МИХАИЛ ВЕШИМ, "СТЪРШЕЛ"

Преди няколко дни на разкопаната улица „Шести септември”, близо до малките „Пет кьошета”, видях следната картинка. „Ауди”, с млада жена на волана, бе затънало в насипания чакъл. Един човек буташе колата, а четирима отстрани снимаха с мобилните си телефони… За да качат пос­ле снимката във фейсбуците си и да събират лайквания.

Е, не станаха ли много снимащите в София? Доста повече от работещите.

Няколко бачкатори редят павета, двайсет зяпачи ги гледат в ръцете дали няма да изкривят фугата. Така, ако някой бе седял зад гърба на Й. С. Бах, и той щеше да изкриви – не само фугата, но и токатата си.

Фотографите – професионалисти и любители, се мушат между тарабите, прескачат дупки и насипи, приклякат, залягат… Щъкат и щракат. Смотават в джоба по някое парче от бъдещите настилки, за да го анализират – гранит ли е, мрамор ли е, задигат етикета от палето с плочки – там пише откъде пристигат: дали от Македония или от Китай?

Кривите фуги и неравните плочки се заснемат моментално и се качват в социалната мрежа.

След тях следват коментарите: „Ужас!”, „Къде ни отидоха парите!”, „Грозно!”, „Фандъкова, върни милионите!”, „Оставка!”… и т. н.

Ремонтът около „Славейков” още не е завършил (пък и не му се вижда краят), а критиците бързат с оставката на кметицата Фандъкова. Не бързо! Веднага!

Какво единодушие за оставката: до лидера на червените общински съветници Калоян Паргов, другар, наследил перчема и обаянието на Вълко Червенков, застават водачите на “градската десница” Христо Иванов и Радан Кънев – и те не спират да одумват ремонта.

По-лесно им е да гледат към градинките на „Кристал” или на „Св. Седмочисленици”, отколкото да погледнат собствената си градинка. С активна политическа дейност и много акъл сведоха „синята идея” до пълно безличие и безразличие. Демократичните хора на София, които навремето пълнеха площади, днес не могат да напълнят и градинка – все едно ремонтирана или не.

Сега „градските десни” са на един акъл и на един лозунг: „Оставка!” с Калоян Паргов и Корнелия – остава само с тях и публично да се прегърнат…

Ремонтите на градския център все някога ще свършат, мандатът на кметицата Фандъкова – също.

Другата есен по това време са изборите в София. Какво ще предложат тогава на софиянци лидерите на дясното? И не е ли време да започнат ремонта на собствената си градинка, за да ни я покажат догодина обновена? Че да си върнат изгубеното доверие на столичани.

А колкото до естетиката и бъдещето на София, разговорът е много по-голям от една градинка или от една улица. Много по-важен от снимките и постовете във Фейсбук, от виковете за оставка.

И трябва да се води от специалисти – архитекти, строители, дизайнери. А не от всезнайковци в социалните мрежи.

Преди ремонта плановете за реконструкцията на „Славейков”, за градинките и за улица „Граф Игнатиев” бяха обсъждани неведнъж – на различни форуми и на различни нива. И в общинския съвет, и пред граждани – само във Френския институт имаше няколко публични срещи. „Стършел” беше там – писали сме своите аргументи „за” и „против”, защото това пряко ни засяга – на площад „Славейков” е и редакцията ни. Ще си кажем мнението и когато ремонтът бъде завършен. Както смятаме, че е редно. Може тогава и ние да извикаме: „Оставка!”, кой знае…

Но засега не искаме да копираме картинката със затъналата в чакъла кола – един бута, четирима снимат, а десет отстрани коментират: „Нема избутване!”…

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

  • ЮБИЛЕЙ

    Препускай, индианецо!

     Гойко Митич на 80.

     

    За нас той беше идол, пример за подражание, олицетворение на Доброто, вечният смел и благороден индиански вожд, готов да воюва със злото в Америка в името на справедливостта и човешката хармония.

     

„Във всяко дете живее душа на поет.“

Ран Босилек, български писател и преводач, роден на 26 септември преди 134 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.

"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото на „Спасяването на редник Райън“ и „Подводницата"

 

Ако го нямаше Том Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене.

За Дизела и неговата предпоследна крачка

 

Историята на Кирил Николов нагледно доказва в какво се превръщат мечтите, ако ги преследваш упорито и последователно.