ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ

Артур Кьостлер (1905- 1983) е широкоизвестен на Запад с романа си “Следобеден мрак” (1940) - първото художествено произведение за сталинските процеси (1936 – 1938). Автор е на редица белетристични и публицистични книги, в които разглежда въпроси на християнската религия и морал, на марксистката идеология и на фашизма. Предлаганият откъс е от голямото му есе „Краят на една илюзия”, написано през зимата на 1945, малко преди края на войната. Израз на гражданската и писателската смелост на Кьостлер, то е и един от първите опити да се представи истинската същност на „Империята на Злото” -   СССР  и  на комунизма, в момент когато  Червената армия се готви за мащабно настъпление в Европа, а много от европейските интелектуалци са все още с леви убеждения...                            

---

МАСОВИТЕ АРЕСТИ И ПРИНУДИТЕЛНИТЕ ИЗСЕЛВАНИЯ -  

нещо ново и непознато в световната история – се оказаха един от основните лостове при насилствената съветизация не само в СССР, империята на комунизма и злото, но и в злощастната Източна Европа. Те започнаха още през 1940 година, след инвазията на Червената армия в Полша, за да продължат през нацистката война, подпалена от Хитлер. През този период бяха осъществени четири големи “вълни”: февруари 1940, април 1940, юни 1940 и юли 1941 година броят на депортираните от Източна Полша  достигна внушителната цифра от 1 000 000! Но плановете на комунистите бяха още по-грандиозни. Прекъсна ги нападението на Фюрера..

Според съдбата си, каторжниците биваха разделяни на три категории:

 1) осъдени от 3 до 8 години на принудителен труд в Заполярието – работа в мини, в  дърводобива или в индустриалното строителство, 

2) насилствено местожителство – това  бяха цели семейства, принудени да се заселят главно в  Сибир и да работят в промишлеността и в пътното строителство под контрола на НКВД, 

3) семейства, изселени в Средна Азия, предимно в Казахстан и Киргизия – на работа в колхози, при сравнително по-свободен режим, но в определени селища, без право на преместване...

Изселванията от трите окупирани балтийски държави (насилствено  “присъединени” към Съветска Русия през  1940 г.)  имаха подобен характер. Административен декрет на “народния” комисар Гузевитичус от Вилнюс, от 28. ХI.1940 г. Определя твърде прецизно и детайлно в цели 14 (!) категории депортираните граждани от тези поробени от руските комунисти, доскоро суверенни, свободни европейски страни.

Нека сега да ги разгледаме – те са достатъчно интересни. Първата категория обхваща членовете на дореволюционните партии и организации в Русия – социалреволюционери, меншевики, анархисти, троцкисти. От втората категория до шестата влизат активистите на литовските партии: християндемократическа и всички останали, студентските организации, валдемаристите, офицерите от полицията и армията на Литва, а също и на Полша. В осмата категория са: емигрантите и контрабандистите, в деветата – чужди граждани и търговски представители, живеещи в страната, в десетата – лица, пътуващи в чужбина и общували  дори само веднъж (!) с чужди граждани и дипломати, есперантисти, филателисти, колекционери, в единадесетата – чиновници от литовските министерства и държавни ведомства, в дванадесетата – персоналът на Литовския Червен кръст и бегълците от окупирана Полша в Литва. В последните – 13 и 14 – влизат: свещеници, аристократи, банкери, чифликчии, индустриалци, собственици на хотели и ресторанти , на големи магазини...

Беглият поглед върху този многословен декрет може да ни убеди в намеренията на комунистите – да осакатят един цял народ, да го лишат от най- активните му хора, под измисления  от тях предлог, че се създава ново социалистическо общество!

В Източна Полша руснаците поставят определен акцент върху интелектуалците (университетските професори, гимназиалните учители, журналистите, юристите, артистите и т.н.) независимо от техните политически убеждения. Последната четвърта „вълна“ от юли 1941 година включва и значителен брой членове на полската комунистическа партия – главно активистите на „гражданските революционни комитети“, поели ръководството на страната до идването на съветската администрация, както и лица от т. нар. „работническа милиция“.

 

ПО ПРАВИЛО СЕ ДЕПОРТИРА ЦЯЛОТО СЕМЕЙСТВО,

а малките деца и пеленачетата се изпращат в специални домове за сираци, в които те насилствено се отделят от родителите си с цел „превъзпитание в комунистически дух“. Някои от тях се осиновяват от бездетни руснаци, но на повечето съдбата е незавидна...

Масовите изселвания се извършват при добра организация и без допълнителни жестокости и садизъм от страна на милицията, но условията сами по себе си са толкова ужасяващи – пътуването  става със стари конски вагони, продължава до 3- 4 – 5 седмици и много от жертвите умират от студ, глад и жажда още по пътя. Обикновено депортираните биват прибирани нощем по предварително изготвени списъци  (съставени доста подробно и грижливо от органите на НКВД) ,без да имат време да се опомнят и подготвят за каторгата или смъртта. На семейство се разрешава само до 90 кг. личен багаж. Влаковете потеглят в ранни зори. Вратите и прозорците се запечатват – оставят се тесни отвори за екскрементите и за подаване на вода. Отварят се едва на крайната гара – в ледената Полярна зона или в пустинната Средна Азия.

