МИХАИЛ ВЕШИМ, "Стършел"

Президентът Радев заговори за „единение” от екраните на телевизорите в петъчната вечер.

Седмица преди това той се срещна с някакви „общественици”, нарекли себе си „единители”. Кои са те? Знаем ги много доб­ре… Оглавява ги историкът, акад. Георги Марков, с агентурно досие от ДС. Повечето членове на комитета също били от живковите репресивни служби – някои като агенти, а други – и като офицери.

Ако в България имаше лустрация, както в другите бивши соц­страни, тези „деятели-единители” едва ли щяха да се класират за някаква държавна или обществена дейност. Поради липса на лустрация – сега минават за съвест на цялата нация. Според политолозите утре на тях щяла да се опре една бъдеща президентска партия.

Утре – ще видим, а сега президентът се опря на техния призив за единение и ни го прогласи от телевизора.

В изявлението си каза, че е избрал датата неслучайно – преди сто години на 29 септември разбунтували се войници напускат фронта и  настъпват към София. При Княжево биват спрени  от правителствена войска – най-вече юнкери, курсанти от Военното училище.

И едните, и другите, според Радев, са имали своята истина, заради която са гърмели с пушките.

В социалистическите учебници събитието се наричаше Войнишко въстание (нещо както „наша” Октомврийска революция), а днес повечето историци го определят като метеж против законната власт в държавата.

Сега в местността Черния кос има гранитен паметник на войник – бунтовник.

В своето стихотворение „Владайският вятър” от книгата „Цар и говедар” (изд. „Жанет 45, 2010 г.), поетът-сатирик Марко Ганчев сочи един начин за национално помирение:

Неспирното течение си иска,

освен бензиностанция и ханче,

срещу въстаника от обелиска

да има паметник

и на курсантче.

Така не с един, а с два паметника във Владайското дефиле можем да тръгнем към единение.

Можем да се единим и по-нататък с още предложения:

До паметника на съветската армия в центъра на София (който така и не бе премахнат или преместен) да се вдигне и мемориал за жертвите на социализма – в същата големина.

На пловдивското тепе, до Альоша, да има паметник (с ръста на съветския войник) и на загиналите в Белене и Ловеч.

А на Бузлуджа, до социалистическата Чиния (която сега позитанци настояват да се ремонтират за държавна сметка), да има кръст – в памет на онези, които са били убивани, защото не вярват на социалистическите идеи.

Вместо това се вдигат паметници на Тодор Живков, на Цола Драгойчева и на Пенчо Кубадински. Кой ще е следващият монумент от политбюрото? Милко Балев или Гриша Филипов?

Къде тогава да търсим единението?

Едининение у нас е възможно само между „Позитано” и Президентството – споено с братската помощ на генерал Решетников.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

  • ЮБИЛЕЙ

    Препускай, индианецо!

     Гойко Митич на 80.

     

    За нас той беше идол, пример за подражание, олицетворение на Доброто, вечният смел и благороден индиански вожд, готов да воюва със злото в Америка в името на справедливостта и човешката хармония.

     

 „Всяка книга днес трябва да се превърне в куршум.”

Пабло Неруда, чилийски поет, роден преди 116 години

Анкета

Ще купувате ли повече книги, като падне ДДС?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

За Дизела и неговата предпоследна крачка

 

Историята на Кирил Николов нагледно доказва в какво се превръщат мечтите, ако ги преследваш упорито и последователно.

„Тялото” – за всеки, който търси доказателство за нашата уязвимост

 

Книгата се чете изключително леко. А това е майсторството: да разкажеш много сложни научни неща, незнайни факти, открития и събития, които изискват сериозно изучаване.

Сериали по време на криза

 

В „Южен вятър 2“ има стабилна „българска връзка“.