МИХАЛ МИШКОВЕД, "СТЪРШЕЛ"

По е лоша простотията

и от лошотията.

 Радой Ралин

От известно време се коментира някакъв рекламен клип, на който някакъв директор на някаква телевизия се обръща към младите хора, обещавайки им известност. Как? Като се пробват в неговата телевизия. Като какви: отговорът е в клипа, заснет пред главния вход на Университета. Там тиви босът е седнал бейски, а млада и надарена (физически) секретарка му носи кафе. Със сметанка. За финал шефът похотливо оглежда задния й овал.

Телевизията е студентската „Алма Матер”, а директорът – актьорът Башар Рахал.

Клипът предизвика скандал заради сексизъм. А той просто е тъп. И безвкусен. Истинска чалга.

Но какво по-друго да очакваш от една медия, начело на която е Башар Рахал? Актьор, по-известен от участията си в реклами (за маса, на маса) и в реалити формати, отколкото с ролите си. От Башар може да се очаква толкова вкус, колкото има и в шоуто на Слави. Или от Азис, ако оглави телевизия.

Докато общественици и преподаватели по журналистика обсъждаха клипа на Башар, президентът Радев реши да обсъжда журналистиката. В словото си по повод 10 ноември, годишнина от промените, Радев се изказа критично за медиите днес: „Свободата на словото е спомен от миналото. Четвъртата власт абдикира от ролята си на коректив. Рухнаха професионалните стандарти в медиите, а с тях и доверието на гражданите в поднасяната информация.”

Може да е вярно, но констатацията е твърде на едро. Ако президентът искаше да каже нещо конкретно, трябваше да почне от партийния вестник „Дума”. Там Корнелия Нинова еднолично уволни главната редакторка и назначи свой човек – световно неизвестен, но верен на лидерката. Такъв пример за грубо политическо назначение в медиите скоро не е имало.

Ако Радев наистина иска да се задълбочи, а не да прелита в бръснещ полет над медийното поле, може да разшири темата – с участието на бив­шите ченгета в днешната журналистика. Агентите на ДС продължават да са фактори в медиите. На последното раздаване на журналистически награди с най-голямата и важна за гилдията на името на „Йосиф Хербст”, бе награден журналист с агентурен псевдоним и с богата папка от доноси. Впрочем такива бивши агенти (академици, историци, писатели) президентът Радев кани в кабинета си, за да си говорят за „национално единение”.

Какво ти тук „единение”, докато доносниците се кичат с отличия? С научни титли, стават академици и член-кореспонденти, още дават акъл по медиите…

Проблемите на днешната журналистика са основно два: простотията и лошотията. От едната страна са чалгарите, от другата – бив­шите ченгета. Иди, че разбери кое е по-лошото.

Пък ако тук-там има нещо друго встрани, това са само остатъци от журналистика.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Когато обичаш литературата, книгите и големите поети, дори най-циничните, има нещо, което те тегли нагоре.“

Жана Моро, френска актриса, родена на 23 януари преди 92 години

Анкета

Гледате ли българско кино?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

По-добър ли е бил сексът при социализма?

Дали при социализма жените са имали по-добър секс? Да, убедена е американската етнографка Кристен Годсий. В своята книга, излязла през 2019 в Германия, тя обяснява защо. Годсий задава и други въпроси.

По следите на жените от кино „Роялъ“

Леа Коен е написала четивен, ярък, пъстроцветен роман. Добре конструиран и може би най-хомогенният в творчеството й.

Как умират демокрациите

 

Разпадът на демокрацията за повечето хора остава невидим, предупреждават Даниел Зиблат и Стивън Левицки.