МИХАЛ МИШКОВЕД, "СТЪРШЕЛ"

21 май, 1998 г. Стършелите събират в руините на „Феята” приятели и съмишленици на обявения от тях Ден за прощаване с българската култура. Двадесет години по-късно – пак прощавай, културо…

Знае се как у нас се опазват паметниците на културата – или ги събарят в почивен ден, или ги подпалват посред нощ. После се вдига шум – чудо за три дни, завежда се дело срещу неизвестен извършител, докато нарочат някой клошар за подпалвач. В това време министър на културата дава интервюта по телевизията, в които обещава, че изгорелият или разрушен културен паметник ще бъде възстановен в предишния му вид.

И на четвъртия ден настава тишина. Паметник няма – няма и проблем. Древните са казали, че думите отлитат, а пък съвременниците знаят, че  думите-обещания на министъра отлитат още по-лесно.

Ако продължим да опазваме наследството по схемата „разрушение в събота срещу неделя” или „пожар от неизвестен извършител”, скоро ще останем без паметници на културата.

Затова е време да въведем друг термин: „Паметници на НЕкултурата”. Тук могат да влязат всички разрушени, но недосринати, запалени, но недоизгорели сгради, които съхраняват някаква полу-памет за града ни.

Един такъв Паметник на НЕкултурата може да е „Феята” – онази кафе-сладкарничка, съвсем не малка, а даже на три етажа, на бул. „Цариградско шосе”.

Мога  в ролята на гид да ви разведа около тарабите на недоразрушената „Фея”. Казваше се така заради статуята на полегнала гола девойка пред долната тераса на заведението. Тук навремето се събираше интелектуална публика – журналисти, писатели, художници от редакциите на вестниците, повечето работеха в съседния Полиграфически комбинат. Идваха и новинарите от БТА. На една маса можеха да се видят стършелите, на друга – фронтоваците от „Отечествен фронт” или младежите от „Народна младеж”. Понякога масите се събираха и всички ставаха едно.

По света има запазени кръчми и кафенета от векове, където над някоя маса се чете, че тук е седял известен писател, журналист или художник. Във „Феята” можеше да се напише, че тук са седели стършелите Мирон Иванов, Петър Незнакомов, Дамян Бегунов, че там е философствал поетът Иван Динков със събратя от „Пулс”, а пък добредошлият във всяка компания хуморист  Васил Цонев я е забавлявал  с шегите си.

Във „Феята” можеше да има и табелка, че на това място, в първите години на промените, се създаде Бирената партия от стършела Румен Белчев и в продължение на доста месеци, всяка се сряда, тук се провеждаше партиен конгрес със специалното участие на Георги Минчев и Васко Кръпката. За краткото време, докато „Феята” бе партиен дом на Бирената партия,  бирените активисти с халби в ръка проведоха повече партийни конгреси, отколкото е провела КПСС в многогодишната си история.

Конгресите свършиха, когато една личност, типичен представител на настъпващата мутренска банда, купи някак заведението. Това бе бащата на Илия Павлов, милионерът от „Мултигруп”. Тогава и бащата, и синът бяха отворили големи уста да глътнат всичко. Първата работа на новия господар бе да сложи вази с изкуствени цветя по масите, да закачи жакардови килимчета и гоблени с „Шильонския замък” по стените и да пусне чалга – тогава сръбска, българската я нямаше още. Втората му работа – да изгони рока, блуса и смеха от „Феята”. Всъщност нямаше защо и да ги гони, те сами се оттеглиха. Когато по-богатият настъпва, по-умният отстъпва.

След това „Феята” мина през разни ръце – продаваха и я препродаваха, за да се превърне днес в развалина – грозен стърчащ скелет от ръжда.  Докато рухне.

Някъде четох, че и общината, и министерството на културата се оправдават: нямали вина за „Феята”, не била паметник на културата.

Прави са, паметник на НЕкултурата е.

Изобщо ние, българите, сме народ с богата НЕкултура.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОРТРЕТ

    Чомски - най-важният интелектуалец на съвремието

    Той е неуморим. И неумолим в критиката си към несправедливостите на съвремието ни. Ноам Чомски, геният на лингвистиката, просветителят с леви възгледи, един от най-непримиримите критици на САЩ и капитализма, навърши 90.

  • ОТКЪС

    Андрей Соколов - „За нашия дом"

    Книгата носи в себе си и предлага на вниманието на читателите важни факти, имена на хора, снабдена е със справочен апарат, който би бил полезен на всеки интересуващ се от историята на Шумен и България през отминалото 20-то столетие. 

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Памет за Алексей Баталов

    Макар и да изглежда, че е бил галеник на съдбата, битието на актьора не е постлано само с лалета и рози.

„Поет по-скоро е този, който вдъхновява, отколкото онзи, който изпитва вдъхновение.“

Пол Елюар, френски поет, роден на 14 декември преди 123 години

Анкета

Ще купите ли книга за Коледа?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Съдбата на писателя като ребус

За новия роман на Матей Вишниек.

Нова среща с хумора на братя Мормареви

„Еврейски вицове“ е една миниенциклопедия на еврейския дух, на усета на този народ да се шегува и иронизира дори в най-трагични мигове от съществуването му.

"Валутният риск в икономиката" (ревю)

Съществени моменти в монографията са анализираните валутен риск и валутна система в България от 1878 г. досега, както и практико–приложните измерения на валутния риск.