МИХАИЛ ВЕШИМ, "СТЪРШЕЛ"

„Слагат паметна плоча на Гиньо Ганев” – съобщи вестник „24 часа”.

Тая още несложена плоча размести някакви мемоарни пластове в главата ми. И се сетих за единствената си, но незабравима среща с политика Гиньо Ганев.

В края си Живковият режим тръгна малко да се демократизира –  през  1988 се проведоха местни избори с по двама кандидати (за първи път) за кметско място. Бяхме млади стършели с колегата Георги Александров и от редакцията ни пратиха да пишем за забелязани нарушения по изборите. Пътувахме из провинцията и събрахме факти – непреброени гласове, подправени протоколи, автобуси с избиратели… Погледнато днес, доста дребни нарушения – сега свикнахме с изборни шашми в много по-големи размери.

Тогава ние си написахме фейлетона, при това с нужния сатиричен патос. Главният редактор Христо Пелитев аха да го разпише за печат, но изведнъж размисли и се застрахова: „Я идете при Гиньо Ганев да го прочете за мнение!”. Тогава другарят Ганев бе секретар на ОФ и лично отговаряше за изборите. Главният редактор му се обади и видният ОФ деятел ни прие в кабинета си. Прочете внимателно нашия текст и ни похвали: „Браво, момчета! Така трябва да се пише за забелязаните нередности! Критично, остро, сатирично!”

Излязохме от срещата окрилени. Отидохме в редакцията и доклад­вахме на Пелитев, че Гиньо Ганев одобрява текста! „Знам! – каза главният редактор. – Той ми се обади! Фейлетонът няма да излезе!”.

И ни пратиха да пишем друг фейлетон – за изпочупените тротоарни плочи по столичните улици.

А сега – паметна плоча на политика Гиньо Ганев.

Може, ако под името  му е уточнено: „политик, удобен за всички режими”.

Нещо, което важи и за неговия тъст, Кимон Георгиев, който го бил учил на политика.

 

 

 

 

 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

  • ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ

    Елин Пелин - "Напаст Божия"

    Бог не е милостив - не молете му се! Нека като жабите, кога им пресъхне блатото - да прокълнем и да умрем!

„В живота, както и в изкуството, аз мога да се справя със себе си и без Господ Бог. Но не мога да съществувам - аз, страдащият човек - без нещо по-голямо от мен, нещо, което изпълва целия ми живот - без творческата сила.“

Ван Гог, холандски художник, роден на 30 март преди 167 години

Анкета

В пандемията купувате ли книги онлайн?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Живот на една гара“ –  анатомия на самотата и страха

Романът следва  модела на знаменити световни романи, решени като философски есета - притчи: „Процесът“ на Франц Кафка, „Чумата“ от Албер Камю, „Погнусата“ от Жан-Пол Сартр, пиесата „Носорозите“ на Йожен Йонеско.

„Останалото е пепел“ - драматична история с универсално звучене

 

Филм с такъв скромен бюджет – 300 000 лева,  все пак звучи автентично като визия.

По следите на разработката „Ятаган“

Добре е да се разделяме с миналото си, смеейки се, но, когато то не си е отишло и е все още стряскащо настояще? Да се шегуваме или да плачем?