ВЕЛИСЛАВ МИНЕКОВ, bnr.bg

Това (вандалщината в Хирошима - бел. ред.) несъмнено е събитие с огромен световен отзувк. Струва ми се, че трябва да се гордеем – отново сме известни. Такова нещо се случва от време на време и трябва да го възприемам като нормалност и като част от нашата култура. Позволявам си да ви припомня думите на Джордж Оруел, който казва: „Невежеството е сила“. Това можем да го превърнем в национален девиз. 

Преди да осъдим по този драматичен начин тези нещастни хора, които са извършили безобразието, по-интересно е да поговорим как се стигна дотам. Предисловието е по-съществената част. За да се стигне до там, това означава, че има почва, има някак си възможност, това да бъде направено. Невежеството е възможно на наша територия, но не става, не е подходящо за износ. Тогава вече блясваме с цялата си мощ, за която сме създадени през последните години. Нека да ви припомня, че неграмотността в България се превърна в национален стандарт. Разви се определено чувство на омраза, на нежелание към хора, които притежават интелект, които са част от българската интелигенция и които трябва да бъдат осмени като посмешище. Тъжно е да кажете, че сте учител  - мирише на мизерия. Отвратително е да кажете, че сте доцент, професор, че преподавате на студенти - това е също толкова нещастие, колкото уличното нещастие, което ни спохожда.

Връщането към това неолитно общество през последните 15 години е силно забележимо. Всъщност масата в България цени издигналия се в следствие на своята неграмотност, на липсата на морал, на липсата на възпитание - това е нещо, което някак си се видя, че се постига лесно. Когато извършвате някакъв криминален акт, това е относителна гордост. Когато се возите на голяма, черна кола, това означава, че вие сте велик, могъщ, а няма никаква оценка към хора, които всъщност са определени като творци...

Положението стигна до там, че всъщност се превърна в национален стандарт тази неграмотност и омраза към интелекта. Когато от най-високо ви заявяват: „Аз съм прост и те са прости, затова се разбираме“ каква е вашата реакция? Тогава ние къде сме – тези, които не сме толкова прости?! Какво правим в това общество? Заслужава ли си изобщо да се създава каквото и да било ценност на подобно общество, което е положило като администрация и ръководство хора, които са напълно недостойни. В Народното събрание в момента има не повече от двама души, които мога да определя като интелектуалци… Избирателят предпочита хората с черните автомобили, които излъчват сила и естествена простота.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОРТРЕТ

    Чомски - най-важният интелектуалец на съвремието

    Той е неуморим. И неумолим в критиката си към несправедливостите на съвремието ни. Ноам Чомски, геният на лингвистиката, просветителят с леви възгледи, един от най-непримиримите критици на САЩ и капитализма, навърши 90.

  • НАСЛЕДСТВО

    Антибиблиотеката на Еко, или колко важни са непрочетените книги

    Четенето носи допълнителни ползи за човека. Данните показват, че то намалява стреса, задоволява нуждите от социални връзки, подобрява уменията за общуване и емпатия, усилва определени когнитивни способности

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Памет за Алексей Баталов

    Макар и да изглежда, че е бил галеник на съдбата, битието на актьора не е постлано само с лалета и рози.

За “Нобел” се иска литература, която успява да стимулира интереса към цяло едно общество, или култура, или регион. Ние сякаш сами не сме си интересни като общество, как да сме интересни на другите?!“

Бойко Пенчев, литературовед, писател, преводач и преподавател, роден на 16 януари преди 51 години

Анкета

Пловдив '2019 ще бъде ли провал?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Новият Йонеско

Матей Вишниек може да се нарече една от емблемите на съвременния начин на модерно мислене за театър.

Сърцето на шампиона

„Крийд 2“ ще се хареса, ще си върне разходите, ще натрупа и печалба, това е ясно. Той е добър като замисъл, но куца като реализация.

Жаждата, която ни изгаря

Малката стегната повест на Карабашлиев, коята излезе след разточителния му епос „Хавра“, се поглъща бързо, без усилия и предразполага към размисъл.