ИСКРА БАНКОВА, "ФЕЙСБУК" 

Твърде лесно нашата българска общност се раздели на пластове, които с провинциален хъс се селектираха по признака "ти знаеш ли какво е пърформанс, бе, простак?". То на нашите изкуствоведи багажът им е толкова - да натикат плебса в миша дупка, а те целите в бяло и звезди...

Скандалът около Ода Жон придоби национални мащаби, премина през подробен жълт ad hominem спрямо авторката път, разгроми присъствието на дежурния по званието "интелектуалец" Жоро Папионката, бурно застраши с отвяване шефката на НХГ и я нарече "московски номенклатурчик", взе на въоръжение масовия глад на населението, което нямало коричка хляб, но пък се утрепа на черния петък да пазарува средно по 400 лв на човек, чу йерихонската възмутена тръба на Веждито, пътьом хвърли поглед на шунковата русалка и изпита бифуркационен шок: главата от карфиол сурова ли е и с какво е отбелязан скута на голата полегнала женска месна скулптура, хвърли поглед към Париж и като не видя отговор от художничката, упражни се в метафорични изрази... и спихна. Всяко чудо за три дни. Важните неща останаха без внимание!

А развинтената фантазия на нашата прекръстена млада българка продължава похода си из света на изкуството и освен шунка и салам май нищо няма да остави в спомените ни?

Чудо невиждано! Салвадор Дали, Йеронимус Бош и Джузепе Арчинболдо в нови версии на 21 век? И то от жена! Хмм. Доста силна провокация.

Обичам други ракурси и затова опитах психоаналитичния, защото минава през човека и неговата фина знакова система да приема и предава послания и състояния от тепиха на душата към тънката материя на Духа.

Ода Жон се впуска в света на подсъзнателното с някакво възторжено и странно вдъхновение и рисува това, което й поднася вътрешното й собствено пътешествие. В едно интервю тя казва, че не дава имена на картините си, защото оставя всеки да види това, което иска и усеща. Подсъзнателният свят е безкраен и в кой пласт ни води тази млада жена с доста драматична съдба е твърде интересно.

Мен ми омръзна да реагираме първосигнално на първата проекция, която ни попадне - тоест че Ода провокира и изнася нашите собствени "демони" и страхове в кървави вътрешности и генитални медицински подробности. В подсъзнанието на хората няма етикети и строг ред, има връзка с плашещата безконечност, с бездната, но и няма само ад.

Какво става с проективната идентификация при Ода Жон? Кара ли ни тя да съпреживяваме или ни оставя само погнусени? В епохата, когато човек пренася своята идентичност в безтелесния свят на виртуалното, където си градим един собствен "дизайнерски" образ, къде остава телесното във всичките му детайли? Безстопанствено и мощно, скрито зад индустрията Anti-Age, все пак то генерира нашите културни и социални сублимации. В телесното има мощна необуздана сила и то не е само външната ни форма, а и вътрешни части, които го конструират като цяло без да се замисляме за тях.

Ода деконструира спокойствието ни на човеци, събрани в кожата си и крачещи бодро по земята. Тя ни напомня с четката си сложността на homo sapiens и ни пита удивено, ужасено, стреснато даваме ли си сметка какво сме? Смъква гордостта ни на самомнителни дами и господа и ни кара да си спомним, че има скрити сили и форми вътре в нас, които забравяме, от които се гнусим високомерно и изтласкваме в подсъзнанието си. Както знаем не ни е дадено в обикновения живот да проникваме чрез съзнанието в подсъзнанието си и обратно. Но изкуството може.

Съзнанието на художничката с лекота минава зад плътта и избухва в органна вакханалия, която стряска. Но това не е медицински атлас на мозъци и вътрешности. Сензитивността на Ода, съпътствана от таланта й на способен артист, ни води към хилядолетните ранени и кървави напъни да се измъкнем от плена на телесността, от нейната мощна и тайна сила. Тази сила много често деформира "лицето" ни пред хората, главата ни, целостта ни, която самодоволно носим със себе си.

Ода е бунт и трагичност, тя е изкарала на платната си битката на душата си, която иска да излезе от ограничението и среща мощни пазачи. Нов контрол ли идва над нашите сублимации или нова вакханалия на плътското в нас? Това са "батални" картини на скритите и отхвърлени тайни вътре в нас, които водят битка за душата ни и които рядко имат имена.

Какво показа реакцията на различните пластове от обществото ни извън стандартните форми на погнуса? Ще го уважим ли това телесно притежание с ново познание и уважение към неговите императиви? Или ще го натикаме в нови граници? Интересен казус за обсъждане.

Коментари  

0 #1 Стаменов 03-12-2018 17:52
Йеронимус Бос. На нидерландски sch в края на думата се чете С, в началото - СК. Това не пречи на някои да слагат СК в края на думата - Боск. Но БОШ? - идва малко в повече...
Цитиране
  • ПОРТРЕТ

    Чомски - най-важният интелектуалец на съвремието

    Той е неуморим. И неумолим в критиката си към несправедливостите на съвремието ни. Ноам Чомски, геният на лингвистиката, просветителят с леви възгледи, един от най-непримиримите критици на САЩ и капитализма, навърши 90.

  • ОТКЪС

    Андрей Соколов - „За нашия дом"

    Книгата носи в себе си и предлага на вниманието на читателите важни факти, имена на хора, снабдена е със справочен апарат, който би бил полезен на всеки интересуващ се от историята на Шумен и България през отминалото 20-то столетие. 

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Памет за Алексей Баталов

    Макар и да изглежда, че е бил галеник на съдбата, битието на актьора не е постлано само с лалета и рози.

„Семейството трябва да е най-безопасното място на света, свободно от тревоги.“

Брад Пит, американски актьор, роден на 18 декември преди 55 години

Анкета

Ще купите ли книга за Коледа?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Съдбата на писателя като ребус

За новия роман на Матей Вишниек.

Нова среща с хумора на братя Мормареви

„Еврейски вицове“ е една миниенциклопедия на еврейския дух, на усета на този народ да се шегува и иронизира дори в най-трагични мигове от съществуването му.

"Валутният риск в икономиката" (ревю)

Съществени моменти в монографията са анализираните валутен риск и валутна система в България от 1878 г. досега, както и практико–приложните измерения на валутния риск.