ИВО БАЛЕВ, в. „Сега“

Победителят на майките, кошмарът на уж-болните, чифликчията до границата, оградителят на България, укротителят на работодателите, смутителят на Доган и Черепа, патриотичният тайфун и майтапчийски фотомодел Валери Симеонов не се отказва от нито една своя дума, която разплаква родителки и лекува недъзи. Болните деца станаха уж-болни от една негова дума.

Гаднярите, които му искат скалпа, вадят от контекста едно негово изказване и го цитират хем коректно, хем манипулативно, с което искат да ни накарат да повярваме, че този човек е чудовище или глупак. Ето и ние вадим от контекста изказването и го цитираме за прегледност - но без задни манипулативни мисли! 

"Този закон - казва Сименов - беше започнат като опит да се угоди на една група кресливи жени, които спекулираха с децата си, манипулираха обществото, изкарвайки на пек и на дъжд тези уж болни деца, без грам майчинско чувство, грижа за тях."

Става въпрос за майките на деца с увреждания, които от месеци протестират с искания за закон, който да помогне за решаването на тежките им проблеми. Но майките не разбраха правилно Симеонов, в неразбирането се включиха и заблудени граждански маси, които упражняват уличен натиск и искат оставката на волнодумеца. Тук отново припомняме Симеоновата теза, че свободата на изразяване е за всички, а не само за медиите и за простите граждани, които могат като Пенка от пословицата да си пеят, ама като си пеят - кой ли ги слуша! 

Валери Симеонов не ги слуша и каза, че няма да си подаде оставката заради улични протести. Бойко Борисов и Лиляна Павлова също се възползваха от свободата на словото си и се извиниха за думите на Симеонов, с което признават на правителствено ниво, че в тия думи има нещо нередно и то не е "уж", ами съвсем. 

Но Борисов няма намерение да иска и приема тази оставка, този път дори не играе циркове с "уж-оставки", каквито мятаха в краката му Делян Добрев след Кумгейт и Теменужка Петкова след Гинкагейт - сто пъти вече писахме за тия странни полуоставки, но май скоро не сме писали, че самият Борисов е цар на полуоставките. През главсекретарския му период по време на царския кабинет (2001 - 2005) Борисов хвърли оставка, когато Царя назначи червения генерал Бриго Аспарухов за координатор на службите. Тогава Борисов метна оставка, "Труд" писа: "Разпънаха Генерала на Разпети петък", оставката беше върната и ББ продължи шеметната си кариера в телевизора и пичовското си борсалино от онуй романтично време. Край на отклонението, връщаме се при Валерката.

Този път няма дори имитация на оставка, а Борисов заяви - подобно на Сергей Станишев за Пеевски: ако махна Валери, пада правителството, няма да хвърля страната в хаос! Станишев така рекъл на съпартийците си, когато им рекламирал кандидатурата на г-н Пеевски за шеф на ДАНС: ако не го назначим, правителството пада! Ако освободят Симеонов, правителството пада. Но като го задържат - май пак на падане отива работата, този човек сериозно повишава сеизмичността на стабилността! 

С работодателите също е много еротично положението. В защита на Валери Симеонов скочиха всякакви работодателски организации начело с Кирил Домусчиев, с когото Симеонов се беше заел лично и го преследваше като нелегален децибел! Сега Домусчиев пее оди за стабилността и иска хората да оставят Валери да работи. Как ли върви този разговор off the record?...

Симеонов се кълне, че казва и ще продължи да казва "истината и само истината" - независимо че истината за някои хора е нож в сърцето. Валерката, както го наричат галено и симпатизантите, и тези на които е асимпатичен, не умее да греши. Той не може да признае, че е казал глупост, и не може да се извини за това, че се е изпуснал, просто защото в неговите артикулации такива артикули няма - той не греши и не говори глупости, ако ще - цялата стабилност да върви на майна си Райна! 

 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ОТКЪС

    Андрей Соколов - „За нашия дом"

    Книгата носи в себе си и предлага на вниманието на читателите важни факти, имена на хора, снабдена е със справочен апарат, който би бил полезен на всеки интересуващ се от историята на Шумен и България през отминалото 20-то столетие. 

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Щедрият талант на Сергей Безруков

    Бил член на путиновата партия „Единна Русия“, от която се самоотстранява след година, тъй като eдин артист цени повече своята творческа свобода.

„Културата на човечеството не притежава нищо по-ценно, по-чудесно и по-важно от книгата.“

Герхарт Хауптман, германски драматург, роден на 15 ноември преди 156 години

Анкета

Липсва ли ви гражданската позиция на хората на изкуството?

Не, те са творци. - 7.1%
Да, те са истинският елит на обществото - 92.9%

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Нова среща с хумора на братя Мормареви

„Еврейски вицове“ е една миниенциклопедия на еврейския дух, на усета на този народ да се шегува и иронизира дори в най-трагични мигове от съществуването му.

"Валутният риск в икономиката" (ревю)

Съществени моменти в монографията са анализираните валутен риск и валутна система в България от 1878 г. досега, както и практико–приложните измерения на валутния риск.

Късното признание на Орсън Уелс

„От другата страна на вятъра“ е не само присмех към лудостта на целулоидния свят, а  по-скоро равносметка на един изминат и пълен с провали и амбиции творчески път, в чието начало се откроява с елмазен блясък шедьовъра „Гражданинът Кейн“(1941), а в края е изкусителния експеримент „Ф като фалшификация“(1975).