Румен БЕЛЧЕВ, "СТЪРШЕЛ"

В едни далечни времена, когато, както се казваше тогава, гонеха хората с тояги по улиците, за да ги застраховат, две хлапета си бяха измислили свой начин за препитание. Пълнеха пръскалки с мръсна вода от локвите и, кротко застанали до павилиона с вестници, предупреждаваха продавача – или цакаш по левче, или вестниците ти отиват на кино. Бизнесът им вървеше доб­ре, днес, двайсет години по-късно сигурно вече са вестникарски магнати…

Защо си припомням това? Ами – защото миналата седмица един кьорфишек – както на български се казва на фалшивата новина, събуди из медиите неочаквана буря от верноподанически размисли и страсти.

На амбразурата в съвсем излишна защита на премиера първа се хвърли Нова телевизия. Шефовете й решиха да се презастраховат и спряха вече записаното предаване на Милен Цвет­ков, заменяйки го излъченото в предишния ден. Защо? Уплашиха се от темата – водещият коментирал (наблягайки на фалшификата) жълтата новина, че премиерът си бил купил гръцки остров.

Натягането пред началството очевидно е заразително – и всички телевизии и вестници се включиха в защитната кампания. Откриха някъде из моретата въпросния остров, изследваха историята му, разровиха коя агенция го е обявила за продан, намериха се и снимки на парчето скала с няколко мас­линови дръвчета по нея.

Лъскането на патъците на властта отдавна е традиция за родните медии, но в случая тъпата островна партенка неочаквано се превърна и в средство за изнудване. След пламенната едноседмична защита на доброто име и почтеността на министър-председателя екс-главният редактор и понастоящем издател на един от централните всекидневници г-жа Венелина Гочева изненадващо излезе с призив към държавата да започне да подпомага печатните издания. Как?

И тук благодарният читател научи нещо, което досега му беше спестявано – че телевизиите получавали средства от евросубсидиите директно, без конкурс (в смисъл – кой как се уреди), а печатните издания – с кандидатстване по обществени поръчки. Очевидно четенето става все по-трудно и за българина, и за избраниците му – много по-лесно смилаемо е покрай разсъжденията дали да се слага авокадо в таратора или след оспорваното състезание кой по-бързо ще отреже парче бич­ме да се прокара някоя и друга добра новина за най-доброто управление, което може да получите срещу двайсет кинта на глас.

Изготвена беше светкавично и подробна справка как европейските държави си субсидират медиите. Пръкнаха се полезни идеи – да се подпомага разпространението (само клошарят пред нашия денонощен не знае чий е монополът, така че само той няма да се сети у кого ще отидат парите), да се дотира хартията и – разбира се – човеколюбиво и народополезно предложение откъде да се вземат парите.

Никога нямаше да се сетите – от омразните на всички, освен на получаващите ги, партийни субсидии.

Да поразсъждаваме малко – ако една управ­ляваща партия започне да заделя от залъка на активистите си, за да подхранва медии – каква става тя? Да си спомняте лозунга „Нахранете журналистите“?

Но – да не изпадаме в паника, на всички ни е ясно, че партийната субсидия е недосегаема и неприкосновена, затова се прокарва още по-прогресивна идея – държавата да абонирала за своя сметка читалища, библиотеки, училища, старчески домове. За чия сметка, моля? Ами – за ваша, вие си плащате данъците.

А кой ще решава кои издания да са подкрепени и за кои парите няма да стигнат? Ами – този, който държи ключа на държавната каса.

Само за протокола – вече от близо двадесет години не държавата, а нашите читатели абонират за „Стършел” стотици читалища, болници, библиотеки и домове за стари хора. Като сами посочват къде да отиде абонаментът. На страниците на вестника публикуваме имената на дарителите, както и избрания от тях абонат.

Това някак си ни се струва много по-почтено, отколкото пукането на кьорфишеци и размахването на пръскалка с мръсна вода пред Министерския съвет.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • БЕЛЕЗНИЦИ

    Седем години затвор за две страници текст

    В знак на солидарност с журналистката и редакторка в "Радио Свобода", обвинена в тероризъм, Светлана Прокопиева много руски медии днес препечатаха този текст.

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Който обича народа, трябва да го заведе на баня.”

Хайнрих Хайне, германски поет, роден на 13 декември преди 222 години

Анкета

Готови ли сте да направите нещо безвъзмездно за обществото?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Вечерта, в която "Музикферайн" заговори на български

Саша Гьотцел: "Концертът на Софийската филхармония под диригентството на Найден Тодоров беше фантастичен! Мога само да кажа: Браво! Браво! Браво! Не само София, но и цяла България трябва да се гордее, че има такъв филхармоничен оркестър."

Филип Димитров и неговата визия на българската християнска история

 

„Братя“ е приятно изживяване и празник на духа.

Да не забравяме, че и ние не сме учили или чели „Под игото” в оригинал

Понеже не идеите са важни, а общото патриотично послание, затова и езикът на Вазов става свещен и неприкосновен.