 

СЪВЕТСКАТА ПОЛИТИКА В ТЕЗИ СТРАНИ НА ИЗТОЧНА ЕВРОПА – 

Полша, Литва, Латвия и Естония – се стреми да премахне преди всичко т. нар. “активисти”: хтака руснаците наричат представителите на левицата и десницата в политиката, представителите на интелигенцията ,дейците от стопанския и обществения живот. Целта е проста: да се обезглавят отделните нации и народности, да се превърнат те в аморфни образувания, за да бъдат по-лесно подчинени и русифицирани.

 

РУСИФИКАЦИЯТА ТОВА Е КРАЙНАТА ЦЕЛ НА РУСКИЯ КОМУНИЗЪМ !

Диктатурата на пролетариата (или по- точно диктатурата на комунистическата върхушка!) иска на всяка цел да превъзпита тези “милиони нови граждани” на Съветската държава или империя. Те са длъжни да се научат да живеят по новому: без парламент, без свободен печат, без право на свое мнение, без дори да могат да се придвижват свободно от едно място на друго. Т.е. да живеят “щастливо” под ботуша на Червената армия и НКВД. И когато към всичко това се добави и изключително ниското жизнено и културно равнище на Русия в сравнение с това на Литва и Полша, картината става  още по- тягостна и отчайваща. 

Едно сравнение между съветската политика и политиката на Хитлер в тази част на Европа ни предлага някои прилики и отлики. Общото е, че и двете страни третират своите народи като безправна тълпа, която трябва да бъде тероризирана. Но докато нацистите се нуждаят от нови територии за колонизиране, вследствие на което успяха да изтребят значителна част от населението на Полша и Украйна, а също и на Белорусия, а останалите живи доведоха до положението на роби, то Съветската империя, притежаваща огромни, съвсем слабо населени земи, процедира по съвсем различен начин. Комунистическата партия има огромна нужда от безплатна работна ръка за своите гигантски и често пъти безсмислени строежи в Сибир и Средна Азия. 

 

В СТРАНА НАСЕЛЕНА ОТ ПОВЕЧЕ ОТ СТО НАЦИОНАЛНОСТИ,

сред които има  дори и германци , са възможни всякакви размествания на “пластовете”. Още преди тази война няколко милиона украинци (те винаги са били потискани от руснаците!) бяха депортирани в Сибир, през периода 1941- 1942 година бяха  “преместени”  от Поволжието в Казахстан повечето от германците. Същата “щастлива съдба”  сполетя и  евреите, които от европейската част бяха прокудени на десетки хиляди километри, на брега на  Тихия океан, до Биробиджан. Това се случи и с  т. н. “кримски татари”( които са всъщност българи!) , с жителите на Бесарабия  (чисти румънци!) и още с десетки прегазени от руския ботуш  народи. Плановете за Литва, за която говорихме досега, като пример, предвиждаха само 700 000 души за сибирска каторга при население по-малко от 3 милиона. За Източна Полша, която бе прегазена от “славната “ Червена армия  малко преди началото на войната, с нейните 13 милиона население, цифрата, разбира се, бе адекватна -  от 3 до 4 милиона полски мъже, жени и  деца, осъдени на заточение или смърт! Но германската инвазия попречи на този чудовищен, сатанински план на другарите от Кремъл. След окончателния край на тази война, когато СССР ще се самопровъзгласи за господар (тиранин) на източната част на континента, ще станем свидетели на нови насилствени масови изселвания, на още по- мащабни „преселения на народите“. Дано да не изляза прав!

 

януари 1945, Лондон

Бел. прев. Добре е, че нашата България нямаше обща граница със СССР, тогава сигурно нямаше да ни има и днес...  

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • IN MEMORIAM

    Кристиан Таков - "Времето е особено"

    Думи на доц. Кристиан Таков - преподавател по право в Софийския университет, автор на книги, защитник на правото, към абсолвенти юристи. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ОТКЪС

    Юлия Кръстева - „Пътувам себе си“

    „Книгата се пише от двама. Тя ме впечатлява и това я забавлява, аз връщам теоретичката към нейните преживявания, емоции, тя играе играта, или пък не, продължаваме нататък“, разказва съавторът на книгата Самюел Док.

     
  • ПОРТРЕТ

    Памет за Богомил Симеонов

    Той бе Еньо, Жельо, Ивайло, Хищникът, крал Андрей, генерал Бергонцони, жрецът на хан Аспарух…

     

"Умерено вкусвайте наслаждението, където е крайността - там няма наслада."

Пиер-Жан дьо Беранже, френски поет, роден на 19 август преди 238 години

Анкета

Редно ли е държавата да плати изложбата на депутата Вежди Рашидов?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Могъщата притегателна сила на „Сикарио“

Като добър професионалист Стефано Солима дори ни проверява киноманската памет.

Том Круз - отличник в MI-6

"Мисията невъзможна: Разпад" е образцов екшън.

Сибирска клопка за Киану Рийвс

Ако творбата  куца на сценарно ниво е повече от ясно, че няма как да се превърне в постижение или празник за зрителя.