ЛЮБОМИР АЛЕМАНОВ, "Фейсбук"

Борисов даде пресконференция. Т.е. направи изявление. 10% от времето отдели на задържането на заподозрян, който с голяма вероятност е извършителят. И 90% от времето отдели да се кара, че някакви хора очерняли държавата, като му оказвали натиск.

За да съм мил и конструктивен, ето някои неща, които Борисов можеше да направи, вместо да се кара на пресконференцията си:

1. Да има малко приличие пред смъртта на една жена. Даже и да мисли, че други са нямали.

2. Да не злорадства по такъв повод. Нечовешко е. Като историята с кучето и пържолката.

3. Да си даде сметка колко други престъпления са неразкрити.

4. Да се научи, че разкриване на престъпления не е геройство, с което да се хвали, а част от служебната характеристика на всяко едно правителство.

5. Да се замисли защо нивото на доверие в институциите е толкова ниско.

6. Да се замисли защо даже международните му приятели искрено се притесниха.

7. Да си даде сметка, че България е на 111-о място по медийна свобода.

8. Да направи поне една реформа в някой социален сектор, особено в полиция, места за задържане, съдилища и т.н.

9. Да се извини за провала на комуникацията около Конвенцията за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие.

10. Да докладва има ли поне една приета промяна в законов или подзаконов акт, която да подпомага намаляването на насилието над жени.

11. Да поиска функционален анализ от министъра на правосъдието защо престъпници с много осъдителни присъди се разхождат по улиците и защо не е въведен кумулативен фактор.

12. Да види колко изнасилвачи имат само условни присъди и да поиска анализ защо е така.

13. Да премахне лудостта за "маловажното престъпление", която възпитава цели поколения престъпници.

14. Да даде анализ колко са арестувани и наказани за сексуални контакти с малолетни и дали е прекъсната „изконната традиция“ да се продават за булки деца на по 12-13 години.

15. Да даде отчет за подготовката на полицаите, защо работят в ужасни битови условия, защо все повече хора отказват да съобщават официално за престъпления, защо има много случаи на отказ да се работи по престъпления, особено свързани с насилие над жени.

16. Да разбере, че уплашените хора имат право на реакции. Работа на управляващите е с действия да успокояват тези реакции. А не да се карат.

17. Да излезе и по същия начин да даде отчет всички други случаи със загинали хора, когато остават почернени семейства, но няма наказани виновни.

18. Да разбере, че обществено доверие не се постига с каране от трибуната на Министерски съвет. А с непрекъснати систематични действия на всички институции.

19. Да проумее, че едно разкрито престъпление е добре, но не е повод за гордост. Защото всеки от нас може да извади по десет случая на неразкрити или неглижирани престъпления.

20. Да разбере, че не трябва да надзирава всяко престъпление. А да осигури независими работещи институции, които сами да правят това.

21. Да спре да олицетворява България със себе си или с някои администратори. Позиция срещу мудна работа на един държавен орган или ръководството му не е позиция срещу страната.

И основното. Да разбере, че е слуга на народа. И е там, за да служи на хората и да брани техния живот, достойнство, собственост, права и всичко останало. С цената на непрекъснат натиск и контрол. Не помня някой да го е карал насила да става премиер. Да се оправя сега. А ако не му харесва, спокойно може да си тръгне. Пак. Но не и да се кара, че някой го ръчка да си върши работата. Априлският пленум отмина.

Поздравления на полицията за добре свършената работа. Иска ми се всеки път да е така, не само когато има международен натиск.

Съболезнования на близките на Виктория.

И да, държавата не е той. Държавата трябва да е общата ни съвкупност от индивиди, административни органи и спазване на закона и процедурите.

Хубав ден!

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

  • ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ

    Елин Пелин - "Напаст Божия"

    Бог не е милостив - не молете му се! Нека като жабите, кога им пресъхне блатото - да прокълнем и да умрем!

„Самотата ме изпълва до такава степен, че и най-незначителната среща е изпитание за мен.” 

Емил Чоран, румънски философ, роден на 8 април преди 109 години

Анкета

В пандемията купувате ли книги онлайн?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

За честта на фамилията Полански

Филмът на Роман Полански „Офицер и шпионин“  разказва елегантно и проникновено за най-голямата социална и политическа криза, завладяла Франция в края на 19 век.

Да останеш човек извън играта

Филмът „Извън играта“ е не е сълзлива история за опитите на един съкрушен човек да се пребори с алкохолната си зависимост и разпада на брака и семейството си.  Не е и приказка за трудния път към успеха със стоп кадър от извоювания заслужен  триумф.

„Живот на една гара“ –  анатомия на самотата и страха

Романът следва  модела на знаменити световни романи, решени като философски есета - притчи: „Процесът“ на Франц Кафка, „Чумата“ от Албер Камю, „Погнусата“ от Жан-Пол Сартр, пиесата „Носорозите“ на Йожен Йонеско.