МИХАИЛ ВЕШИМ, "СТЪРШЕЛ"

Наскоро чух следния разговор – двама прилични граждани в пенсионна възраст се хвалеха колко евтино са почивали на нашето море – в Созопол и в Китен. Единият плащал за нощувка (за него и жена му) 10 лева на вечер, другият – 8 (пак за двама). Първият пил кафе за 30 ст., вторият – за 16 ст. (с включено пакетче захар, сметана и бъркалка). Единият обядвал за около 5 лева, другият – за 3. 100 грама поморийска ракия в барчето на първия я давали за 2,40, при втория – за 1,60.

Къде днес се случват такива чудеса, освен в приказките?

Може да не знаете, но ги има и в живота. В живота на ведомствата – горните примери са от почивните станции на МВР. Както и в базите на останалите тайни и спец­служби – НСО, НСС, ДАНС-МАНС – все тайни и спецмес­тенца за летен романс на отбрани кадри.

Ведомствената евтиния не е само за действащите служители, а и за пенсионерите от тия служби. Даже някъде пенсионираните меверейци имали право ходят по два пъти годишно – през юни и септември. Имало и регламентирани смени – някъде по десет, някъде по четиринайсет дни.

Чел съм много криминални романи – в нито един не си спомням някой полицейски инспектор да почива във ведомствена станция на управлението. Представяте ли си инспектор Мегре от романите на Жорж Сименон под чадъра в станцията на Белгийското МВР в Остенде?

Гледал съм много криминални филми – как пък никой полицай не спомена, че ходи на море с карта за почивка. Например героят на Брус Уилис („Умирай трудно”), след като е натръшкал отряд терористи, да предложи на жена си да летуват в станцията на Нюйоркската полиция в Маями. Даже инспектор Макгарет от специалния отряд „Хавай 5-0” не си позволява да мечтае за ведомствена вила на Хонулулу, където пържолата е 2,40 долара, а бирата 80 цента.

Ведомствените станции бяха рожби на социализма. Някои носталгици може още да въздишат по тогавашната евтина порция в столовата, но на нормалните хора е ясно, че порциите на бюджетните ведомства ги плащаме всички ние – от джоба си.

У нас служителите на МВР и специалните служби продължават да си живеят като при социализма – евтино, весело и безметежно. Всяка година бюджетът на вътрешното министерство расте и стигна вече 1 милиард и 200 млн. За да се хареса на стачкуващите полицаи, премиерът им отпусна с широка ръка още 100 милиона.

Освен евтината почивка не са малко и останалите социални придобивки и бонуси на полицаи и чиновници от МВР и спецслужбите – ранно пенсиониране, двайсет заплати при пенсия, осигуровки, пари за дрехи и транспорт…

И какво получава обществото в замяна?

Бум на битовата престъпност – МВР не може да се справи с крадци и разбойници по села и градове. Стигна се до „Гражданино, защити се сам!” – платен абонамент при частните охранителни фирми. Неслучайно армията от частни охранители става все по-многобройна, защото полицията е все по-негодна.

Провалилият се вот на недоверие към правителството на тема „сигурност”, поискан от БСП в парламента, беше напълно логичен и имаше своите основания. Само че не тази партия трябва да лее сълзи за „сигурността на гражданите” – точно БСП роди организираната престъпност. И по време на нейните управления през годините на прехода бе отлагано реформирането на МВР. Затова и до днес там е жив духът на социализма.

Вотът все пак предизвика вътрешният министър Радев да заговори за реформи и за подготовка на някакъв нов закон за МВР.

Нов закон – нов късмет, но дали ще донесе нужните промени?

Ще следим ценоразписа във ведомствената столова: ако пържолата остане два лева, а спането в почивната станция на морето – 10, значи реформите пак се отлагат.

За никога. 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    Евелина Йекер  - „В името на живота“

    Млада жена пише писма на психотерапевтката си д-р Дорман между сесиите, а после изведнъж изчезва безследно. 

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Та кой откри Америка, кажете? Безумец, луд, навсякъде осмян! А кой създаде бог за вековете? Отново луд, на кръста прикован. И слънцето в надоблачните сфери, ако прекъсне вечния си ход, отново някой луд ще изнамери, светлик за целия човешки род.“

Пиер-Жан дьо Беранже, френски поет, роден на 19 август преди 239 години

Анкета

Кой е отговорен за счупените плочки на Ларгото?

Министерството на културата - 36%
Фирмата изпълнител - 40%
Скейтбордистите - 12%
Минувачите - 12%

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Носталгично за „На всеки километър“

Легендарният сериал навършва половин век. На 20 август 1969 г. е премиерата на първия епизод – „шлеповете”.

Тарантино и неговата приказка за Холивуд

Именитият кинаджия предлага своя пореден девети  опус - пастиш, направен с вкус и размах, за който предварително знае, че ще има публика и успех. Дали ще го харесаме или не е отделен въпрос.

За добрия човек и историческата правда 

Прочетете книгата „Един много добър човек“, осмислете я и осъзнайте веднъж завинаги как трябва и не трябва да се пише за нашата история.

Ако искаме да сме почтени българи и европейци.