МИХАИЛ ВЕШИМ, "Стършел"

Президентът Радев заговори за „единение” от екраните на телевизорите в петъчната вечер.

Седмица преди това той се срещна с някакви „общественици”, нарекли себе си „единители”. Кои са те? Знаем ги много доб­ре… Оглавява ги историкът, акад. Георги Марков, с агентурно досие от ДС. Повечето членове на комитета също били от живковите репресивни служби – някои като агенти, а други – и като офицери.

Ако в България имаше лустрация, както в другите бивши соц­страни, тези „деятели-единители” едва ли щяха да се класират за някаква държавна или обществена дейност. Поради липса на лустрация – сега минават за съвест на цялата нация. Според политолозите утре на тях щяла да се опре една бъдеща президентска партия.

Утре – ще видим, а сега президентът се опря на техния призив за единение и ни го прогласи от телевизора.

В изявлението си каза, че е избрал датата неслучайно – преди сто години на 29 септември разбунтували се войници напускат фронта и  настъпват към София. При Княжево биват спрени  от правителствена войска – най-вече юнкери, курсанти от Военното училище.

И едните, и другите, според Радев, са имали своята истина, заради която са гърмели с пушките.

В социалистическите учебници събитието се наричаше Войнишко въстание (нещо както „наша” Октомврийска революция), а днес повечето историци го определят като метеж против законната власт в държавата.

Сега в местността Черния кос има гранитен паметник на войник – бунтовник.

В своето стихотворение „Владайският вятър” от книгата „Цар и говедар” (изд. „Жанет 45, 2010 г.), поетът-сатирик Марко Ганчев сочи един начин за национално помирение:

Неспирното течение си иска,

освен бензиностанция и ханче,

срещу въстаника от обелиска

да има паметник

и на курсантче.

Така не с един, а с два паметника във Владайското дефиле можем да тръгнем към единение.

Можем да се единим и по-нататък с още предложения:

До паметника на съветската армия в центъра на София (който така и не бе премахнат или преместен) да се вдигне и мемориал за жертвите на социализма – в същата големина.

На пловдивското тепе, до Альоша, да има паметник (с ръста на съветския войник) и на загиналите в Белене и Ловеч.

А на Бузлуджа, до социалистическата Чиния (която сега позитанци настояват да се ремонтират за държавна сметка), да има кръст – в памет на онези, които са били убивани, защото не вярват на социалистическите идеи.

Вместо това се вдигат паметници на Тодор Живков, на Цола Драгойчева и на Пенчо Кубадински. Кой ще е следващият монумент от политбюрото? Милко Балев или Гриша Филипов?

Къде тогава да търсим единението?

Едининение у нас е възможно само между „Позитано” и Президентството – споено с братската помощ на генерал Решетников.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

„Всяка жена, която разчита само на лицето си, е глупачка.“

Зейди Смит, британска писателка, родена на 25 октомври преди 45 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

Да, защото те са елитът на обществото - 93.8%
Не, да се занимават само с изкуство - 0%
Не мога да преценя - 0%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Тенет“ и Нолан

 

Филмът връща чистата емоция на публиката, предлага й качествено зрелище, а самият зрител се отблагодарява с това, че отново се насочва към салона.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.

"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото на „Спасяването на редник Райън“ и „Подводницата"

 

Ако го нямаше Том Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене.