ИВО БАЛЕВ, в. „Сега“

Победителят на майките, кошмарът на уж-болните, чифликчията до границата, оградителят на България, укротителят на работодателите, смутителят на Доган и Черепа, патриотичният тайфун и майтапчийски фотомодел Валери Симеонов не се отказва от нито една своя дума, която разплаква родителки и лекува недъзи. Болните деца станаха уж-болни от една негова дума.

Гаднярите, които му искат скалпа, вадят от контекста едно негово изказване и го цитират хем коректно, хем манипулативно, с което искат да ни накарат да повярваме, че този човек е чудовище или глупак. Ето и ние вадим от контекста изказването и го цитираме за прегледност - но без задни манипулативни мисли! 

"Този закон - казва Сименов - беше започнат като опит да се угоди на една група кресливи жени, които спекулираха с децата си, манипулираха обществото, изкарвайки на пек и на дъжд тези уж болни деца, без грам майчинско чувство, грижа за тях."

Става въпрос за майките на деца с увреждания, които от месеци протестират с искания за закон, който да помогне за решаването на тежките им проблеми. Но майките не разбраха правилно Симеонов, в неразбирането се включиха и заблудени граждански маси, които упражняват уличен натиск и искат оставката на волнодумеца. Тук отново припомняме Симеоновата теза, че свободата на изразяване е за всички, а не само за медиите и за простите граждани, които могат като Пенка от пословицата да си пеят, ама като си пеят - кой ли ги слуша! 

Валери Симеонов не ги слуша и каза, че няма да си подаде оставката заради улични протести. Бойко Борисов и Лиляна Павлова също се възползваха от свободата на словото си и се извиниха за думите на Симеонов, с което признават на правителствено ниво, че в тия думи има нещо нередно и то не е "уж", ами съвсем. 

Но Борисов няма намерение да иска и приема тази оставка, този път дори не играе циркове с "уж-оставки", каквито мятаха в краката му Делян Добрев след Кумгейт и Теменужка Петкова след Гинкагейт - сто пъти вече писахме за тия странни полуоставки, но май скоро не сме писали, че самият Борисов е цар на полуоставките. През главсекретарския му период по време на царския кабинет (2001 - 2005) Борисов хвърли оставка, когато Царя назначи червения генерал Бриго Аспарухов за координатор на службите. Тогава Борисов метна оставка, "Труд" писа: "Разпънаха Генерала на Разпети петък", оставката беше върната и ББ продължи шеметната си кариера в телевизора и пичовското си борсалино от онуй романтично време. Край на отклонението, връщаме се при Валерката.

Този път няма дори имитация на оставка, а Борисов заяви - подобно на Сергей Станишев за Пеевски: ако махна Валери, пада правителството, няма да хвърля страната в хаос! Станишев така рекъл на съпартийците си, когато им рекламирал кандидатурата на г-н Пеевски за шеф на ДАНС: ако не го назначим, правителството пада! Ако освободят Симеонов, правителството пада. Но като го задържат - май пак на падане отива работата, този човек сериозно повишава сеизмичността на стабилността! 

С работодателите също е много еротично положението. В защита на Валери Симеонов скочиха всякакви работодателски организации начело с Кирил Домусчиев, с когото Симеонов се беше заел лично и го преследваше като нелегален децибел! Сега Домусчиев пее оди за стабилността и иска хората да оставят Валери да работи. Как ли върви този разговор off the record?...

Симеонов се кълне, че казва и ще продължи да казва "истината и само истината" - независимо че истината за някои хора е нож в сърцето. Валерката, както го наричат галено и симпатизантите, и тези на които е асимпатичен, не умее да греши. Той не може да признае, че е казал глупост, и не може да се извини за това, че се е изпуснал, просто защото в неговите артикулации такива артикули няма - той не греши и не говори глупости, ако ще - цялата стабилност да върви на майна си Райна! 

 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

„Има само една позиция за един артист. Той трябва да стои изправен.”

Дилън Томас, уелски поет и драматург, роден на 27 октомври преди 106 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

Да, защото те са елитът на обществото - 93.8%
Не, да се занимават само с изкуство - 0%
Не мога да преценя - 0%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Тенет“ и Нолан

 

Филмът връща чистата емоция на публиката, предлага й качествено зрелище, а самият зрител се отблагодарява с това, че отново се насочва към салона.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.

"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото на „Спасяването на редник Райън“ и „Подводницата"

 

Ако го нямаше Том Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене.