Австрийският вестник „Die Presse“ анкетира участници на международна конференция в Клагенфурт, Австрия, и получи интересни резултати. Филмите, мобилните приложения, видеоигрите в наши дни все повече се възприемат като литература, твърдят експерти.

Над 300 души са проявили интерес към темата „Литературата в новия ландшафт на комуникацията” . Много от тях са от Канада и САЩ, където традиционното четене вече се измества от екрана. Точно обратното е положението в залагащата на традицията Австрия, която държи на традиционното четене и писане.

Педагог от Канада например е защитила тезата, че съвременното говорно обучение трябва да е по-малко концентрирано върху текстове. „Трябва наново да дефинираме какво е писател и читател”, казва Дженифър Роузъл. Тя допълва, че в днешно време учителите се концентрират твърде много върху четенето на книги, докато четенето е много повече свързано със слушане и гледане.

Роузъл е написала книга, в която сравнява програмите на читалищата в 21 държави. В САЩ и Великобритания за форми на четенето вече се смятат филмите, видеоигрите, подсайтовете, приложенията. Според педагога чисто писмените извори едва ли са по-важни в един час по език от визуалните. „Начинът, по който децата използват апликациите за мобилни устройства, е новата форма на компетентност за четене и писане”, казва тя.

„Често се казва, че децата не могат да четат вече, но четенето е свързано с мотивация. Малките дечица се нуждаят от истории и много ги харесват. В училище обаче често се налага да четат текстове, които не им харесват”, обяснява Роузъл. По думите й все по-често ще е важно трансформирането на съдържание от една форма в друга.

Положителният пример, разбира се, е Финландия, която надминава всички с новото си проектно обучение, в което предметите се размиват и обединяват, за да позволят на децата да решават задачи и да се справят с конкретни проблеми. Според финландската система дори писането на ръка вече е излишно.

Тази теза среща твърд отпор у австрийските експерти. Според тях писането на ръка формира идентичността, има и неврологични преимущества.

Шели Петерсън от университета в Торонто също смята, че ръкописът все още е важен. „Посредством писането детето получава представа, че иска да каже нещо. Научаването да се ползва клавиатура преди молива е проблем, защото се прескача една важна фаза”, смята канадката.

Всеобщите страхове от новите технологии имат общ корен – става дума за игра. Това е и думата, която най-много плаши родителите. Възрастните са алергични към играта, защото се страхуват, че тя пречи на децата да учат. Тя обаче е основният начин за опознаване на света при малчуганите и точно липсата на игрови елементи затормозява учебния процес. В това отношение образованието има още много да догонва.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • А СЕГА...

    Компютри и цървули

    Недоволният от нещо човек вече не е гражданин на Република България, а само протестър.

    Дръзналите да напишат или рекат по радио или телевизия нещо напреки, са грантаджии, соросоиди (нали помните деветдесетте), джендъри и национални предатели, платени от американския империализъм. Да ви звучи познато?

  • ПОРТРЕТ

    Невероятната Мария Калас

    През 2018 г. се навършват 95 години от рождението на певицата.

     
  • КРИЛЦЕ ИЛИ КЪЛКА

    Да си спомним за Луи дьо Фюнес

    Комедиите му бяха любими у нас, нещо повече -  редовно се внасяха и се показваха до скъсване в киносалоните, за да знае всяко българско дете кой играе инспекторите Жув и Крюшо.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • РЕКОНТРА

    Възхвала на глупостта – българската

    Дано някой ден поне малко да поумнеем. Да видим, че царят е наистина гол и най- сетне да кажем едно твърдо и окончателно: „Не!” на Глупостта и да решим сами успешно съдбата си. Защото вече почти стигнахме дъното...

     
  • ОТКЪС

    Светлана Алексиевич - "Чернобилска молитва"

    Книгата описва личната трагедия на хората след Чернобилската трагедия и показва как тя е повлияла на техния живот.

     

„Любов е да срещнеш някой, който да ти каже нещо ново за теб.“

Андре Бретон, френски писател, роден на 19 февруари преди 122 години

Анкета

Гледате ли предавания за култура по телевизията?

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

"От Калифорния до Стълпище – историята на един емигрант" от Любен Рабчев (ревю)

На места нешлифована, историята печели с ясните си послания и с неуморимото желание на автора да предизвика апатичните българи, оставили се да ги носи течението.

Вестникът на властта срещу властта

Не съм съгласен с българското заглавие на филма. „Вестник на властта“ звучи и подвеждащо, и компрометиращо.

Жлъчна сатира срещу тоталитаризма

„Смъртта на Сталин“ продължава традициите на „Монти Пайтън“, предлагайки ни един присмехулен и хулигански поглед към най-близкото обкръжение на вожда в момент на върховно напрежение и прелом.

Да бъдеш безкомпромисен и решителен и в най-мрачния час

Отличен сценарий на Антъни Маккартни и брилянтна игра на Гари Олдман.