ЛЮБОМИР АЛЕМАНОВ, "Фейсбук"

Борисов даде пресконференция. Т.е. направи изявление. 10% от времето отдели на задържането на заподозрян, който с голяма вероятност е извършителят. И 90% от времето отдели да се кара, че някакви хора очерняли държавата, като му оказвали натиск.

За да съм мил и конструктивен, ето някои неща, които Борисов можеше да направи, вместо да се кара на пресконференцията си:

1. Да има малко приличие пред смъртта на една жена. Даже и да мисли, че други са нямали.

2. Да не злорадства по такъв повод. Нечовешко е. Като историята с кучето и пържолката.

3. Да си даде сметка колко други престъпления са неразкрити.

4. Да се научи, че разкриване на престъпления не е геройство, с което да се хвали, а част от служебната характеристика на всяко едно правителство.

5. Да се замисли защо нивото на доверие в институциите е толкова ниско.

6. Да се замисли защо даже международните му приятели искрено се притесниха.

7. Да си даде сметка, че България е на 111-о място по медийна свобода.

8. Да направи поне една реформа в някой социален сектор, особено в полиция, места за задържане, съдилища и т.н.

9. Да се извини за провала на комуникацията около Конвенцията за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие.

10. Да докладва има ли поне една приета промяна в законов или подзаконов акт, която да подпомага намаляването на насилието над жени.

11. Да поиска функционален анализ от министъра на правосъдието защо престъпници с много осъдителни присъди се разхождат по улиците и защо не е въведен кумулативен фактор.

12. Да види колко изнасилвачи имат само условни присъди и да поиска анализ защо е така.

13. Да премахне лудостта за "маловажното престъпление", която възпитава цели поколения престъпници.

14. Да даде анализ колко са арестувани и наказани за сексуални контакти с малолетни и дали е прекъсната „изконната традиция“ да се продават за булки деца на по 12-13 години.

15. Да даде отчет за подготовката на полицаите, защо работят в ужасни битови условия, защо все повече хора отказват да съобщават официално за престъпления, защо има много случаи на отказ да се работи по престъпления, особено свързани с насилие над жени.

16. Да разбере, че уплашените хора имат право на реакции. Работа на управляващите е с действия да успокояват тези реакции. А не да се карат.

17. Да излезе и по същия начин да даде отчет всички други случаи със загинали хора, когато остават почернени семейства, но няма наказани виновни.

18. Да разбере, че обществено доверие не се постига с каране от трибуната на Министерски съвет. А с непрекъснати систематични действия на всички институции.

19. Да проумее, че едно разкрито престъпление е добре, но не е повод за гордост. Защото всеки от нас може да извади по десет случая на неразкрити или неглижирани престъпления.

20. Да разбере, че не трябва да надзирава всяко престъпление. А да осигури независими работещи институции, които сами да правят това.

21. Да спре да олицетворява България със себе си или с някои администратори. Позиция срещу мудна работа на един държавен орган или ръководството му не е позиция срещу страната.

И основното. Да разбере, че е слуга на народа. И е там, за да служи на хората и да брани техния живот, достойнство, собственост, права и всичко останало. С цената на непрекъснат натиск и контрол. Не помня някой да го е карал насила да става премиер. Да се оправя сега. А ако не му харесва, спокойно може да си тръгне. Пак. Но не и да се кара, че някой го ръчка да си върши работата. Априлският пленум отмина.

Поздравления на полицията за добре свършената работа. Иска ми се всеки път да е така, не само когато има международен натиск.

Съболезнования на близките на Виктория.

И да, държавата не е той. Държавата трябва да е общата ни съвкупност от индивиди, административни органи и спазване на закона и процедурите.

Хубав ден!

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • КЛАСАЦИЯ

    10-те най-добри филма на XXI век, които вече са класика

    BBC Culture не приемат тезата за тоталната филмова суша и се допитват до 177 кинокритици от различни страни кои са 10-те заглавия, създадени от 2000 г. до днес, които ще останат в киноисторията.

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Природата казва на жените: „Бъди красива, ако можеш, мъдра, ако искаш, но бъди уважавана – това е най-важното.“

Бомарше, френски драматург, роден на 24 януари преди 289 години

Анкета

"Туитър" наруши ли свободата на словото, като блокира Тръмп?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Бедуин“ -  местен герой обуздава нашата корупция и престъпност

 

Но защо и в „Бард“ редакторката си е гледала работата си през пръсти. 

"Звезден пратеник". Марин Георгиев за Николай Кънчев, за истината

 

Пътят и съдбата на Николай Кънчев са част от пътят и съдбата и на българската поезия от края на 50-те години до 2007, когато той напусна този грешен свят.

„Скъпи другари!“ е един от най-силните и стойностни филми на Кончаловски

 

 

Режисьорът представя максимално обективно и точно трагичните събития от лятото на 1962 г. в Новочеркаск - разстрела на протестиращи работници.