Клошарл Перо, "СЕГА" 

Мили деца и вдетинили се пенсионери, вие вярвате ли на медиите? А имате ли и друг избор?

Вдетинилите се пенсионери си спомнят времето на соца. Тогава понятието медии не съществуваше – имаше телевизия и преса.

Спомням си как по време на едно земетресение през 70-те години братче и сестриче, свалени от родителите си пред блока, го коментираха. 

– Ама аз изобщо не го видях това земетресение? – казва момиченцето.

А момченцето, което е с една годинка и нещо по-голямо, го успокоява:

– Те ще ни го покажат по телевизията!

С каква вяра в телевизията бяха закърмени тези деца! Да им се чудиш на акъла.

Да, никой не отрича – при соца имаше земетресения, всички антициклони идваха от Запад, съобщаваха ни за подвизите на съветските космонавти (за американските ни информираха, че имат хрема – баси сополивковците!), но макар тогава да не бяхме чували за световна класация по свобода на словото, едва ли сме били чак извън стотицата!

А днес сме! И благодарение на кого, мили деца и вдетинили се пенсионери?

Наистина изобщо не е необходимо да се ползва жокер „помощ от публиката“, „50 на 50“ или „обади се на приятел“.

Да, това удоволствие го дължим на поредния демократичен дембел, осъществил се като олигарх.

Мигар има още такива, дето не се сещат за кого иде реч? И се чудят кой е този юнак нискочел, дето е утрепал ламята на свободното слово?

За Мамин Зурльо, разбира се, става дума, мили деца и вдетинили се пенсионери. Кой да му се опъне? Прокуратурата ли? Ами че Мамин Зурльо я върти на пръста си, докато мазно си замезва с пържена цаца на промоция, а основното ястие му е цялата съдебна система, дадено му като бонус.

Някой ще каже, мили деца и вдетинили се пенсионери: „А в тази кочина, дето ни втълпяват, че е държава, премиер няма ли?“

Има – как да няма! Та нали именно на него Мамин Зурльо осигурява медиен комфорт, т.е. свобода на словото. За да се появява ката час по телевизии и преса и да ниже бисери.

Леле, какви бисери – като ги чуеш, цял ден се уригваш на свинска мас. Което значи, че си сит. И няма какво да му мислиш повече.

Защото един пенсионер, дето не беше сит, стигна до дискомфорта, относно бисерите: „Бях чувал за бисерни миди. Ама доживях и това чудо – бисерни тикви!“

Спокойно, мили деца и вдетинили се пенсионери, изход има от сполетялата ни политическа чума и този изход се нарича евтаназия.

Но това е следващата приказка.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • КЛАСАЦИЯ

    10-те най-добри филма на XXI век, които вече са класика

    BBC Culture не приемат тезата за тоталната филмова суша и се допитват до 177 кинокритици от различни страни кои са 10-те заглавия, създадени от 2000 г. до днес, които ще останат в киноисторията.

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Природата казва на жените: „Бъди красива, ако можеш, мъдра, ако искаш, но бъди уважавана – това е най-важното.“

Бомарше, френски драматург, роден на 24 януари преди 289 години

Анкета

"Туитър" наруши ли свободата на словото, като блокира Тръмп?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Бедуин“ -  местен герой обуздава нашата корупция и престъпност

 

Но защо и в „Бард“ редакторката си е гледала работата си през пръсти. 

"Звезден пратеник". Марин Георгиев за Николай Кънчев, за истината

 

Пътят и съдбата на Николай Кънчев са част от пътят и съдбата и на българската поезия от края на 50-те години до 2007, когато той напусна този грешен свят.

„Скъпи другари!“ е един от най-силните и стойностни филми на Кончаловски

 

 

Режисьорът представя максимално обективно и точно трагичните събития от лятото на 1962 г. в Новочеркаск - разстрела на протестиращи работници.