Бурку Каракас, "ДОЙЧЕ ВЕЛЕ"

Батал Гюлмеш има две деца. Той живее с тях и съпругата си в либералния истанбулски квартал Бешикташ. Веднъж по-големият му син го попитал следното: "Защо в нашите класове момчетата и момичетата седят заедно, а в новата част на училището те са разделени?". Гюлмеш признава, че не могъл да му отговори.

Училището се нарича "Исмаил Тарман" и от две години е разделено на две. В едната част от сградата се помещава обикновеното държавно училище. А в другата е новото религиозно училище - т.нар. "имам хатип". Миналата година синът на Батал Гюлмеш е завършил въпросното училище. И по-точно - държавната му част. Малкият му брат обаче е тръгнал на друго училище - на три километра от дома им. Причината: Гюлмеш отказал да запише детето си в кварталното училище, след като то отворило религиозната си част.

Днес на входа са изписани две имена: "Средно училище Исмаил Тарман Имам Хатип" и "Средно училище Исмаил Тарман". Учебните планове в двете части на училището са различни. Директорът обаче е един. Навремето родителите научили впоследствие, че училището ще бъде разделено на две. А някои от учителите, които не искали да преподават в религиозното училище, напуснали.

Турският президент Ердоган също е завършил "имам хатип" училище, в което освен основната училищна програма има и часове по ислям. В тези училища момичетата и момчетата седят отделно, а момичетата носят забрадки.

Настъплението на "имам хатип"

През последните години броят на религиозните училища в Турция се е увеличил значително. По данни на синдиката "Егитим-Сен", от учебната година 2012/2013 до 2017/2018 броят на религиозните училища в страната е нараснал от 1099 на 3286. В момента около 1 350 000 ученици посещават подобни училища. Много родители са възмутени, че училищатата в техните квартали се преобразуват в религиозни. При това без да има засилен интерес от страна на родителите или учениците. 

Поради тази причина пред някои училища се провеждат редовни протести. Например пред училището "Исмаил Тарман" в истанбулския квартал Бешикташ. От 30 май насам родителите на учениците протестират всеки ден пред сградата. Угур Сахин е участник в протеста от самото начало. Детето му е на 13 години и посещава държавното училище. "Когато разбрахме за преструктурирането, искахме да говорим с директора, но той отказа. Разговаряхме с отговорните лица в министерството на образованието и те потвърдиха слуховете. Притеснява ме фактът, че детето ми ходи на училище, което наполовина е религиозно", казва Сахин. Родителите са се обърнали и към съда, но без успех.

Илкнур Кая Бахадир е член на Сдружението на учениците и родителите. Тя казва, че за онези родители, които искат децата им да ходят на нормално училище, вече е станало много трудно. "В някои училища изобщо няма нормални класове. Другаде пък родителите събират подписи срещу религиозните училища, но това се игнорира от властите", казва тя. Бахадир разказва още, че някои държавни училища са с огромни класове, а в религиозните и професионалните училища се преподава в огромни полупразни зали. "Просто защото няма търсене на такива училища", допълва тя.

Миналата седмица Сдружението на религиозните училища, което се нарича ÖNDER, публикува доклад за отношението към т.нар. училища "имам хатип". Според него, омразата и дискриминацията в медиите срещу абсолвентите от религиозните училища са нараснали. Председателят на сдружението Халит Бекироглу твърди, че религиозните училища са образователни институции, но дискусията около тях е силно политизирана. "В училищата "Имам Хатип" се преподават не само религиозни предмети. Абсолвентите от тези училища посещават най-добрите университети", казва той.

"Не искаме толкова много религиозни училища"

По официални данни, за учебната 2018 година турското Министерство на образованието е отпуснало 92 милиарда турски лири за религиозните училища. Енвер Йоднер е председател на Дружеството за солидарност между ученици и родители. "Естествено, че държавата трябва да отваря религиозни училища - но само ако има достатъчно търсене. Но ние сме против това, което се случва сега - откриването на толкова много училища "имам хатип". И против принудата децата ни да ходят там", казва Йоднер.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

  • ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ

    Елин Пелин - "Напаст Божия"

    Бог не е милостив - не молете му се! Нека като жабите, кога им пресъхне блатото - да прокълнем и да умрем!

„В живота, както и в изкуството, аз мога да се справя със себе си и без Господ Бог. Но не мога да съществувам - аз, страдащият човек - без нещо по-голямо от мен, нещо, което изпълва целия ми живот - без творческата сила.“

Ван Гог, холандски художник, роден на 30 март преди 167 години

Анкета

В пандемията купувате ли книги онлайн?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Живот на една гара“ –  анатомия на самотата и страха

Романът следва  модела на знаменити световни романи, решени като философски есета - притчи: „Процесът“ на Франц Кафка, „Чумата“ от Албер Камю, „Погнусата“ от Жан-Пол Сартр, пиесата „Носорозите“ на Йожен Йонеско.

„Останалото е пепел“ - драматична история с универсално звучене

 

Филм с такъв скромен бюджет – 300 000 лева,  все пак звучи автентично като визия.

По следите на разработката „Ятаган“

Добре е да се разделяме с миналото си, смеейки се, но, когато то не си е отишло и е все още стряскащо настояще? Да се шегуваме или да плачем?