МИХАИЛ ВЕШИМ, "СТЪРШЕЛ"

Преди няколко дни на разкопаната улица „Шести септември”, близо до малките „Пет кьошета”, видях следната картинка. „Ауди”, с млада жена на волана, бе затънало в насипания чакъл. Един човек буташе колата, а четирима отстрани снимаха с мобилните си телефони… За да качат пос­ле снимката във фейсбуците си и да събират лайквания.

Е, не станаха ли много снимащите в София? Доста повече от работещите.

Няколко бачкатори редят павета, двайсет зяпачи ги гледат в ръцете дали няма да изкривят фугата. Така, ако някой бе седял зад гърба на Й. С. Бах, и той щеше да изкриви – не само фугата, но и токатата си.

Фотографите – професионалисти и любители, се мушат между тарабите, прескачат дупки и насипи, приклякат, залягат… Щъкат и щракат. Смотават в джоба по някое парче от бъдещите настилки, за да го анализират – гранит ли е, мрамор ли е, задигат етикета от палето с плочки – там пише откъде пристигат: дали от Македония или от Китай?

Кривите фуги и неравните плочки се заснемат моментално и се качват в социалната мрежа.

След тях следват коментарите: „Ужас!”, „Къде ни отидоха парите!”, „Грозно!”, „Фандъкова, върни милионите!”, „Оставка!”… и т. н.

Ремонтът около „Славейков” още не е завършил (пък и не му се вижда краят), а критиците бързат с оставката на кметицата Фандъкова. Не бързо! Веднага!

Какво единодушие за оставката: до лидера на червените общински съветници Калоян Паргов, другар, наследил перчема и обаянието на Вълко Червенков, застават водачите на “градската десница” Христо Иванов и Радан Кънев – и те не спират да одумват ремонта.

По-лесно им е да гледат към градинките на „Кристал” или на „Св. Седмочисленици”, отколкото да погледнат собствената си градинка. С активна политическа дейност и много акъл сведоха „синята идея” до пълно безличие и безразличие. Демократичните хора на София, които навремето пълнеха площади, днес не могат да напълнят и градинка – все едно ремонтирана или не.

Сега „градските десни” са на един акъл и на един лозунг: „Оставка!” с Калоян Паргов и Корнелия – остава само с тях и публично да се прегърнат…

Ремонтите на градския център все някога ще свършат, мандатът на кметицата Фандъкова – също.

Другата есен по това време са изборите в София. Какво ще предложат тогава на софиянци лидерите на дясното? И не е ли време да започнат ремонта на собствената си градинка, за да ни я покажат догодина обновена? Че да си върнат изгубеното доверие на столичани.

А колкото до естетиката и бъдещето на София, разговорът е много по-голям от една градинка или от една улица. Много по-важен от снимките и постовете във Фейсбук, от виковете за оставка.

И трябва да се води от специалисти – архитекти, строители, дизайнери. А не от всезнайковци в социалните мрежи.

Преди ремонта плановете за реконструкцията на „Славейков”, за градинките и за улица „Граф Игнатиев” бяха обсъждани неведнъж – на различни форуми и на различни нива. И в общинския съвет, и пред граждани – само във Френския институт имаше няколко публични срещи. „Стършел” беше там – писали сме своите аргументи „за” и „против”, защото това пряко ни засяга – на площад „Славейков” е и редакцията ни. Ще си кажем мнението и когато ремонтът бъде завършен. Както смятаме, че е редно. Може тогава и ние да извикаме: „Оставка!”, кой знае…

Но засега не искаме да копираме картинката със затъналата в чакъла кола – един бута, четирима снимат, а десет отстрани коментират: „Нема избутване!”…

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    Евелина Йекер  - „В името на живота“

    Млада жена пише писма на психотерапевтката си д-р Дорман между сесиите, а после изведнъж изчезва безследно. 

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Спомен за Лорънс Оливие

    Той не доживя падането на комунизма, но имаше нещо символично, че си замина с един разделен и противоборстващ свят, който предстоеше коренно да се промени и в който за дълго щяхме да се радваме на плодовете на демокрацията.

„Човек трябва до дъното на душата си да се настрада, за да напише истински смешна книга.“

Ърнест Хемингуей, американски писател, роден на 21 юли преди 120 години

Анкета

Кой е отговорен за счупените плочки на Ларгото?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

За добрия човек и историческата правда 

Прочетете книгата „Един много добър човек“, осмислете я и осъзнайте веднъж завинаги как трябва и не трябва да се пише за нашата история.

Ако искаме да сме почтени българи и европейци.

„Лора, Яворов и аз” – завръщането в диалога

С изключителна прецизност и уважение към отминалото време и най-вече към личността на Дора, Петър Величков събира и подрежда изгубените частици от един пъзел, който може би никога няма да бъде подреден напълно.

Бунтът на свободния или абсурдите на свободата

Книгата е диагноза и опит за лечение на болести, които се раждат единствено на границата между две епохи.