segabg.com

Председателят на Парламентарната комисия по култура и медии Вежди Рашидов разказа спомени за покойния Божидар Димитров, скара се на Кристо и на още някого, на когото не каза името, но укори, че "плаща данъци в Канада, където никой не го знае", а дава акъл на хората, които "носим кръста тука, в България". Накрая заяви, че не е Пикасо, макар никой да не го е упреквал за това, но пък се разсърди на медиите, че се "опраскаха да правят репортажи за Кристо", докато в Англия излязла само една статия, и то отрицателна. 

Highlights от разговора. Пасажът за "Оскарите" и опрашването на публиката предаваме дословно, без да сме сигурни какво точно съобщава ораторът. 

Антон Хекимян, bTV: България за него беше ли кауза? 

Вежди Рашидов, ПГ на ПП ГЕРБ: Вижте, уникален патриот! Ся, никой не може да го отрече, Божидар си беше болен патриот. Разбира се, че е кауза. Той беше болен патриот! Болен, като казвам - в хубавия смисъл на думата! Той всяка дума - за България - го включваше в спора. Ма така го караше емоционално да преживява всичко, което е антибългарско. Редък патриот е, бе! Така - маниакален, бих казал, в хубавия смисъл на думата! 

АХ: Имаше обаче и много спорни моменти. Дори покрай вампира, да кажем - откриването на вампира в Созопол. 

ВР: Ооо, и това е другият готин случай. Много хубаво. Божидар вика: Страхотен вампир! "Абе, викам, Божидаре! Бе я не се излагай с тоя вампир. Ко караш некви кокали, от Созопол си ги намерил." - "Чакай, сега ше видиш!" Отиваме в Историческия музей - трийсе журналисти и никой друг! Викам - "ко прайш бе, тука само журналисти и ти!" - "Трай, бе! Да видиш как се прави мениджмънт!" Аз се връщам от Париж, от Лувъра, викам - "Божидаре, никъде няма по света музей вампири да показват бе, човек! Дракула дори - не е имало вампир там, но легенда са изградили в Румъния." Викам - "Ти ся..." (Показва как Божидар му е направил знак да спре и да го изслуша.) "Иначе, вика, не може да се издържат музеите. Виж кво, бе! Ний сме митомани, ще изградиме легендата на нашата държава". Ей такъв си беше, много готин! 

...Вижте, ще ви кажа нещо! Един ред няма за Кристо, има една статия, лоша, в Лондон. Ний са опраскахме от сутрин до вечер предавания да правим! Няма такива "Оскари"! Няма такива "Сезари"! (Вероятно г-н Рашидов провежда задочен диалог с аниматора Теодор Ушев, който бе номиниран за "Оскар".) Два месеца опрашваме публиката, че... Никви "Оскари"! Няма бе, хора! Да, може да има номинация. И аз съм бил номиниран хиляди пъти за всичко, но не е ставало. Начи! А да имаме и нахалството да даваме акъли и да оплюем един човек, който целият му живот е минал тука. Вижте, Светлин (Русев), аз 25 години не съм говорил с него, по повод Божидар, говорихме го, нека да сменим малко темата, светла му памет, ще отидеме да се простиме с Божидар, той и вас ви обичаше, идваше в студиата, така, с охота говореше, и то разумно. Учен, добър. Аз говоря за хигиената, която требва да спазим. Аз не съм равен на Пикасо. Ний треба да се научиме, че българските личности поне в смъртта най-малкото, не само в смъртта, трябва да бъдат уважавани. Не сме равни! 

Коментари  

0 #1 ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ 08-07-2018 14:37
КАКВО ДА ГО КОМЕНТИРАМЕ ТОЗИ ВЕЖДИ РАШИДОВ - АБСОЛЮТЕН ПРОСТАК И НАГЛЕЦ, СРАМ ЗА БЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА. БОЙКО СЕ ИЗГАВРИ С НАС КАТО НАЛОЖИ ТАЗИ КАРИКАТУРА ЗА МИНИСТЪР НА ХИЛЯДОЛЕТНАТА БЪЛГАРСКА КУЛТУРА. ТА ПРИ КОМУНИЗМА СЕ СЛАГАХА ДАЛЕЧЕ ПО- УМНИ И КУЛТУРНИ ХОРА КАТО ПАВЕЛ МАТЕВ И ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ, А ТОЗИ ВЕЖДИ Е ПРОСТО ЕДНО СРАМНО ЯВЛЕНИЕ.
Цитиране
  • НОВА КНИГА

    Евелина Йекер  - „В името на живота“

    Млада жена пише писма на психотерапевтката си д-р Дорман между сесиите, а после изведнъж изчезва безследно. 

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Спомен за Лорънс Оливие

    Той не доживя падането на комунизма, но имаше нещо символично, че си замина с един разделен и противоборстващ свят, който предстоеше коренно да се промени и в който за дълго щяхме да се радваме на плодовете на демокрацията.

„Човек трябва до дъното на душата си да се настрада, за да напише истински смешна книга.“

Ърнест Хемингуей, американски писател, роден на 21 юли преди 120 години

Анкета

Кой е отговорен за счупените плочки на Ларгото?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

За добрия човек и историческата правда 

Прочетете книгата „Един много добър човек“, осмислете я и осъзнайте веднъж завинаги как трябва и не трябва да се пише за нашата история.

Ако искаме да сме почтени българи и европейци.

„Лора, Яворов и аз” – завръщането в диалога

С изключителна прецизност и уважение към отминалото време и най-вече към личността на Дора, Петър Величков събира и подрежда изгубените частици от един пъзел, който може би никога няма да бъде подреден напълно.

Бунтът на свободния или абсурдите на свободата

Книгата е диагноза и опит за лечение на болести, които се раждат единствено на границата между две епохи.