Манол Пейков, "Дневник"

През 2019 г. Пловдив ще бъде домакин на най-важното културно събитие за страната ни от началото на новото хилядолетие - инициативата "Европейска столица на културата".

Пловдив спечели тази титла преди четири години в състезание с още седем български града. Журито беше впечатлено от смелите идеи на пловдивския екип, най-вече – за културата като трансформиращ фактор и двигател на социалната кохезия в проектни клъстери като "Махала", "Капана" "Тютюневия град" и "Адата".

Кандидатурата беше гражданска инициатива и в началото бе направлявана от гражданска фондация, тя беше и представена пред европейското жури от независим граждански екип. За жалост през изминалите три години и половина от спечелването на титлата

подготовката на "ЕСК 2019" бе постепенно и безвъзвратно узурпирана от груби политически интереси

В резултат на това подготовката на това ключово за страната ни събитие се оказва в момента иззето от ръцете на гражданите и експертите и поето от политически фигури, които го управляват според собствените си крайно ограничени представи за културен мениджмънт по формулата "който плаща, поръчва музиката". Ситуацията с гражданското участие е катастрофална: към днешна дата нито един от членовете на двата презентационни екипа, спечелили титлата (в два кръга – през 2013 и 2014 г.), вече не е част от подготовката на събитието. Преди година членовете от гражданската квота на управителния съвет на фондация "Пловдив 2019", участвали в подготовката на кандидатурата от самото зараждане на идеята, бяха принудени да напуснат вкупом.

Онова, което обаче истински тревожи всички и за което движението "Реформи в културата" се чувства задължено да алармира, е следното:

Пловдив като европейска столица на културата е пред провал 

Остават по-малко от шест месеца преди началото на събитието, но градът е напълно неподготвен за домакинството на този най-престижен форум. Той все още не разполага с необходимата културна инфраструктура дори за нормалното си функциониране дори и в една напълно обикновена година, а какво остава за свръхнатоварена фестивална година като следващата! Като изключим наскоро ремонтираната зала на Драматичен театър – Пловдив (която няма да бъде ползвана за нищо друго освен за нуждите на въпросната институция), този 350-хиляден град, чието население се очаква почти да се удвои през 2019 г., разполага с една-единствена зала с малко над 500 места – тази на Дом на културата "Борис Христов". От няколко години насам тази зала е ангажирана за месеци напред и няма свободни дати, дори при, общо взето, напълно регулярния градски културен календар за 2016, 2017 и 2018 г.

Междувременно планът за належащия ремонт на концертната зала, който се обсъжда от години насам, продължава да трупа прах на нечие бюро. Залата на ДНА – единствената в Пловдив с капацитет за събития с над 150 и под 500 души, е занемарена и не може да приема никакви събития в сегашния си вид. Все още никой не се сеща да проведе разговор с военното министерство за осъществяване поне на козметичен ремонт, който е абсолютно належащ и със сигурност не би бил непосилен за събитие от такъв мащаб. По всичко личи, че обещаната подвижна зала за събития, която бе дискутирана многократно от екипа на фондацията и е заложена в апликационната книга, също няма да бъде построена.

В резултат на подобно държавническо мислене, на разположение на десетките (а може би стотици) предвидени специално за фестивалната година събития е единствено завещаната ни от древните римляни сцена на Античния театър (поне през по-топлата част от годината). Само че преди около година тя бе облицована с нова и съвсем неподходяща изкуствена настилка (съветите на специалистите бяха грубо пренебрегнати), поради което закрепването на тежки оперни декори е практически невъзможно. От своя страна специалисти по танцово изкуство твърдят, че в сегашния си вид сцената е опасна за танцови представления.

Пловдив няма и нито една изложбена зала, която да отговаря на изискванията на която да било голяма международна изложба за климатизация и контрол на влажността на въздуха. След дълги размишления общината реши единствената по-представителна изложбена зала в града, тази на Дружеството на пловдивските художници, да бъде разрушена и построена наново. Поради липсата на време това ще се случи без задание. Въпреки това новата зала няма да е на разположение на града през идната година.

Знаковият централен площад на Пловдив също няма да бъде ремонтиран навреме за домакинството

Преди почти пет години бе обявен международен конкурс по всички правила за създаването на нов облик на площада; той бе спечелен (през септември 2011 г.) от португалското архитектурно бюро "Фора" с един смел, интересен и иновативен проект. Между 2014 и 2018 г. градските власти тихомълком погребаха проекта, след като надлежно купиха правата върху него от португалското бюро. Пловдивската общественост така и не научи (и по всичко личи, че няма никога да научи) какви бяха мотивите за това решение. След дълго протакане в края на 2017 г. бе обявена поръчка за козметичен "инженеринг" на площада (смяна на настилката), която впоследствие бе обжалвана в съда. В резултат на всичко това Пловдив ще посрещне 2019 г. със стария си площад, който напомня повече бойно поле, отколкото център на европейски град.

