ВЕЛИСЛАВ МИНЕКОВ, bnr.bg

Това (вандалщината в Хирошима - бел. ред.) несъмнено е събитие с огромен световен отзувк. Струва ми се, че трябва да се гордеем – отново сме известни. Такова нещо се случва от време на време и трябва да го възприемам като нормалност и като част от нашата култура. Позволявам си да ви припомня думите на Джордж Оруел, който казва: „Невежеството е сила“. Това можем да го превърнем в национален девиз. 

Преди да осъдим по този драматичен начин тези нещастни хора, които са извършили безобразието, по-интересно е да поговорим как се стигна дотам. Предисловието е по-съществената част. За да се стигне до там, това означава, че има почва, има някак си възможност, това да бъде направено. Невежеството е възможно на наша територия, но не става, не е подходящо за износ. Тогава вече блясваме с цялата си мощ, за която сме създадени през последните години. Нека да ви припомня, че неграмотността в България се превърна в национален стандарт. Разви се определено чувство на омраза, на нежелание към хора, които притежават интелект, които са част от българската интелигенция и които трябва да бъдат осмени като посмешище. Тъжно е да кажете, че сте учител  - мирише на мизерия. Отвратително е да кажете, че сте доцент, професор, че преподавате на студенти - това е също толкова нещастие, колкото уличното нещастие, което ни спохожда.

Връщането към това неолитно общество през последните 15 години е силно забележимо. Всъщност масата в България цени издигналия се в следствие на своята неграмотност, на липсата на морал, на липсата на възпитание - това е нещо, което някак си се видя, че се постига лесно. Когато извършвате някакъв криминален акт, това е относителна гордост. Когато се возите на голяма, черна кола, това означава, че вие сте велик, могъщ, а няма никаква оценка към хора, които всъщност са определени като творци...

Положението стигна до там, че всъщност се превърна в национален стандарт тази неграмотност и омраза към интелекта. Когато от най-високо ви заявяват: „Аз съм прост и те са прости, затова се разбираме“ каква е вашата реакция? Тогава ние къде сме – тези, които не сме толкова прости?! Какво правим в това общество? Заслужава ли си изобщо да се създава каквото и да било ценност на подобно общество, което е положило като администрация и ръководство хора, които са напълно недостойни. В Народното събрание в момента има не повече от двама души, които мога да определя като интелектуалци… Избирателят предпочита хората с черните автомобили, които излъчват сила и естествена простота.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОЗИЦИЯ

    Галин Стоев, режисьор: Живеем в мек вариант на "Коза ностра"

     

    "Ако продължи отглеждането на тази робска стратегия за оцеляване, може би след 100 години тази нация няма да съществува", коментира още Стоев.

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • БЕЗПОДОБНИЯ

    „Масонската ложа и братството на Левски”

    Делото и животът  на Апостола на българската свободата винаги са будили интерес. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Три неща е трудно да спреш да вършиш, веднъж започнал:

-  да ядеш нещо вкусно

-  да беседваш с приятел, върнал се от поход

-  да се чешеш там, където те сърби”

Козма Прутков, руски измислен писател, роден на 11 април преди 218 години

Анкета

Гледате ли културни събития онлайн?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Антъни Хопкинс и Оливия Колмън правят „Бащата” неповторимо преживяване

 

Филмът  получи 6 номинации за „Оскар“, между които за главна мъжка и поддържаща женска роля.

"Борат 2" – феминистка приказка

 

 

Най-очевидният, но съвсем не единствен прочит е, че филмът е политическа сатира.

За опашката, кандидат-президента и вечната ни орис

 

 

Опашката“ (2021) е писан седем години. Замислен и реализиран е преди пандемията и звучи като дистопия.