МИХАИЛ ВЕШИМ, "СТЪРШЕЛ"

Посред бял ден видях един столичанин да пикае невъзмутимо на улица „Шести септември”, близо до ъгъла с „Л. Каравелов”. В центъра на европейската ни столица, точно срещу две посолства – по-нагоре Британското, по-надолу Унгарското.

Пикаещият човек не беше пиян или клошар, дрогиран или слабоумен. Не беше мигрант – сирец, пакистанец или африканец. Беше си съвсем нормален млад българин, по къси панталони и маркова блуза, мускулест тип – екземпляр  от породата хомо-фитнесикус. Докато се облекчаваше без да му пука от минувачите, не спираше да говори по телефона.

Най-просто в такива случаи е да отвърнеш поглед и да си кажеш: поредният простак! Поредният примитив, чийто телефон е по-умен (смарт) от самия него.

Но аз се сетих и за друго. За един цитат от книгата „Кучешко сърце” на Михаил Булгаков. Там героят Филип Филипович разсъждава за разрухата – в тяхната комунална квартира, комуналката – основната клетка на съветско общество: „Какво представлява тази разруха? (…) Това значи следното: ако аз, вместо да оперирам, всяка вечер започна да пея вкъщи, при мен ще настане разруха. Ако в клозета започна, извинявайте за израза, да пикая извън клозетната чиния и същото вършат Зина и Дария Петровна, в клозета ще започне разруха. Следователно разрухата не е в клозетите, а в главите!”

Там е и днешната наша разруха.

Тя е в главите на джигитите, които карат с превишена скорост и изпреварват в аварийната лента на магистралата. В  твърдите тикви на биячите от бургаската дискотека, които цяла България видя как свирепо се млатят един друг за нищо. В бръснатите чутури на футболните запалянковци, които тероризират мирните столичани, когато има мач.

Разрухата е в откраднатия асфалт за пътища, заради което умират хора.  Разрухата е в кутиите от обувки, пълни с пачки, скрити в елитни хотели от елитните собственици-бизнесмени. Разрухата е в купетата на техните бентлита и ролс-ройси, тя присъства на техните лъскави приеми и е в менюто на шведските им маси.

Разрухата е в играта без правила.

Тя е в главите. И на управляващи, и на управлявани. И няма алтернатива.

Единственото, което можем да направим, е да й вдигнем паметник – нещо подобно на Брюкселския Манекен Пис. Емблема на  нашата разруха.

В Брюксел  дребната статуя е на момченце, тук – ще е масивна фигура на Пикаещия българин. Който го прави върху цялата си държава.

 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

„Всяка жена, която разчита само на лицето си, е глупачка.“

Зейди Смит, британска писателка, родена на 25 октомври преди 45 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

Да, защото те са елитът на обществото - 93.8%
Не, да се занимават само с изкуство - 0%
Не мога да преценя - 0%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Тенет“ и Нолан

 

Филмът връща чистата емоция на публиката, предлага й качествено зрелище, а самият зрител се отблагодарява с това, че отново се насочва към салона.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.

"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото на „Спасяването на редник Райън“ и „Подводницата"

 

Ако го нямаше Том Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене.