Клошарл Перо, "СЕГА" 

Мили деца и вдетинили се пенсионери, вие вярвате ли на медиите? А имате ли и друг избор?

Вдетинилите се пенсионери си спомнят времето на соца. Тогава понятието медии не съществуваше – имаше телевизия и преса.

Спомням си как по време на едно земетресение през 70-те години братче и сестриче, свалени от родителите си пред блока, го коментираха. 

– Ама аз изобщо не го видях това земетресение? – казва момиченцето.

А момченцето, което е с една годинка и нещо по-голямо, го успокоява:

– Те ще ни го покажат по телевизията!

С каква вяра в телевизията бяха закърмени тези деца! Да им се чудиш на акъла.

Да, никой не отрича – при соца имаше земетресения, всички антициклони идваха от Запад, съобщаваха ни за подвизите на съветските космонавти (за американските ни информираха, че имат хрема – баси сополивковците!), но макар тогава да не бяхме чували за световна класация по свобода на словото, едва ли сме били чак извън стотицата!

А днес сме! И благодарение на кого, мили деца и вдетинили се пенсионери?

Наистина изобщо не е необходимо да се ползва жокер „помощ от публиката“, „50 на 50“ или „обади се на приятел“.

Да, това удоволствие го дължим на поредния демократичен дембел, осъществил се като олигарх.

Мигар има още такива, дето не се сещат за кого иде реч? И се чудят кой е този юнак нискочел, дето е утрепал ламята на свободното слово?

За Мамин Зурльо, разбира се, става дума, мили деца и вдетинили се пенсионери. Кой да му се опъне? Прокуратурата ли? Ами че Мамин Зурльо я върти на пръста си, докато мазно си замезва с пържена цаца на промоция, а основното ястие му е цялата съдебна система, дадено му като бонус.

Някой ще каже, мили деца и вдетинили се пенсионери: „А в тази кочина, дето ни втълпяват, че е държава, премиер няма ли?“

Има – как да няма! Та нали именно на него Мамин Зурльо осигурява медиен комфорт, т.е. свобода на словото. За да се появява ката час по телевизии и преса и да ниже бисери.

Леле, какви бисери – като ги чуеш, цял ден се уригваш на свинска мас. Което значи, че си сит. И няма какво да му мислиш повече.

Защото един пенсионер, дето не беше сит, стигна до дискомфорта, относно бисерите: „Бях чувал за бисерни миди. Ама доживях и това чудо – бисерни тикви!“

Спокойно, мили деца и вдетинили се пенсионери, изход има от сполетялата ни политическа чума и този изход се нарича евтаназия.

Но това е следващата приказка.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

  • ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ

    Елин Пелин - "Напаст Божия"

    Бог не е милостив - не молете му се! Нека като жабите, кога им пресъхне блатото - да прокълнем и да умрем!

„В живота, както и в изкуството, аз мога да се справя със себе си и без Господ Бог. Но не мога да съществувам - аз, страдащият човек - без нещо по-голямо от мен, нещо, което изпълва целия ми живот - без творческата сила.“

Ван Гог, холандски художник, роден на 30 март преди 167 години

Анкета

В пандемията купувате ли книги онлайн?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Живот на една гара“ –  анатомия на самотата и страха

Романът следва  модела на знаменити световни романи, решени като философски есета - притчи: „Процесът“ на Франц Кафка, „Чумата“ от Албер Камю, „Погнусата“ от Жан-Пол Сартр, пиесата „Носорозите“ на Йожен Йонеско.

„Останалото е пепел“ - драматична история с универсално звучене

 

Филм с такъв скромен бюджет – 300 000 лева,  все пак звучи автентично като визия.

По следите на разработката „Ятаган“

Добре е да се разделяме с миналото си, смеейки се, но, когато то не си е отишло и е все още стряскащо настояще? Да се шегуваме или да плачем?