Михал Мишковед, "СТЪРШЕЛ"

Преди години си купих пакетче сръбско кафе, на което пишеше „Пржена мешавина”, което на български означава „смес”. Сетих се за „мешавината” в съботната вечер, когато гледах по телевизията спектакъла „Ние сме всички цветове”, с който се откри „Пловдив - европейска столица на културата”.

Събитие, за което от доста време ни проглушиха  ушите. За откриването – трийсетметрова кула, построена специално за случая. Шоу от музика и светлина за два и половина милиона лева, подготвено от германска фирма.

И какво видяхме?

В социалните мрежи се явиха всякакви коментари: на един видяното му заприличало на Людмилината асамблея „Знаме на мира”, на друг – на соц фестивала „Ален мак”. И двамата са прави. На мен пък масовостта ми напомни спартакиадите от Живковото време или корейска манифестация, модернизирана с компютърна анимация. Върна ме и към училищните „монтажи”, когато учителките раздаваха листчета със стихчета и всеки от класа се включваше в рецитала. Тук рециталът, освен на български, бе и на други езици, за да се каже и покаже „заедно, цузамен, тугедър”. Кой знае защо текстът, който декламираха гимназисти-актьори, беше съчинен от някакъв германски драматург. Но звучеше като да е от Георги Джагаров, особено следното: „Моята длан е половин Европа, твоята е другата половина. Да се хванем за ръце, за да стане цяла!”.  Така джагаровата метафора за страната като човешка длан – тук порасна до половин континент. А от две длани – цял.

Защо беше нужно чужденци да ни пишат сценария? Няма ли в Пловдив прекрасни поети, чиито стихове да прозвучат на такова събитие? Защо трябва германски режисьори да режисират шоуто? Нямаме ли си наши, по-добри? Защо германска фирма е била избрана и по какви критерий? И кой е този Шилер (не стария поет, а новия диджей, взел името му), който имаше привилегията да озвучи откриването и каква е връзката му с Пловдив? Когато Брауншвайг или Лайпциг станат европейски културни столици, тогава да си пускат Шилера –  не тук му е мястото.

Иначе българското участие мина без изненади: пак кавалът на Теодоси, пак кукери, гайди и пак Делю Хайдутин. Не знам как е при извънземните в Космоса, но на нас  от  Делю взе да ни писва – като писък от гайда.

От друга страна, може би това са ни възможностите: калпаци, гайди, кавали и хайдути…

Тогава защо имаме министерство на културата, а не на фолклора? Дано следващите събития в Пловдив, културната столица на Европа,  покажат, че ни се намира и нещо друго.

Имаше и добра новина: трийсетметровата конструкция на кулата не се срути от тежестта на масовите сцени на „режисирано-спонтанно” веселие.

Кулата издържа до края, зрителите – по-трудно.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

  • ЮБИЛЕЙ

    Препускай, индианецо!

     Гойко Митич на 80.

     

    За нас той беше идол, пример за подражание, олицетворение на Доброто, вечният смел и благороден индиански вожд, готов да воюва със злото в Америка в името на справедливостта и човешката хармония.

     

„Ако бях сериозен човек, сигурно щях да имам истинска работа.”

Харисън Форд, американски актьор, роден на 13 юли преди 78 години

Анкета

Ще купувате ли повече книги, като падне ДДС?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

За Дизела и неговата предпоследна крачка

 

Историята на Кирил Николов нагледно доказва в какво се превръщат мечтите, ако ги преследваш упорито и последователно.

„Тялото” – за всеки, който търси доказателство за нашата уязвимост

 

Книгата се чете изключително леко. А това е майсторството: да разкажеш много сложни научни неща, незнайни факти, открития и събития, които изискват сериозно изучаване.

Сериали по време на криза

 

В „Южен вятър 2“ има стабилна „българска връзка“.