Проф. Вера Найденова, "СЕГА"

По-отдавна в Европа, а в по-ново време и навсякъде по света критическата дейност е органична част от художествената култура. Смисълът и качествата й зависят от обществения климат, от компетентността и смелостта на практикуващите я. И от творчеството, което те анализират и оценяват. Тук място за идилични отношения няма, но съзнанието за взаимообвързаност и взаимонеобходимост е задължително.

В една или друга форма у нас филмовата  критика се появява заедно с идването на киното и се развива с развитието на родното филмово творчество. Между 1945 и 1989 г. я практикуваха мнозина, печатните издания щедро им предоставяха  територията си, телевизията умножаваше популярността и авторитета им. Властимащите товареха критиците с идеологически задачи, толерираха се идейният и социологическият анализ, модерните на Запад критически подходи не бяха особено желани. Имаше периоди, в които не всички значителни филми се представяха на екраните ни, но в крайна сметка и нашата, и чуждата филмова продукция получаваха задълбочена оценка и популяризация.

Отрадно бе да се види как при създалите се по-благоприятни условия навлизащите в кинокритическата дейност през 80-те и 90-те години смело се отказваха от установените правила и привичните категории на анализа. И започваха в по-голяма степен да практикуват професията като "свободен акт на критическия субект". Хладните операции на рецензирането се смениха от по-интимния тон, патосът все по-видимо отстъпваше пред скептичните съждения, морализаторството - пред художествения усет. Тук изникнаха нови опасности и изпитания. С времето все по-ясно се усещаше, че критическият freestyle се осъществява не като дезавуиране на теоретичната начетеност, а при отсъствие на такава. Изкуствоведският дискурс изтъня до застрашителен минимум, в името на "масовия потребител" средствата за комуникация все повече предпочитаха журналистическата информация пред сериозния разбор. Пространството за критически публикации се стесняваше. Специализираните издания вече се броят на пръстите на едната ръка. Появиха се електронните сайтове, но в тях пък дебне призракът на любителството. 

Въпреки всичко на критическия фронт днес се трудят немалобройна група, предани на професията си кинокритици със свой стил, пристрастия, позиции. Колективно те се изявяват най-вече по време на националните фестивали във Варна и Пловдив. (Дискусиите им се публикуват във в. "Култура", именуван отскоро "К", и в сп. "Кино"). Но когато, макар и рядко, обсъждания на филмовата ни продукция се осъществяват в столицата, режисьорите и продуцентите, които уж ги желаят, рядко присъстват. 

В последните седмици стечение на обстоятелствата актуализира друг сегмент от проблематиката. Той няма само цехово значение, както би могло да изглежда на пръв поглед. Работата е там, че критическата дейност не е закрепостена само в анализа и оценката на готовите продукти, а прониква и в творческия процес. Така е при всички изкуства, но при филмите, чиято направа зависи от много хора и минава през различни етапи, важи с особена сила. Най-често в неформални лични срещи критиците са канени като приятели и съмишленици. Но тази дейност подлежи и на институционализиране. През по-горе споменатите соцдесетилетия към произвеждащите филмите в Киноцентъра "колективи" съществуваха т.нар. художествени съвети. Зная, че има хора, които ще кажат, че те са били проводници на политическата цензура. Но има и такива, които ще свидетелстват, че в тях се извършваше полезна работа за създаване на произведения, които после придобиваха международен престиж, а и днес у нас се гледат с интерес. Дори в моменти на най-сурова идеологическа стагнация участието на критиците в тях не е било изключвано.  

Вече четвърт век държавното субсидиране на филмовото производство се извършва от Националния филмов център при консултативното участие на т.нар. художествени комисии. В тях винаги са присъствали кинокритици. Те имат две предимства за тази дейност: с малки изключения са финансово независими от киноиндустрията, а по силата на професионалните си ангажименти са по-добре запознати с новостите в световния кинематографичен процес.

Но ето че в края на 2018 г. се случи нещо изненадващо. С голямо закъснение впрочем бе предприето обновление на Закона за филмовата индустрия и свързания с него Правилник за работа на НФЦ. Текстът бе публикуван и тогава открихме (освен това, че поправките в стария закон са козметични) новосъздадения член 14, ал.3, според който кинокритиците не могат да участват във въпросните комисии. Напразно питаме за протокол от заседанието на Националния съвет за кино, в който да открием аргументите за това решение. Обяснението е, че текстът е трябвало бързо, без обсъждане да бъде внесен в МС за синхронизиране с някакви европейски изисквания, с което да се решат важни финансови въпроси. Сигурно е така, както е сигурно и че спешните промени без юридическа прецизност водят до недомислици. 

Първото, за което се досещаме, е, че въпросният текст загърбва по-добрата идея комисиите да се съставят от предварително селекционирани експерти, представящи всички професии в киноиндустрията. Няма да скрия това, че съзирам в него известно занаятчийско разбиране за отношението, с което участниците трябва да пристъпват при обсъждане на проектите. 

Известно успокоение идва от обстоятелството, че обсъждането на закона и правилника продължава. Разговорите в НСК, разбира се, са покрити с дискретност, но до публичното пространство достигат аргументи като този: че правата на критиците се простират само в сферата на анализа и оценката на готовия продукт. Интересно е, ако този "мъдър" постулат излиза от устата на продуцентите, как те ще забранят на сценаристите и режисьорите да общуват с критиците по време на работа върху литературния материал или при избора на актьори. Чува се и друг мотив - че има страни, в които  критиците не участват във въпросните комисии. На това може да се отговори, че има много други, в които те пък участват. Представителите на критиката са неизменна част от комисиите например във френския национален център, по чийто модел е създаден нашият. Добре е, разбира се, да се вглеждаме в чуждия опит, но още по-добре ще е да познаваме и ценим своя. 

Да се надяваме, че при бъдещото финално решение здравият разум ще надделее. Иначе сме в правото си да мислим, че киноиндустрията ни се управлява от хора, които не познават добре спецификата и вътрешните й ресурси, или че се намесва прагматично-користен страх от компетентността и принципността на критиците. 

 

ЗАКОНЪТ

С Постановление № 274 на Министерския съвет от 6 декември 2018 г. е приет Правилник за прилагане на Закона за филмовата индустрия.

Чл. 14. (3) Член на национална художествена комисия може да бъде експерт, който притежава висше образование по специалност в професионално направление в областите "Изкуства" и "Хуманитарни науки", "Социални, стопански и правни науки", както и професионален опит като:

1. продуцент или актьор, който може да бъде доказван с притежаването на сродни права върху най-малко две произведения в областта на филмовото изкуство, или

2. режисьор, сценарист, оператор, художник-постановчик (само за комисия по анимационно кино), който е и носител на авторски права за създаването на най-малко две произведения в областта на филмовото изкуство.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

  • ЮБИЛЕЙ

    Препускай, индианецо!

     Гойко Митич на 80.

     

    За нас той беше идол, пример за подражание, олицетворение на Доброто, вечният смел и благороден индиански вожд, готов да воюва със злото в Америка в името на справедливостта и човешката хармония.

     

„Няма такова нещо като лошо уиски. Просто някои са по-добри от други. Но човек не трябва да злоупотребява с алкохола, преди да навърши 50. След това би бил глупак, ако не го направи.”

Уилям Фокнър, американски писател, роден на 25 септември преди 123 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.

"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото на „Спасяването на редник Райън“ и „Подводницата"

 

Ако го нямаше Том Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене.

За Дизела и неговата предпоследна крачка

 

Историята на Кирил Николов нагледно доказва в какво се превръщат мечтите, ако ги преследваш упорито и последователно.