АНИТА ДИМИТРОВА, "СЕГА"

Четвъртият концерт на "Айрън Мейдън" у нас по всеобщо мнение на заклетите им фенове (а такива те в България имат много) беше и най-добрият. Групата е сред класиците в хеви метъла, основана 1975 г. и изгряла на голямата сцена в началото на 80-те. У нас "Мейдън" са гостували трикратно - през 1995 г. вокалистът-титуляр Брус Дикинсън бе заместен от доста по-невзрачния глас Блейз Бейли, а през 2007 г. на стадион "Локомотив" и 2014 г. в "Арена Армеец" вече си бяха в оригинален състав. 

Концертът им на Гребната база в Пловдив бе заключителен щрих от фестивала Hills of Rock, който се проведе за втори път с несъмнен успех. След две вечери с участието на многобройни групи и изпълнители на три сцени, в неделя вечер врати отвори само голямата, за да посрещне любимците на българската публика. Около 25 000 души си купиха билети за "Айрън Мейдън", като най-нетърпеливите се бяха строили пред бариерите още преди в 16:30 ч. 16 песни показаха, че дядковците от Острова все още са железни, както обещава името им. Fear of the Dark, The Trooper, Number of the Beast, Flight of Icarus, Run to the Hills, 2 Minutes to Midnight, For the Greater Good of God - класика след класика се редяха в продължение на час и половина, накрая публиката бе възнаградена и с три биса. С малки изключения, съставът на "Желязната девица" е непроменен от 80-те досега - основателят и басист Стив Харист, Дейв Мъри, Ейдриън Смит и Яник Гърс - китари, Брус Дикинсън - глас и пилот на личния самолет на групата, Нико Макбрейн - ударни.

Шоуто в Пловдив бе част от световното турне Legacy of the Beast, започнало в Талин в края на май, чиято кулминация ще бъде в Лондон на 10 август. Освен със старите хитове, "Мейдън" зарадваха феновете си и зрелищен дизайн на сцената, пренасящ я в различни фантастични светове, тъй като концепцията на концертната обиколка е вдъхновена от едноименния комикс и мобилна игра. 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

„Аз съм мръсница нито повече, нито по-малко от всяка друга жена.“

Брижит Бардо, френска актриса, родена на 28 септември преди 86 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.

"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото на „Спасяването на редник Райън“ и „Подводницата"

 

Ако го нямаше Том Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене.

За Дизела и неговата предпоследна крачка

 

Историята на Кирил Николов нагледно доказва в какво се превръщат мечтите, ако ги преследваш упорито и последователно.