ХРИСТО ХРИСТОВ, desebg.com

Дори гастролиращите в Източна Германия български музиканти и артисти не желаели да се завръщат в комунистическа България, свидетелстват документи от архивите на Държавна сигурност, един от които desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретна справка относно: Прояви на артисти и музиканти на постоянна работа в ГДР.

Документът е изготвен от групата на ДС в Източен Берлин през 1974 г. и е адресиран до МВР, като копие е изпратено на Шесто управление на ДС за борба срещу идеологическата диверсия. В него се посочва, че по международна спогодба с ГДР там на постоянна работа са около 350 театрални и оперни артисти и 170 музиканти и естрадни изпълнители. Същите работят в театрите на 49 града и оперите на 39 населени местна в ГДР, както и в увеселителни заведения на 24 града. 

Музикантите са организирани в 43 оркестъра, които постоянно пътуват. Около 40 музиканти са свирели в германски оркестри.

От импресарско право комунистическа България е получавала тогава по 500 000 марки.

Наред с добрия имидж, който са имали по-голямата част от българските музиканти и артисти, Държавна сигурност отбелязва, че сред някои от тях имало и отрицателни прояви. Според ДС те се изразявали в морална разпуснатост, трансфер на валута, незаконна търговия и „дребни мошеничества”. Подчертано е, че някои музикални изпълнители не желаели да се завърнат в НРБ и търсели връзка с граждани на ГДР, която да доведе до брак.

Импресарската агенция е обвинена от ДС, че е допускала в ГДР да отиват музиканти и артисти без „необходимата политическа и морална устойчивост”. В справката е описан пътя, по който са сключвани договорите и факта, че ДС е нямала контрол върху този процес, така както ѝ се е искало.

Държавна сигурност признава, че няма агентурно покритие върху дейността на българските музиканти и артисти, оправдавайки се с голямата им разпръснатост в различни населени места.

Вижте документа тук

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ОТКЪС

    Андрей Соколов - „За нашия дом"

    Книгата носи в себе си и предлага на вниманието на читателите важни факти, имена на хора, снабдена е със справочен апарат, който би бил полезен на всеки интересуващ се от историята на Шумен и България през отминалото 20-то столетие. 

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Памет за Алексей Баталов

    Макар и да изглежда, че е бил галеник на съдбата, битието на актьора не е постлано само с лалета и рози.

„Насилието не може да измени света. Ако го променя, то е само временно.”

Мартин Скорсезе, американски режисьор, роден на 17 ноември преди 76 години

Анкета

Липсва ли ви гражданската позиция на хората на изкуството?

Не, те са творци. - 7.1%
Да, те са истинският елит на обществото - 92.9%

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Нова среща с хумора на братя Мормареви

„Еврейски вицове“ е една миниенциклопедия на еврейския дух, на усета на този народ да се шегува и иронизира дори в най-трагични мигове от съществуването му.

"Валутният риск в икономиката" (ревю)

Съществени моменти в монографията са анализираните валутен риск и валутна система в България от 1878 г. досега, както и практико–приложните измерения на валутния риск.

Късното признание на Орсън Уелс

„От другата страна на вятъра“ е не само присмех към лудостта на целулоидния свят, а  по-скоро равносметка на един изминат и пълен с провали и амбиции творчески път, в чието начало се откроява с елмазен блясък шедьовъра „Гражданинът Кейн“(1941), а в края е изкусителния експеримент „Ф като фалшификация“(1975).