ГЕОРГИ ГОСПОДИНОВ, "ФЕЙСБУК"

Беше първото томче с поезия, което майка ми подари, черно, с твърди корици от седемдесет и някоя година, сега е като "окъсан рибен буквар, модел хиляда осемстотин и четирийсе":) През годините различни стихове от него ми ставаха любими, от "едрите звезди над Фамагуста", което за юношеското ми ухо звучеше толкова далечно и екзотично, до тежката тъга на "История", така пораствахме. После по това първо томче писах дисертацията си за Вапцаров и поезията на 40-те, кинохрониките, радиото и рекламите от онова време, "отвънка беше шум и светеха реклами" - опит за изваждане от каноничната му самота.

Но за самотатата Вапцаров и слепотите ни нека припомним известното. Книжката "Моторни песни" е платена със заем и основно подарявана на глухо мълчащи писатели и приятели. Няколко кратки снизходителни отзиви излизат предимно в провинциални и технически вестници. (В “Технически глас” електротехникът Кир. Н. Филипов се упражнява в колегиална литературна критика по следния начин: „Въпреки някои недостатъци в стихосбирката, „М.П.” се чете с повишен интерес и с истинско удоволствие. Трябва да пожелаем на колегата да работи все тъй усърдно и се утвърди като незаменим певец на своето съсловие, пръснато из работилници, фабрики и заводи.")

Нито левите поети, с които го свързва “родство по избор”, нито близките му, с които тече “родство по кръв”, забелязват поет у “нашия Кольо”. В известното писмо от 12. март 1940 до майка му, след като месец по-рано е пратил книжаката си, а отговор няма, Вапцаров пише:

„Пусти поройци и я книга издадох, па те нема да кажеш аресува ли ти или не дрънка ни колко лугне в кал...”

Немилостивият отговор на майката гласи:

„Хубава е, но трябва да напишеш и по-хубава, такава, че да я разберат и простите хора...”

Поетът Вапцаров се оказва невъзможен приживе в българската литературна публичност, “машинен техник”, който пише стихотворения. И работниците от печатницата, която току-що е отпечатала “Моторни песни”, му подаряват визитни картички на хубава гланцова хартия с надпис:

“Никола Вапцаров. Машинен техник. София”...

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

„Открил съм любимите си писатели, като попадах на книги, оставени на летища и в странни хотели.“

Лий Чайлд, английски писател, роден на 29 октомври преди 66 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

Да, защото те са елитът на обществото - 93.8%
Не, да се занимават само с изкуство - 0%
Не мога да преценя - 0%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Тенет“ и Нолан

 

Филмът връща чистата емоция на публиката, предлага й качествено зрелище, а самият зрител се отблагодарява с това, че отново се насочва към салона.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.

"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото на „Спасяването на редник Райън“ и „Подводницата"

 

Ако го нямаше Том Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене.