РОСЕН КАРАМФИЛОВ, "ФЕЙСБУК"

Някои неща ме принуждават да изляза от кожата си, да седна пред компа и да избухна като бомба.

Ето едно такова нещо: моя позната със сто процента инвалидност вчера е стояла в инвалидната си количка от четири следобед, до десет сутринта на другия ден, защото не е имало кой да я помести и да я сложи на леглото. Съпругът ѝ има сърдечна недостатъчност. Тя от няколко седмици е без асистент и не може да си намери, и не е само тя на тоя хал, всички търсим асистенти, вместо да имаме спокойствие, късат ни се нервите, никой не се навива да живее чужд живот, никой не го блазни идеята да помогне за някакви си там три лева и петдесет стотинки на час. Всеки си гледа часовника. На никого не му се полагат грижи за някакви си там инвалиди. 

"Да умират" - това казва държавата. 

Милата ни Българийка, свидното ни мънинко Бегенце, което става все по-мънинко и за властимащите има и хляб на масата, и сол, и вино и каквото им хрумне. А ние затъваме. И се стопяваме.

Питат ме защо не ходя на протестите. Ето го отговорът: СРАМУВАМ СЕ. Срамувам се, че живея в тоя коптор, където разни баровци паркират мерцедесите на инвалидните места и въобще не им пука имат ли стикер, не ли, за кво им е тоя стикер - те са баровци! Какво като нямат! Тя Българийка е за тях. Тя храни техните гъзове. Техният живот не се ограничава до двеста часа месечно.

На нас - хората със специфични потребности - ни отпускат часове. За да сме живи. На мен ми отпускат 200 часа. Даже 194. И край. Разпределени в един работен месец. 9 часа на ден грубо. Сметнете сами колко е девет по три и петдесет. Толкова е максималната надница според представите на държавата. За моя случай говоря. За трийсет и един лева и петдесет стотинки се очаква асистентът ми да ми помага девет часа дневно. Мнозина получават много по-оскъдни часове, тъй като не са социално активни като мене.

Ще ви дам прост пример. Ако викнеш асистента за три часа - му даваш десет лева. И и двамата духате супата. Щото такава ни е социалната политика. НЕЗАВИСИМА, видите ли. Сереш по час, пикаеш по час, ядеш по час, прибираш се по час, и тъй нататък. И това ми било НЕЗАВИСИМОСТ. Независимост би било ако поне имаше институция, която да набира асистенти. За да не идват крадци, измамници, педофили и прочее.

Окей - очаквате за никакви пари да си намерим асистенти. Как ще стане? Тая система трябва да се срине! Да се срине и да се изгради наново! Преди да започнем да измираме. Моята позната не може да мръдне от кревата. Още десетки са като нея. И всички си траят. Все аз ли трябва да повеждам хорото? Не мога сам. Сам човек е само за в тоалетната. Всички на оръжие! 

П.С.

Към медиите - не ме търсете за коментатор и циркова маймунка! 

Към институциите - сторете нещо, за Бога! Толкова много същества се нуждаят от адекватни помощници. Деца, юноши, възрастни и всякакви. Дайте да променим тая порочна анти система! Не може да няма изход. А ако няма - предлагам да организирате едно масово изтребление на хората в неравностойно положение и да се свършва тая мъка! На мен ми писна да говоря напразно. Запишете ме първи в списъка, моля.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ОТКЪС

    Андрей Соколов - „За нашия дом"

    Книгата носи в себе си и предлага на вниманието на читателите важни факти, имена на хора, снабдена е със справочен апарат, който би бил полезен на всеки интересуващ се от историята на Шумен и България през отминалото 20-то столетие. 

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Памет за Алексей Баталов

    Макар и да изглежда, че е бил галеник на съдбата, битието на актьора не е постлано само с лалета и рози.

„Насилието не може да измени света. Ако го променя, то е само временно.”

Мартин Скорсезе, американски режисьор, роден на 17 ноември преди 76 години

Анкета

Липсва ли ви гражданската позиция на хората на изкуството?

Не, те са творци. - 7.1%
Да, те са истинският елит на обществото - 92.9%

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Нова среща с хумора на братя Мормареви

„Еврейски вицове“ е една миниенциклопедия на еврейския дух, на усета на този народ да се шегува и иронизира дори в най-трагични мигове от съществуването му.

"Валутният риск в икономиката" (ревю)

Съществени моменти в монографията са анализираните валутен риск и валутна система в България от 1878 г. досега, както и практико–приложните измерения на валутния риск.

Късното признание на Орсън Уелс

„От другата страна на вятъра“ е не само присмех към лудостта на целулоидния свят, а  по-скоро равносметка на един изминат и пълен с провали и амбиции творчески път, в чието начало се откроява с елмазен блясък шедьовъра „Гражданинът Кейн“(1941), а в края е изкусителния експеримент „Ф като фалшификация“(1975).