научаването да се ползва клавиатура преди молива е проблем, защото се прескача една важна фаза”, смята канадката.

Всеобщите страхове от новите технологии имат общ корен – става дума за игра. Това е и думата, която най-много плаши родителите. Възрастните са алергични към играта, защото се страхуват, че тя пречи на децата да учат. Тя обаче е основният начин за опознаване на света при малчуганите и точно липсата на игрови елементи затормозява учебния процес. В това отношение образованието има още много да догонва.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • IN MEMORIAM

    Кристиан Таков - "Времето е особено"

    Думи на доц. Кристиан Таков - преподавател по право в Софийския университет, автор на книги, защитник на правото, към абсолвенти юристи. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ОТКЪС

    Юлия Кръстева - „Пътувам себе си“

    „Книгата се пише от двама. Тя ме впечатлява и това я забавлява, аз връщам теоретичката към нейните преживявания, емоции, тя играе играта, или пък не, продължаваме нататък“, разказва съавторът на книгата Самюел Док.

     
  • ПОРТРЕТ

    Памет за Богомил Симеонов

    Той бе Еньо, Жельо, Ивайло, Хищникът, крал Андрей, генерал Бергонцони, жрецът на хан Аспарух…

     

„Дирижирането не е само четене на партитури, а и натрупване, поддържане на традиция в музикалния живот. Това е дълъг, труден процес .“

Емил Табаков, български диригент, роден на 21 август преди 71 години

Анкета

Редно ли е държавата да плати изложбата на депутата Вежди Рашидов?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Могъщата притегателна сила на „Сикарио“

Като добър професионалист Стефано Солима дори ни проверява киноманската памет.

Том Круз - отличник в MI-6

"Мисията невъзможна: Разпад" е образцов екшън.

Сибирска клопка за Киану Рийвс

Ако творбата  куца на сценарно ниво е повече от ясно, че няма как да се превърне в постижение или празник за зрителя.