Габи Ройхер, "ДОЙЧЕ ВЕЛЕ"

Та-да-да-дааам. С малко повече въображение ще чуете най-прочутия цитат в световната музика: началото на Петата симфония от Бетовен. Наричат я „Съдбовната" и тъкмо съдбата е тазгодишната тема на Бетовеновия фестивал в Бон. Тук ще Ви разкажем за седмина велики музиканти и техните драматични съдби.

Лудвиг ван Бетовен: Съдбата чука на вратата, но той не може да я чуе

През 1808 г. прочутата Пета симфония на Бетовен има премиера, но авторът ѝ вече е почти оглушал. През 1814 композиторът окончателно изгубва слуха си. Години по-рано, когато оглушаването слага край на кариерата му като пианист, но опитите за лечение продължават, Бетовен пише в завещанието си: „Бях на крачка от това да туря край на живота си. Но то, то ме спаси – изкуството.“

Първите слушатели възприемат Петата симфония като мрачна и същевременно могъща откъм звук. В музикалната история тя влиза като „Съдбовната“. Твърди се, че за прочутите първи тактове на тази симфония Бетовен е казал на своя секретар Антон Шиндлер: „Така чука на вратата ми съдбата“. По същото време Бетовен композира още една от известните си симфонии – „Пасторалната“ (№ 6), която е съвсем различна от Петата и звучи радостно и свежо. И все пак, най-прочутата симфония на Бетовен си остава Деветата. По време на премиерата ѝ през 1824 година композиторът вече от десет година е напълно глух.

Волфганг Амадеус Моцарт: Вундеркиндът умира в бедност

Още 6-годишен, Моцарт не само свири виртуозно на пиано и хвърля във възторг благородниците, които го слушат, но и вече композира кратки пиеси. Когато е на 13, архиепископът на Залцбург го кани за концертмайстор в своя оркестър. Младият Моцарт обаче предпочита независимостта: скоро си подава оставката и заминава за Виена. Там семейният живот със съпругата му Констанце върви трудно, а парите никога не стигат.

Когато през 1788 г. композира предпоследната си симфония № 40, Моцарт вече е изпълнен с грижи за насъщния, а страда и от мания за преследване. Терзаели го „черни мисли“, оплаква се той пред приятели. Тази симфония в сол минор на места наистина звучи мрачно, другаде пък – весело, а през 19-ти век музикалният свят единодушно я обявява за „симфония на симфониите“. За любителите на класическата музика №40 и до днес си остава едно от най-любимите произведения.

Самият Моцарт не доживява това признание. Той умира през 1791 г. от някаква загадъчна треска – едва 35-годишен. Заболяването му и до днес тъне в мистерия.

Йоханес Брамс: "На мой приятел си жена"

Йоханес Брамс е безумно влюбен в 15 години по-възрастната Клара Шуман, съпругата на неговия приятел и покровител Роберт Шуман. Разкъсван между тази безнадеждна любов и лоялността си към Роберт, през 1855 г. той започва работа над своя клавирен квартет, опус 60. Квартетът започва с един музикален мотив, който напомня на въздишка – и слушателите се догаждат за страданията на композитора.

Брамс работи над този квартет повече от 20 години, отчасти измъчван дори от мисли за самоубийство. В последната част от квартета, която написва малко преди публикуването му през 1875 г., Брамс цитира и „съдбовния мотив“ от Петата симфония на Бетовен. В писмо до своя издател Фриц Зимрок композиторът пише: „На титулната страница можете дори да отпечатате един портрет! Човешка глава с насочен към нея пистолет. По този начин ще си създадете ясна представа за музиката. За целта ще Ви изпратя една своя фотография!“

Неговият приятел и покровител Роберт Шуман умира през 1856 година, но дори след смъртта му нещата между Йоханес Брамс и Клара Шуман не потръгват. И композиторът си остава ерген за цял живот.

Роберт Шуман: Когато разсъдъкът започне да се топи

При Брамс мислите за самоубийство си остават без последствия, но при неговия приятел, композитора и музикален критик Роберт Шуман те се превръщат в трагична действителност. Шуман страда от тежки депресии и през 1854 г. прави опит да се удави в Рейн, но добри хора навреме го спасяват. Композиторът вече е изпаднал в помрачение – и така прекарва последните две години от живота си. През тези години Шуман е настанен в една – както се е казвало тогава – „лудница" в днешен Бон, който по ирония на съдбата е родното място на Бетовен. По време на депресията си той пише и своето последно произведение – цигулковия си концерт в ре-минор.

И до днес се водят разгорещени дискусии дали този концерт е творба на луд или на гениален човек. На пръв поглед изглежда, че солото на цигулката не може да бъде изсвирено от жив човек. Клара Шуман и следващите поколения смятат концерта за „свидетелство за душевно разстройство" – и в продължение на 100 години не допускат той да бъде изпълняван. Забраната обаче е нарушена и цигулковият концерт на Шуман прозвучава през 1937 година в Берлин, като соловата партия е силно опростена от композитора Паул Хиндемит. Днес всички велики цигулари по света високо ценят произведението и го изпълняват в оригиналния му вид.

Франц Шуберт: Злощастният гений в сянката на Бетовен

През целия си кратък живот композиторът Франц Шуберт се мъчи да достигне своя кумир Лудвиг ван Бетовен, но в същото време и напразно се опитва да излезе от неговата сянка. За малкото години на този свят той успява да напише цели 21 клавирни сонати – с 11 по-малко от Бетовен. С последните си три сонати Франц Шуберт най-сетне съумява да се освободи от своя Бетовенов комплекс.

По това време той вече си е създал име като композитор на песни с прочутия си цикъл „Зимен път", издателите откупуват ръкописите му, а той самият излиза на концертния подиум. Уви, към този момент младият гений вече от години страда от две тежки аномалии – боледува от сифилис и е жертва на алкохолизма. През 1823 година, вече в болницата, той пише: „Чувствам се като най-злощастния и страдащ човек на този свят". Композиторът умира едва на 31 години и оставя на поколенията 1000 произведения, част от които – истински шедьоври.

Оливие Месиен и неговите апокалиптични визии

Френският композитор Оливие Месиен се смята за предтеча на серийната атонална музика. По време на Втората световна война Месиен попада в германски плен. Комендантът на пленническия лагер обаче му разрешава да продължи композиторската си работа и дори му осигурява пиано. Именно в лагера Месиен написва ключовото си произведение „Квартет за края на времето“, пригоден към инструментите, с които разполагат други военнопленници – кларинет, цигулка, виолончело, плюс неговото пиано. Този шедьовър се ражда всред лагерните лишения, студ и глад, а в основата му са залегнали експресивните видения-предзнаменования от Апокалипсиса на Йоан.

За пръв път квартетът е изпълнен на 15 януари 1941 г. в същия този лагер пред 5000 души публика. От един германски офицер, който тайно го снабдява с хляб, Месиен получава нотна хартия, моливи и гума. Самият Месиен признава, че вследствие на хроничния глад е получавал цветни видения: едно от тях е ангелът, провъзгласяващ края на времето, когото композиторът е видял облечен в мистичната светлина на дъгата .

През 1941 година Месиен успява да се върне в Париж, но войната е оставила дълбоки следи в музиката му. Произведенията на Месиен са белязани от усещането за страдание и на безотрадна сериозност, те често пъти свидетелстват за апокалиптичните визии на дълбоко религиозния композитор.

Дмитрий Шостакович и страхът от Сталин

Освен всичко друго, Дмитрий Шостакович пише и поръчкови произведения за режима на Сталин – например Химн за 10-годишнината от Октомврийската революция. Съветските власти не гледат с добро око на ранното му творчество. И макар че официално го реабилитират, Шостакович непрекъснато е в паника: „Очакването да бъда екзекутиран е едно от нещата, които ме изтезават цял живот, много страници от моята музика говорят именно за това", пише композиторът.

Същото важи и за неговата 15-та и последна симфония, в която композиторът вплита музикални цитати от редица свои и чужди произведения. Произведението е нещо като равносметка за неспокойния живот на композитора, разкъсван между страховете си и лоялността към комунистическите властници. Неслучайно един московски вестник писа преди време: „Който иска да си представи живота в нашата страна между 1930 и 1970 година – нека да изслуша симфониите на Шостакович. Това е достатъчно". Шостакович, който е един от най-великите композитори на 20-ти век, умира през 1975 година от сърдечен инфаркт.

 

Композиторите са представени със своите „съдбовни произведения" на Бетовеновия фестивал между 31.08 и 23.09 тази година в Бон.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАМЕТ

    Излезе впечатляваща книга за изкуството на Българското възраждане

    В средата на август издателския отдел на Института за изследване на изкуствата успя да публикува поредното си уникално книжно тяло с тегло почти 5 кг. Съдържанието на „Корпусът на стенописите от първата половина на ΧΙΧ век в България“ включва 52 стенописни паметника.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„В живота няма второстепенни, епизодични герои, които играят ролята на винтчета.“

Елза Триоле, френска писателка, родена на 24 септември преди 122 години

Анкета

Редно ли е държавата да плати изложбата на депутата Вежди Рашидов?

Да, той е талантлив - 20.3%
Не, в конфликт на интереси е - 75.4%
Не мога да преценя - 0%

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Нека шоуто продължи

Първият сезон на „Йелоустоун“ (2018)  приключи и е време за оценка и коментари. Причината за високия рейтинг и одобрението на сериала е свързан с две имена – на Кевин Костнър и Тейлър Шеридан.

„Решение за ликвидация“ е направен вещо, но и семпло

Без да е шедьовър, той доставя емоции и настроение и е доказателство за доброто здравословно състояние на съвременното руско кино.

Могъщата притегателна сила на „Сикарио“

Като добър професионалист Стефано Солима дори ни проверява киноманската памет.