НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ, „Фейсбук“

Внимание: Текстът е много дълъг и се опитва да обясни една от най-сериозните причини за несполуките на страната ни и нейното разнормализиране и деевропеизиране. Не е четиво за хора със слаби нерви и за такива, които имат по-важни задачи или - това е съвсем разбираемо - смятат, че са неясно с нещата и всичко според тях е далеч по-просто и много по-очевидно.

---

Странно е, но във времето на модерните управленски технологии, развиващи се в пряка симбиоза с науката, у нас и тези технологии, и науката са пренебрегвани или с високомерие, или с недоверие, или с лоша образованост, или от най-обикновен инат.

А днес времето е друго - рисково, мрежово - затова изисква качествено различен начин на управление.

Може би най-тежкият проблем на България, пряко следствие от който е влаченето ни на последно място по всички позитивни критерии в ЕС и далечното ни откъсване напред по всички негативни критерии в ЕС е следният:

България на всички нива и във всички сфери на дейност се управлява несъвременно, в разрез с модерните тенденции в мениджмънта, напълно скарано с науката и с изостанало в 20 век мислене!

Едва ли има по-архаично и демоде управление от това у нас.

Една от причините за подобно допотопно управление е разбираема - новият начин на управление изисква знание, четене, мислене, стратегиране, компетентност, далновидност. Той прави опасни калинките, той органически не понася неукостта, некадърността, нарцисизма, действането чрез груби и не подлежащи на дискусия заповеди.

Постепенно у нас вредният стил на управление на най-високите нива се просмука надолу. 

Народът го е казал - рибата се вмирисва от главата и после развалеността се пренася надолу. 

А светът го е доказал - лошото идва отгоре надолу, доброто тръгва отдолу нагоре.

Една от съвременните тенденции е заместването на йерархиите с мрежи. Мрежите са по-ефективни, по-адаптивни, по-добре самоорганизиращи се, по-лесно сплотяващи системите и организмите.

Ненапразно мрежите на тероризма, организираната престъпност, интернета, биосоциалните същества (мравки, пчели, термити), пожарите, войните, извънредните ситуации, модата, рака, шизофренията, паркинсона и др. имат преимущество, действат далеч по-успешно - това е така, защото те се сблъскват с йерархиите и ги надиграват, изпреварват, превземат и подчиняват., 

Мрежите сплескват нивата на вземане на решения и носене на отговорности, те по-бързо се развиват и разгръщат, много по-адаптивни са, много по-леко произвеждат единение и съгласие за общите цели.

Мрежите налагат различен модел на управление, свои закони и канони. Ако в йерархията подчиненият на моя подчинен е мой подчинен, при мрежите колегата на моя колега и мой колега.

Ето 10 характеристики на лошото (йерархично) управление, заседнало в 20 век – У-20 (управление 20 век) в сравнение с доброто (мрежово) управление, прекрачило в 21 век – У-21 (управление 21 век):

1. У-20 залага на централизацията, докато У-21 залага на децентрализацията.

2. У-20 залага на командването (командоренето), докато У-21 залага на координацията (сътрудничеството).

3. У-20 се поставя високо над подчинението и използва ексклузивното Аз-Аз-Аз-Аз, 

докато У-21 изгражда силата „Ние“ и затова използва инклузивното Ние-Ние-Ние-Ние.

4. У-20 се отделя физически от останалите в организацията, включително чрез невъзможен достъп на „постосмъртните“ до него, докато У-21 минимизира преградите на останалите до него, създава усещане за достъпност и контактност.

5. У-20 създава дисциплиниращи, репресиращи и ограничаващи условия за работа, той инвестира точно в такива мерки – санкциониращи, контролиращи, наблюдаващи, заграждащи, стресиращи, включително на входа на организацията, докато У-21 дава максимална свобода на хората, изисква от тях не работно време (количествена величина), а съдържание на дейността им (качествена величина).

6. У-20 крие от хората намеренията си, решава еднолично, в условията на строга секретност, налага с административна безпрекословност решенията си, признава само потока информация отгоре надолу, докато У-21 стимулира съвместното изработване на решенията, кооперирането на усилията, инициативата, творчеството, стимулира потока информация отдолу нагоре.

7. У-20 спуска ръководители на подчинените си в техните звена, без да се интересува от тяхното мнение и затова звената посрещат „парашутистите“ с недоверие, мълчаливо (или не) се съпротивляват на наложения им силово, работят с половин енергия и по принуда, докато У-21 издига лидерите на звената за ръководители и затова звената се сплотяват около лидерите, чувстват се съпричастни към общия успех, работят с енергия и половина и мотивирано.

8. У-20 се обгражда с „везири“, „свита“, „лакеи“, „стражеви кучета“ (watch dogs), защото има нужда от това някой да го хвали и величае, да им казва само онова, което те искат да чуят и за да се осъществява НАДЗОР – еднопосочна функция – „като разговаряш с мене ще мълчиш“, докато У-21 е част от мрежата, но с повече отговорности, затова няма нужда от „прекъсвачи“ на информацията от мрежата, а напротив – от „съединители“, които да ускоряват потока на информация от мрежата, за да им бъде казвано това, което трябва, за да работи двустранната, двупосочна връзка, която е истинският смисъл на осъществяването на КОНТРОЛ – аз ти възлагам задачата, целите, ресурсите, технологията, а от това как ти изпълняваш тази задача правя изводи за качеството на моето възлагане и оптимизирам действията си. Защото ако възложа на 5 човека да преместят един камък от 300 кг от единия край на двора до другия с голи ръце, те няма да се справят както и да се стараят, просто защото аз съм издал глупава и некадърна заповед.

9. У-20 противопоставя (дори неволно) отделните звена, поощрява раздорите и лошата, деструктивна конкуренция между тях, затова при него има анти-синергия – 1+1=1 (максимум 1), докато У-21 стимулира кооперирането между отделните звена, поощрява съвместното решаване на проблемите и позитивната конкуренция (не да си пречат и саботират, а да се карат едно друго да правят нещата още по-добре, да се съревновават кой ще ги направи най-добре), затова при него има про-синергия – 1+1=3 (минимум 3).

10. У-20 се интересува не толкова от реалните, дългосрочни и стабилни резултати, развитието на организацията, съхраняването и оптимизирането на работещото, а от ПРЕДСТАВЯНЕТО НА РЕЗУЛТАТИТЕ (дори измислени, получени само в неговите глави) – показност и даже руската показуха, свирката в парата, думба-лумба, парадирането, церемониите, ритуалите, лошо разбрания пиар, шумотевицата, интервютата, удрянето в гърдите, докато У-21 се интересува от САМИТЕ РЕЗУЛТАТИ, то се стреми те да бъдат реални, дългосрочни и стабилни, то търси и целИ развитие на организацията, съхраняване и оптимизиране на работещото, защото не е „над“ организацията, не „не съм оттук и съм за малко“, а самото то също Е организацията, и вероятно когато няма да е заето с нейното управление, то ще си остане част от нея.

Такива са в малко идеализиран, отчасти дестилиран вид разликите между У-20 и У-21.

Няма как България да успява и да върви напред в 21 век, ако се управлява чрез манталитет и методи, дълбоко загнездили се, останали непроменимо в 20 век. 

Ето защо Времето върви все по-напред в 21 век, а България се връща все по-назад към 20 век.

Това не е универсалното обяснение за разнормализирането и дедемократизирането на страната ни, но за мен е несъмнено, че то е част от обяснението. При това много важна, изключително съществена част от него.

 

Още текстове от Николай Слатински тук

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПРОПАСТ

    България и интелектуалците й - заседнали между XIX и XX век

    Тв предаване, посветено на писмото на 30 европейски интелектуалци, показа къде сме - все още в задния двор на ЕС.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Днешните хора са забравили, че са част от природата, и я унищожават, а от нея зависи животът ни.”

Акира Куросава, японски режисьор, роден на 23 март преди 109 години

Анкета

Трябва ли министърът на културата да подаде оставка?

Да - 70.6%
Не - 29.4%
Не мога да преценя - 0%

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

„Зелената книга“ – пътеводител към човешкото сърце

Филмът показва на практика как двама мъже от различни светове могат да преодолеят противоречията помежду си, да се уважават и обичат, да бъдат непробиваем тандем.

„Гешев“ или пътят към истината

Новите изследователи и търсачи на скрити тайни  за родния полицай №1 ще са благодарни, тъй като е осигурени солиден фундамент, от който може да се продължи напред в толкова трудната и привлекателна тема „Никола Гешев“.

С „Т34“ от Москва до Бохемия

Към този филм трябва да се подходи спокойно и с внимание.