Да обобщим. Пловдив няма къде да посрещне големи международни изложби, нито мащабни оперни, танцови или театрални спектакли. Той не е град, който е готов да посрещне предизвикателствата пред една европейска столица на културата.

Няма къде да помести и церемонията по откриването, която по традиция се посещава от цяла плеяда европейски депутати, министри, президенти – обичайно над 1000 гости. (Като изключим инженерно недомислената и твърде непредставителна зала "Колодрума", чието построяване струваше на настоящите управници на града почти колкото цялата организация на ЕСК 2019 накуп и към момента е практически необитаема и се ползва едва по няколко пъти годишно.). Да прибавим към това и тревожния факт, че и новата изложбена зала на Дружеството на художниците се подготвя на тъмно, без архитектурен конкурс, по проект, който никой не е виждал и който не е представян за обществено обсъждане.

Най-страшният проблем на пловдивското домакинство обаче не е инфраструктурата. Той е в подмяната на съдържанието на проекта от апликационната книга, с която бе спечелена кандидатурата.

Има многобройни свидетелства, че

концепцията на настоящия екип за събитието трайно и необратимо се отдалечава от първоначалната идея

Идеята за културата като двигател за социална промяна в най-голямото ромско гето в Европа е почти изцяло загърбена. На своя скорошна сесия общинският съвет привидя твърде много рискове в това "да посрещаме европейските си гости в гетото". Междувременно след масирания пожар на четири ключови сгради в Тютюневия град преди малко повече от година по-голямата част от тази централна за кандидатурата на Пловдив градска зона е отцепена и труднодостъпна. Много от знаковите сгради в квартала са в отчайващо състояние, с разнебитени и рушащи се фасади, с махнати покриви. Така е от години и няма никакъв знак, че някой в Пловдив работи по тази тема.

Що се отнася до клъстера от артистични намеси на остров "Адата" – следва да споменем, че само допреди няколко месеца все още никой от организаторите на ЕСК 2019 не беше се свързал с английската собственичка на 80% от територията на острова. Дано това междувременно се е случило.

Последно, но не на последно място: редно е да отбележим, че към момента хората от екипа на ЕСК 2019 не са успели да привлекат нито един спонсорски лев. Ако не броим рекламните бартери, разбира се.

По всичко личи, че замисълът на настоящите организатори на събитието е да заместят потушената и задушена гражданска енергия с няколко впечатляващи концерта на водещи международни изпълнители, които да вдигнат необходимия шум в медиите и да задоволят страстта на тълпите към зрелища. И толкоз. До следващото домакинство.

Когато преди четири години пловдивският екип спечели правото да бъде първият български град, който ще се превърне в Европейска столица на културата, един от най-често повтаряните мотиви при представянето на кандидатурата беше: "За нас по-важно е не какво ще се случи през 2019 г., а как ще се събудим на 1 януари 2020. Ще е нараснало ли самочувствието ни на културни мениджъри? Ще бъдем ли по-мъдри, по-зрели, по-опитни? Ще успеем ли да поставим Пловдив на културната карта на Европа?"

А когато 1 януари 2020 наистина настъпи, какви ли въпроси ще си задаваме?

Коментари  

0 #1 ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ 14-07-2018 06:38
докато в Русе, който отпадна, защото кандидатурата беше зле представена от некадърни хора от ГЕРБ, за това голямо събитие има достатъчно база: Доходното здание/ Театъра с голяма зала и три камерни, Зала Филхармония, зала Опера, музеи, библиотека, Летен театър и Арена Русе, също Военен клуб, Голямата зала Канев Център на Университета - 800 м.
Цитиране
  • НОВА КНИГА

    Евелина Йекер  - „В името на живота“

    Млада жена пише писма на психотерапевтката си д-р Дорман между сесиите, а после изведнъж изчезва безследно. 

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Ако трябва да научим децата да мислят, трябва първо да ги научим да измислят.“

Джани Родари, италиански писател, роден на 23 октомври преди 99 години

Анкета

Одобрявате ли Нобеловите награди на Олга Токарчук и Петер Хандке?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Ах, този Жокер!

 

В „Жокера“ Финикс открадва шоуто и доказва, че е един от най -добрите и подготвени актьори на съвремието ни.

"Потъване в Мъртво море" – всеки детайл си тежи на мястото

В тези разкази има напрежение, има пребогат език, който създава картини, които можеш да пипнеш и подушиш. 

Лекът срещу пораженията на „Поразените“

Допада ми способността на романистката да бъде честна към историята – за първи път в български роман видях сцена, която отдавна исках да бъде създадена – как с користна и пропагандна цел комунистите използват черните забрадки на майките на убитите от жандармерията партизани преди 9 септември за гнусния си план чрез т.н. Народен съд да се разправят със своите противници .