ИСКРА ЦЕНКОВА, "СЕГА"

Колкото и да не ни се вярваше, въпреки всичките си кусури, въпреки хаоса на объркания уличен трафик и съсипания си имидж Пловдив вече е европейска столица на културата. Но още по-разединена, напук на приповдигнатата рецитация и многократно скандиращите детски гласчета: "Заедно, тугедър, цузамен!". Нищо че точно с концепцията си „Пловдив заедно“ градът извоюва престижната титла с призива си за съюзяване на живеещите врата до врата различни поколения, етноси, вероизповедания. И докато на фона на осветената като коледна елха 30-метрова кула с не по-малко оспорвани естетически качества едни се снимаха пред логото на грандиозното събитие широко усмихнати, с развени от ледения вятър коси, други цъкаха с език. Ядосваха се на управленската безстопанственост и хвърлените на вятъра милиони и бързаха да се скрият на топло. "Срам ме е. Ние можем и да замижим пред тая гледка, ама на чужденците как да им вържем очите", казва млада жена с дете насред площад "Централен" и изпочупените му плочки, насипания чакъл, купчините с пръст наоколо, изкопите, палетите с плочки, загражденията, които крият още по нелицеприятни гледки...  

"Какъв празник е днес?

Ама ние днес не празнуваме",

казва Адвие от ул. "Прохлада" в ромския квартал "Столипиново", като вдига към зимното слънце ръка с оцветени с къна пръсти. Жената пуска на земята маркуча, с който полива проснатия насред улицата разноцветен килим, и ни поглежда недоверчиво: "А, културна столица значи?", кима с глава насред мократа уличка, окичена в насрещния си край с още по-шарени боклучаци. Децата на Адвие са из чужбината, трупат култура на Запад, а на нея и на мъжа й не им е до европейски веселби. Събота е, част от махалата се хигиенизира, другата го раздава айляк. 

Аварийно и от немай къде ромският квартал "Столипиново" ще трябва да посрещне много от културните събития на "Пловдив 2019", защото повечето инфраструктурни проекти, включени в апликационната форма на инициативата, са на кота нула. Според общината за това настоявали и от Брюксел - културата да се поразшета повече из различните общности, да бута границата между гетото и града, та всички заедно да вървят напред. Творчески компании от няколко европейски държави

ще бродят из надупчените и окичени с боклуци улички

на ромския квартал, ще създават артистични лагери и ще споделят изкуството си с жителите на гетото. Цяла година различни творци и експериментатори ще търсят другото лице на маргиналните слоеве и ще споделят с тях хляба си. В тоя момент обаче гайлето на най-големия ромски квартал у нас е друго: докато чака чужденците, откъде да си набави хляба?  

За разлика от гетото, няколко часа преди грандиозното шоу останалата част от града чака с нетърпение събитието, което според патетичните закани на кмета Иван Тотев ще затвори устата на всички критикари. Във въздуха обаче продължават да витаят опасенията, че маскираните недъзи и цветните фойерверки няма да спасят Пловдив от провала като столица на културата - най-лошата, най-неуредената въпреки впечатляващата древна история на града, пъстрите му традиции, богатата му култура. Хората се спират пред огромната Вавилонска кула, глътнала два милиона лева, коментират мястото й. Точно на централния булевард "Цар Борис III Обединител" ли трябваше да се вдигне и да запуши още повече трафика? Не можеше ли да й намерят място някъде около Панаира? Ще издържи ли тоя подлез 200-тонната й конструкция заедно с 1500 души отгоре? Струваше ли си да се хвърлят толкоз пари за няколко часа шоу? И още милион и половина за програмата, и още толкова за реклама, а градът да е като след вражеска бомбардировка?

Но пък според кмета това изобщо няма значение, по-важното е, че са свидетели на изключително събитие, което втори път в живота им няма да се случи. "Предният кмет един лев не даде за тоя площад. Това момче Тотев да вдигне гордо глава! 

Колкото и да го плюят, той ще остане в историята!

След години никой няма да си спомня за разбитите плочките и изкопите, а само за това, че по времето на Тотев Пловдив е бил културна столица на Европа", казва Пенка Атанасова и бърза да застане в кадър заедно с приятелките си на фона на бившия партиен дом, маскиран с логото на "Пловдив 2019", пригласящо "Заедно". Приятелката й пък разказва, че дъщеря й, която живее във Виена, й казвала: "Мамо, не ща да се връщам, срам ме е". Тя обаче я съветвала: "Дъще, няма от какво да те е срам. Застани пред телевизора и когато светне кулата, кажи на висок глас: "Аз съм пловдивчанка!".

И докато специално за събитието съседните на Вавилонската кула заведения действаха по правилото "Ден година храни", организаторите на шоуто приготвяха топли напитки за очакваната многохилядна тълпа от зрители - предимно местни хора и родни туристи, тук-там и чужди, повечето случайно озовали се в града, според репортерската проверка ден преди това на местния сайт "Под тепето". Час преди официалното откриване като част от мерките за сигурност тежковъоръжените служители на реда пребъркваха още по-осторожно багажа на посетителите за оръжие и опасни предмети. Точно в 18 часа преминалите успешно полицейската проверка пък се впуснаха в люта битка за одеялата и шалчетата на Тотев - по 15 хиляди, от всички цветове, каквото е и мотото на празничната програма "Ние сме от всички цветове", и с логото на "Пловдив 2019". Поларените завивки са поръчани в последния момент, без обществена поръчка - поради липса на време и с обяснението, че стойността им е под прага на конкурс. От общинската фондация най-накрая си дали сметка, че при очакваните минусови температури хората ще измръзнат, докато изгледат програмата на открито. "Тук е страшно. Бутат ни, дърпат пликовете от ръцете ни, грабят по няколко... Не стига че от сутринта мръзнем, но и ще си тръгнем насинени", казва една от стотиците доброволки, ангажирани за откриващото събитие.

"Станахме столица на срама! Как така преди двадесет години пак бяхме столица на културата, но с концерти на "Металика"... А сега без малко да разфасоваме две прасета на площада заради криворазбрани ценности и спазване на традициите", казва възрастен мъж, неуспял да се дореди до заветните шалчета на Тотев. Розови за момичета, сини за момчета и бежови за елфите, както обясни кметът на Града под тепетата. 

 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • КЛАСАЦИЯ

    10-те най-добри филма на XXI век, които вече са класика

    BBC Culture не приемат тезата за тоталната филмова суша и се допитват до 177 кинокритици от различни страни кои са 10-те заглавия, създадени от 2000 г. до днес, които ще останат в киноисторията.

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • БЕЗПОДОБНИЯ

    „Масонската ложа и братството на Левски”

    Делото и животът  на Апостола на българската свободата винаги са будили интерес. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Динята е отлична храна: едновременно ядеш, пиеш и се измиваш.“

Енрико Карузо, италиански оперен певец, роден на 27 февруари преди 148 години

Анкета

"Туитър" наруши ли свободата на словото, като блокира Тръмп?

Да - 65%
Не - 35%
Не мога да преценя - 0%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

За опашката, кандидат-президента и вечната ни орис

 

 

Опашката“ (2021) е писан седем години. Замислен и реализиран е преди пандемията и звучи като дистопия.

За новините по света и хората

 

Филмът „Новини от света“ е немислим без Том Ханкс, който, остарявайки, става все по-добър, а неговите персонажи вече се изпипват филигранно и детайлно като за световно изложение.

Всевиждащото око и свещеният триъгълник

 

Книгата „Свещеният триъгълник. Българската следа в историята на оперативното масонство“ е съчетание на археология, история, география, архитектура, строително инженерство и не на последно място – културология.