Михал МИШКОВЕД, "СТЪРШЕЛ"

Мине, не мине време и на връх Шипка гръмва пукотевица.

На 3-ти март там чествахме 140 години от Освобождението, в края на август се отбеляза 141-вата годишнина от боевете на прохода. Както е тръгнало, честванията може да станат и ежемесечни. А защо не и всяка седмица – за работа желаещи трудно се намират, но за сеир – винаги.

Пак имаше и маскен бал – възстановка. За нея едни доброволци се облякоха като опълченци, други – като турски аскер. С камъни и дърве, дословно по Вазовата ода, „дружините наши” отблъскваха турските орди, които бягаха „като овци”.

И президентът беше на върха – той пък пременен в костюма на национален обединител. Какво каза в речта си националният обединител: „В последните десетилетия беше сторено не малко, за да се изтрие и пренапише тази история в услуга на политическите шарлатани от ново време. Но както и преди няколко месеца в мартенския сняг, тук отново са хиляди и, както Вазов казва, със своето присъствие на този легендарен връх, вие „строшавате на клеветата зъбът“.

Разбирате ли тънкия му намек: недостатъчно се кланяме на днешна Русия за онази война преди 140 години.

Нещо такова се чу и преди шест месеца при срещата на Радев с рус­кия патриарх Кирил, хем духовник, хем офицер от КГБ. Разположил се като у дома си в кабинета на българския президент, Светейшеството с чин си позволи да изисква заповедно повече признателност.

Изглежда тонът му още държи влага, та с речта си шест месеца по-късно нашият президент отново заговори за тая пуста признателност, дето на „братушките” все им е малко – колкото повече ги славим, толкова повече искат.

Та сега, в поредната си прослава към освободителите, Радев се опря и на дядо Вазов.

Ама, ако генералът – държавен глава, седне и прочете „Опълченците на Шипка”, ще види, че поетът „строшава зъбът” на съвсем друга клевета – че свободата ни е дадена даром от нашите руски освободители.

Тоест, одата е за българския подвиг на Шипка. И ако това се нарича „пренаписване на историята”, то това пренаписване е почнало още с Вазовото перо.

Хубаво е преди да говориш, да прочетеш. Препоръката се отнася както за произнасящия речите, така и за онези, които му ги пишат.

Иначе тънкият намек в речта на Радев сигурно се е харесал. Знаем и на кого – на Корнелия Нинова, на Светлана Шаренкова и на друг чужд генерал – Решетников. Харесал се е и костюмът на държавния ни глава във възстановката – уж на национален обединител, но с рус­ка кройка.

 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Природата казва на жените: „Бъди красива, ако можеш, мъдра, ако искаш, но бъди уважавана – това е най-важното.“

Бомарше, френски драматург, роден на 24 януари преди 288 години

Анкета

Гледате ли българско кино?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

По-добър ли е бил сексът при социализма?

Дали при социализма жените са имали по-добър секс? Да, убедена е американската етнографка Кристен Годсий. В своята книга, излязла през 2019 в Германия, тя обяснява защо. Годсий задава и други въпроси.

По следите на жените от кино „Роялъ“

Леа Коен е написала четивен, ярък, пъстроцветен роман. Добре конструиран и може би най-хомогенният в творчеството й.

Как умират демокрациите

 

Разпадът на демокрацията за повечето хора остава невидим, предупреждават Даниел Зиблат и Стивън Левицки.