ВЕЛИСЛАВ МИНЕКОВ, bnr.bg

Това (вандалщината в Хирошима - бел. ред.) несъмнено е събитие с огромен световен отзувк. Струва ми се, че трябва да се гордеем – отново сме известни. Такова нещо се случва от време на време и трябва да го възприемам като нормалност и като част от нашата култура. Позволявам си да ви припомня думите на Джордж Оруел, който казва: „Невежеството е сила“. Това можем да го превърнем в национален девиз. 

Преди да осъдим по този драматичен начин тези нещастни хора, които са извършили безобразието, по-интересно е да поговорим как се стигна дотам. Предисловието е по-съществената част. За да се стигне до там, това означава, че има почва, има някак си възможност, това да бъде направено. Невежеството е възможно на наша територия, но не става, не е подходящо за износ. Тогава вече блясваме с цялата си мощ, за която сме създадени през последните години. Нека да ви припомня, че неграмотността в България се превърна в национален стандарт. Разви се определено чувство на омраза, на нежелание към хора, които притежават интелект, които са част от българската интелигенция и които трябва да бъдат осмени като посмешище. Тъжно е да кажете, че сте учител  - мирише на мизерия. Отвратително е да кажете, че сте доцент, професор, че преподавате на студенти - това е също толкова нещастие, колкото уличното нещастие, което ни спохожда.

Връщането към това неолитно общество през последните 15 години е силно забележимо. Всъщност масата в България цени издигналия се в следствие на своята неграмотност, на липсата на морал, на липсата на възпитание - това е нещо, което някак си се видя, че се постига лесно. Когато извършвате някакъв криминален акт, това е относителна гордост. Когато се возите на голяма, черна кола, това означава, че вие сте велик, могъщ, а няма никаква оценка към хора, които всъщност са определени като творци...

Положението стигна до там, че всъщност се превърна в национален стандарт тази неграмотност и омраза към интелекта. Когато от най-високо ви заявяват: „Аз съм прост и те са прости, затова се разбираме“ каква е вашата реакция? Тогава ние къде сме – тези, които не сме толкова прости?! Какво правим в това общество? Заслужава ли си изобщо да се създава каквото и да било ценност на подобно общество, което е положило като администрация и ръководство хора, които са напълно недостойни. В Народното събрание в момента има не повече от двама души, които мога да определя като интелектуалци… Избирателят предпочита хората с черните автомобили, които излъчват сила и естествена простота.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПРОПАСТ

    България и интелектуалците й - заседнали между XIX и XX век

    Тв предаване, посветено на писмото на 30 европейски интелектуалци, показа къде сме - все още в задния двор на ЕС.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Има читател и читател, както и писател, и писател.”

Иван Теофилов, български поет, роден на 24 март преди 88 години

Анкета

Трябва ли министърът на културата да подаде оставка?

Да - 70.6%
Не - 29.4%
Не мога да преценя - 0%

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

„Зелената книга“ – пътеводител към човешкото сърце

Филмът показва на практика как двама мъже от различни светове могат да преодолеят противоречията помежду си, да се уважават и обичат, да бъдат непробиваем тандем.

„Гешев“ или пътят към истината

Новите изследователи и търсачи на скрити тайни  за родния полицай №1 ще са благодарни, тъй като е осигурени солиден фундамент, от който може да се продължи напред в толкова трудната и привлекателна тема „Никола Гешев“.

С „Т34“ от Москва до Бохемия

Към този филм трябва да се подходи спокойно и с внимание.