bnr.bg

Трябва да се концентрира някакво усилие, ако изобщо искаме да спасим висшето образование в България, което запада и умира. Това каза в предаването „Преди всички“ културологът проф. Ивайло Дичев, който коментира темата с 850-те незаети места в Софийския университет "Св. Климент Охридски" за новата академична година.

"Висшето образование е глобален бизнес за милиарди, в който ние се конкурираме със световни университети. Тези университети - в Дания, или в Холандия, най-вече в Америка привличат непрекъснато чуждестранни студенти - повече от половината са пълни с хора от чужбина, които плащат такси и някой ден се включват в местната индустрия. Защо това не става в България? Първо, защото ние сме една расистка държава - видяхме го около мигрантската криза. Второто нещо - трябва висшето образование в България в голямата си част трябва да премине на английски език, най-малкото да е двуезично", подчерта проф. Дичев.

Бюджетът на Харвард е сравним с този на българската държава. Опитваме се да привличаме чуждестранни студенти, но е крайно непривлекателно „идването да се живее в София“, продължи анализа си преподавателят:

„Житейските условия при нас, в Студентски град, са ужасни. Кампусът, където аз работя, е целият в кал всяка година. По света имаме явлението кампус, където са университетите, общежитията и където е много приятно да прекара човек няколко години от студентския си живот. Цялото това като го премислите, ще разберете защо ние, Софийският университет, сме някъде между 800-но и 1000-но място.“

Дичев вижда като основен проблем пред цялото ни образование, не само пред висшето, това, че "курсовете, това, което се прави в тях, до голяма степен се върти около осигуряване на поминък на преподавателите":

"Ако трябва да се направи някаква болезнена, тежка реформа в момента в българското образование, трябва много хора или да се преформатират – да променят своите специалности, или просто да бъдат уволнени, да бъдат махнати, да бъдат назначени някакви други хора, които преподават неща, свързани със съвременния свят, със съвременния живот. Това няма сила, която да го направи. Става дума за хиляди хора, които работят в тези места."

Ивайло Дичев акцентира върху факта, че 45 хиляди зрелостници излизат от средното училище, а 46 хиляди свободни места се обявяват в университетите.

"Няма как да разчитаме само на нашите си хора. Ако решим това - да се изолираме от света, от световната наука, от процесите, които текат глобално, ние трябва да сведем университетите до това, което са били в края на 19-и век: да подготвят учители, по-ниски специалности, а всички по-сериозни специалисти, които ще ни трябват, да ги внасяме от чужбина", предупреди той. 

Коментари  

0 #1 Нели Лазарова 27-08-2018 13:04
проф.Дичев, прави Ви чест, че въпреки Вашата принадлежност към университетските среди, имате силата и достойнството да признаете много истини, които тревожат всеки честен и образован човек. Трябва да се обединяват хората, които имат интелектуален и морален ресурс, за да опитват да променят обществото в добрата посока, ако вече не е станало късно?!?! Всичко се превръща в маркетинг, за съжаление, а трябват хора с ясни каузи и мисионери, готови да се посветят в името на бъдещето...Вярвам в интелекта и морала, които могат да спасяват...
Цитиране
  • ОТКЪС

    Андрей Соколов - „За нашия дом"

    Книгата носи в себе си и предлага на вниманието на читателите важни факти, имена на хора, снабдена е със справочен апарат, който би бил полезен на всеки интересуващ се от историята на Шумен и България през отминалото 20-то столетие. 

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Памет за Алексей Баталов

    Макар и да изглежда, че е бил галеник на съдбата, битието на актьора не е постлано само с лалета и рози.

„Насилието не може да измени света. Ако го променя, то е само временно.”

Мартин Скорсезе, американски режисьор, роден на 17 ноември преди 76 години

Анкета

Липсва ли ви гражданската позиция на хората на изкуството?

Не, те са творци. - 7.1%
Да, те са истинският елит на обществото - 92.9%

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Нова среща с хумора на братя Мормареви

„Еврейски вицове“ е една миниенциклопедия на еврейския дух, на усета на този народ да се шегува и иронизира дори в най-трагични мигове от съществуването му.

"Валутният риск в икономиката" (ревю)

Съществени моменти в монографията са анализираните валутен риск и валутна система в България от 1878 г. досега, както и практико–приложните измерения на валутния риск.

Късното признание на Орсън Уелс

„От другата страна на вятъра“ е не само присмех към лудостта на целулоидния свят, а  по-скоро равносметка на един изминат и пълен с провали и амбиции творчески път, в чието начало се откроява с елмазен блясък шедьовъра „Гражданинът Кейн“(1941), а в края е изкусителния експеримент „Ф като фалшификация“(1975).