МИХАИЛ ВЕШИМ, "СТЪРШЕЛ"

Полският сатирик Станислав Йежи Лец бе написал афоризъм: „Прозорецът към света може да бъде закрит и с вестник”.

Имал е предвид друго време – на идеологическата завеса, когато вестниците бяха пълни с речи от конгреси, с доклади и с очерци за герои на труда. В ония години бе популярен и  един руски виц, който се шегуваше с имената на най-големите съветски издания: „В „Правда” няма известия, а в „Известия” няма правда”.

Днес  у нас имаме правда (свобода) на печата, но е на хартия. А пък вестникарската хартия не става даже за амбалаж. Чувал съм, че в Англия, по стара традиция, във  вестник ти завивали „fish & chips” за вкъщи. Но там си има издания с традиция – ако ти завият рибата и картофките в „Таймс”, „Гардиън” или „Индипендънт”, няма да се отрази на фиша и чипса. Е,  ако ги опаковат в „Сън”, може малко да пожълтеят, но пак ще стават за ядене. Ама я завийте обикновен сандвич в български вестник – веднага ще се сбръчка от клюки. Ще се разкашка от чалга, ще се вмирише от миризливи измислици и сензации.

Днешната българската журналистика разваля не само храната, но и обществената атмосфера.

Не знам защо Министерството на здравеопазването предупреждава с надписи по  кутиите, че цигарите са опасни за здравето ни, а нищо не казва за вестниците. Би трябвало на всеки отпечатан брой, на видно място до заглавието да има предупредителен надпис: ”Четенето на вестници убива мозъчни клетки!”. Или: „Жълтата преса предизвиква халюцинации, страхова невроза и нощни напикавания!”. И всичко това да е придружено със снимки – на невротици, лунатици и прочие пациенти с ментални проблеми.

Когато влезем в магазина, на щанда за сирене има разни етикети – на едни  пише „сирене”, а на други – „имитиращ продукт”.

На вестникарската „Лафка” няма разни етикети – всичко по стелажите  уж са вестници. Купиш един, отвориш го – имитиращ продукт! Купиш втори – още по-имитиращ, даже лоша имитация на първия. Или пък ще попаднеш на  страници, миризливи като незряло сирене.

Навремето френският президент генерал Дьо Гол казваше, че не се управлява лесно държава, в която има над триста вида сирене.

Много по-лесно се управлява държава, в която   журналистиката е само един вид – имитиращ продукт.

Преди десетина години един немски издател на български вестници бе откровен с персонала си: “Задачата на журналиста – беше казал той, – е да запълва с текст празните места между рекламите”.

Тоест, журналистиката у нас пълни дупки – не само между рекламните карета, а най-вече между властта и народа.

Издание, което по-гладко запълва дупките, заглажда ги и ги замазва, ще получи повече финансиране. От властта – в нея е и хлябът, и ножът на финансирането.

Европейските норми изискват върху храните да е написан състава им: мазнини, белтъчини, въглехидрати. Е-та, оцветители, стабилизатори и консерванти.

А за вестниците няма такива изисквания. Читателят сам трябва да се сеща коя статия е прекалено мазна и на кого с нея редакцията се подмазва, кой репортаж е сладникав и колко платен шербет съдържа, коя новина с какъв оцветител е оцветена. Има издания, които преливат от Е-та. Щом ги отвориш, спонтанно възкликваш:”Е-е-е, стига де-е-е!”

Ами телевизията? Там пък се забелязва следната закономерност: колкото по-плоски са екраните, толкова по-плоски стават  програмите. Телевизорите от ден на ден са все по-смарт, а пък предаванията – все по-семпли. Апаратите уж „Лед” , а пък от екраните им тече разтопен словесен сладолед.

Днес афоризмът на Станислав Й. Лец може да бъде допълнен така: „Прозорците към света могат да бъдат закрити и с „Уиндоус”. Със сайтове и социални мрежи. Често „Фейсбук”  намирисва на „Фейкбук”.

Какво да се прави в такива информационно-мътни  времена? Как да различим истинската новина от „фейка”?

Един приятел разчита на куче – от порода за откриване на трюфели. Безпогрешно надушва фалшивите новини. Стопанинът му отваря крана на новинарския поток,  кучето слуша и върти опашка  – на фалшива новина пролайва:”Ау-ау!”. Пък на големи лъжи направо вие като аларма:”Ауууу!”.

Може да си вземете куче от такава порода. Рискувате само да си навлечете гнева на защитници на животните,  че изтезавате с медии домашния си любимец.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    Евелина Йекер  - „В името на живота“

    Млада жена пише писма на психотерапевтката си д-р Дорман между сесиите, а после изведнъж изчезва безследно. 

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Всички сме в канавката, но някои от нас гледат към звездите.“

Оскар Уайлд, ирландски драматург и писател, роден на 16 октомври преди 165 години

Анкета

Одобрявате ли Нобеловите награди на Олга Токарчук и Петер Хандке?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Ах, този Жокер!

 

В „Жокера“ Финикс открадва шоуто и доказва, че е един от най -добрите и подготвени актьори на съвремието ни.

"Потъване в Мъртво море" – всеки детайл си тежи на мястото

В тези разкази има напрежение, има пребогат език, който създава картини, които можеш да пипнеш и подушиш. 

Лекът срещу пораженията на „Поразените“

Допада ми способността на романистката да бъде честна към историята – за първи път в български роман видях сцена, която отдавна исках да бъде създадена – как с користна и пропагандна цел комунистите използват черните забрадки на майките на убитите от жандармерията партизани преди 9 септември за гнусния си план чрез т.н. Народен съд да се разправят със своите противници .