Михал Мишковед, в. "Стършел"

Имаме Ден на будителите, а нямаме на приспивателите. То за тях един Ден е нищо – Седмица и Месец – също, повече ще им отива Година. Или Години… Години на приспивателите на родната духовност – направо Период. Цял Период, в които живеем, без да му се вижда краят.

Сега приспивателите внесоха и Закон за медиите. По-известен като Законът Пеевски-Цонев, двама депутати от ДПС, които можем също да наречем и ликвидатори  на свободното слово, особено единия… Доказал се е в изданията, които притежава.

Целта на закона им – уж да изсветлят собствеността на медиите – електронни, печатни и интернет-сайтове. Уж да извадят на показ финансирането им.

А истинското намерение – да затворят устата на неудобните.

Как? Първо – с бумащина.

Чиновникът от пиесата на Ст. Стратиев „Сако от велур” искаше от гражданина да му представи „кожа от убита лисица” или удостоверение за „същата”.

Сега Законът на Пеевски-Цонев иска от собственици и издатели много повече „кожи”, удостоверения, уверения и декларации. Една хартия да не подадеш в срок и върху теб се стоварва огромна финансова санкция.

Според законопроекта всяка медия трябва да обяви с декларация, ако човекът, който контролира действителната политика на изданието (радиото, телевизията, сайта), е различен от действителния собственик. Това го имаше и досега за печатните издания – всяка години в първия брой ние, стършелите, чинно декларираме чия е собствеността. Не видяхме никое друго издание да го прави. Например списание „Аспекто” (което вече не излиза) съвсем демонстративно не пишеше нито адреса на редакцията, нито истинския си собственик. А рекламата на списанието висеше пред Министерството на културата, органът, който уж трябваше да следи за това изискване. В новия закон пак културното министерство трябва да следи за собствеността на медиите, но отсега е ясно, че пак няма да го прави. Чиновниците ще се задействат, само ако им наредят  да ударят някого.

Още декларации се изискват от Пеевски-Цонев – за изсветляване на доходите. Медиите са длъжни да декларират всяко получено финансиране, а също и данни за лицата, които са го предоставили. Пак пример със „Стършел” – понякога наши читатели (харесват вестника) от страната или от чужбина ни правят неголеми дарения  – по стотина лева или евро. За нас те са важни, но не ги пазим в тайна от финансовите органи – декларираме ги и плащаме данък. Но значи ли това, че трябва да искаме от дарителите си данни за това кои са и какви са? И на кого ще предоставяме тези данни? Ами ако ги използват за натиск срещу нашите дарители?

За неподаване на такава декларация глобата е от 10 хиляди до 15 хиляди лева. Ясно е, че тук е репресията – неудобните редакции могат да бъдат затворени само с една такава глоба. И устата на неудобните журналисти.

Друга възможност за репресия: освен финансови ревизори, всеки момент разните служби, разновидности на бившата ДС,  ДАНС, прокуратура или Анти-мафия могат да ти нахлуят в редакцията и да ти спрат работата. Докато докажеш, че не си камила…

Според закона Пеевски-Цонев  критичните и демократичните медии трябва да доказват, че не са камила. Докато камилата фалира.

Точно това целят приспивателите…

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ОТКЪС

    Андрей Соколов - „За нашия дом"

    Книгата носи в себе си и предлага на вниманието на читателите важни факти, имена на хора, снабдена е със справочен апарат, който би бил полезен на всеки интересуващ се от историята на Шумен и България през отминалото 20-то столетие. 

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Щедрият талант на Сергей Безруков

    Бил член на путиновата партия „Единна Русия“, от която се самоотстранява след година, тъй като eдин артист цени повече своята творческа свобода.

„Културата на човечеството не притежава нищо по-ценно, по-чудесно и по-важно от книгата.“

Герхарт Хауптман, германски драматург, роден на 15 ноември преди 156 години

Анкета

Липсва ли ви гражданската позиция на хората на изкуството?

Не, те са творци. - 7.1%
Да, те са истинският елит на обществото - 92.9%

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Нова среща с хумора на братя Мормареви

„Еврейски вицове“ е една миниенциклопедия на еврейския дух, на усета на този народ да се шегува и иронизира дори в най-трагични мигове от съществуването му.

"Валутният риск в икономиката" (ревю)

Съществени моменти в монографията са анализираните валутен риск и валутна система в България от 1878 г. досега, както и практико–приложните измерения на валутния риск.

Късното признание на Орсън Уелс

„От другата страна на вятъра“ е не само присмех към лудостта на целулоидния свят, а  по-скоро равносметка на един изминат и пълен с провали и амбиции творчески път, в чието начало се откроява с елмазен блясък шедьовъра „Гражданинът Кейн“(1941), а в края е изкусителния експеримент „Ф като фалшификация“(1975).