МИХАЛ МИШКОВЕД, "СТЪРШЕЛ"

По е лоша простотията

и от лошотията.

 Радой Ралин

От известно време се коментира някакъв рекламен клип, на който някакъв директор на някаква телевизия се обръща към младите хора, обещавайки им известност. Как? Като се пробват в неговата телевизия. Като какви: отговорът е в клипа, заснет пред главния вход на Университета. Там тиви босът е седнал бейски, а млада и надарена (физически) секретарка му носи кафе. Със сметанка. За финал шефът похотливо оглежда задния й овал.

Телевизията е студентската „Алма Матер”, а директорът – актьорът Башар Рахал.

Клипът предизвика скандал заради сексизъм. А той просто е тъп. И безвкусен. Истинска чалга.

Но какво по-друго да очакваш от една медия, начело на която е Башар Рахал? Актьор, по-известен от участията си в реклами (за маса, на маса) и в реалити формати, отколкото с ролите си. От Башар може да се очаква толкова вкус, колкото има и в шоуто на Слави. Или от Азис, ако оглави телевизия.

Докато общественици и преподаватели по журналистика обсъждаха клипа на Башар, президентът Радев реши да обсъжда журналистиката. В словото си по повод 10 ноември, годишнина от промените, Радев се изказа критично за медиите днес: „Свободата на словото е спомен от миналото. Четвъртата власт абдикира от ролята си на коректив. Рухнаха професионалните стандарти в медиите, а с тях и доверието на гражданите в поднасяната информация.”

Може да е вярно, но констатацията е твърде на едро. Ако президентът искаше да каже нещо конкретно, трябваше да почне от партийния вестник „Дума”. Там Корнелия Нинова еднолично уволни главната редакторка и назначи свой човек – световно неизвестен, но верен на лидерката. Такъв пример за грубо политическо назначение в медиите скоро не е имало.

Ако Радев наистина иска да се задълбочи, а не да прелита в бръснещ полет над медийното поле, може да разшири темата – с участието на бив­шите ченгета в днешната журналистика. Агентите на ДС продължават да са фактори в медиите. На последното раздаване на журналистически награди с най-голямата и важна за гилдията на името на „Йосиф Хербст”, бе награден журналист с агентурен псевдоним и с богата папка от доноси. Впрочем такива бивши агенти (академици, историци, писатели) президентът Радев кани в кабинета си, за да си говорят за „национално единение”.

Какво ти тук „единение”, докато доносниците се кичат с отличия? С научни титли, стават академици и член-кореспонденти, още дават акъл по медиите…

Проблемите на днешната журналистика са основно два: простотията и лошотията. От едната страна са чалгарите, от другата – бив­шите ченгета. Иди, че разбери кое е по-лошото.

Пък ако тук-там има нещо друго встрани, това са само остатъци от журналистика.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

"Опитвам се да използвам цветовете в живописта като думите в поезията, като нотите в музиката."

Хуан Миро, испански художник, роден на 20 април преди 126 години

Анкета

Да остане ли статуята на Борисов със светещите очи?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

„Снимка с Юки“ успява да избута тревожността от душата

„Снимка с Юки“ е повече филм-разсъждение за не/възможността на преодоляване на собствените си граници и влизане в територията на другия, филм за доверието. 

Светлината, казах!*

 

 

 

Стефан Мавродиев участва не само като актьор, но и с личната си позиция.

Един УЮТен филм на Камен Донев

Истината е, че отдавна не бях гледал български филм с такъв хомогенен ансамбъл – независимо дали става дума за главна роля – Валентин Танев, Стефка Янорова, Албена Колева, Захари Бахаров, за сочен поддържащ персонаж – Бойка Велкова, Николай Сотиров,Николай Урумов, Патриция Пъндева.