МИХАИЛ ВЕШИМ, "СТЪРШЕЛ"

„Слагат паметна плоча на Гиньо Ганев” – съобщи вестник „24 часа”.

Тая още несложена плоча размести някакви мемоарни пластове в главата ми. И се сетих за единствената си, но незабравима среща с политика Гиньо Ганев.

В края си Живковият режим тръгна малко да се демократизира –  през  1988 се проведоха местни избори с по двама кандидати (за първи път) за кметско място. Бяхме млади стършели с колегата Георги Александров и от редакцията ни пратиха да пишем за забелязани нарушения по изборите. Пътувахме из провинцията и събрахме факти – непреброени гласове, подправени протоколи, автобуси с избиратели… Погледнато днес, доста дребни нарушения – сега свикнахме с изборни шашми в много по-големи размери.

Тогава ние си написахме фейлетона, при това с нужния сатиричен патос. Главният редактор Христо Пелитев аха да го разпише за печат, но изведнъж размисли и се застрахова: „Я идете при Гиньо Ганев да го прочете за мнение!”. Тогава другарят Ганев бе секретар на ОФ и лично отговаряше за изборите. Главният редактор му се обади и видният ОФ деятел ни прие в кабинета си. Прочете внимателно нашия текст и ни похвали: „Браво, момчета! Така трябва да се пише за забелязаните нередности! Критично, остро, сатирично!”

Излязохме от срещата окрилени. Отидохме в редакцията и доклад­вахме на Пелитев, че Гиньо Ганев одобрява текста! „Знам! – каза главният редактор. – Той ми се обади! Фейлетонът няма да излезе!”.

И ни пратиха да пишем друг фейлетон – за изпочупените тротоарни плочи по столичните улици.

А сега – паметна плоча на политика Гиньо Ганев.

Може, ако под името  му е уточнено: „политик, удобен за всички режими”.

Нещо, което важи и за неговия тъст, Кимон Георгиев, който го бил учил на политика.

 

 

 

 

 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • IN MEMORIAM

    Кристиан Таков - "Времето е особено"

    Думи на доц. Кристиан Таков - преподавател по право в Софийския университет, автор на книги, защитник на правото, към абсолвенти юристи. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ОТКЪС

    Юлия Кръстева - „Пътувам себе си“

    „Книгата се пише от двама. Тя ме впечатлява и това я забавлява, аз връщам теоретичката към нейните преживявания, емоции, тя играе играта, или пък не, продължаваме нататък“, разказва съавторът на книгата Самюел Док.

     
  • ПОРТРЕТ

    Памет за Богомил Симеонов

    Той бе Еньо, Жельо, Ивайло, Хищникът, крал Андрей, генерал Бергонцони, жрецът на хан Аспарух…

     

"Умерено вкусвайте наслаждението, където е крайността - там няма наслада."

Пиер-Жан дьо Беранже, френски поет, роден на 19 август преди 238 години

Анкета

Редно ли е държавата да плати изложбата на депутата Вежди Рашидов?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Могъщата притегателна сила на „Сикарио“

Като добър професионалист Стефано Солима дори ни проверява киноманската памет.

Том Круз - отличник в MI-6

"Мисията невъзможна: Разпад" е образцов екшън.

Сибирска клопка за Киану Рийвс

Ако творбата  куца на сценарно ниво е повече от ясно, че няма как да се превърне в постижение или празник за зрителя.