БОЖАНА АПОСТОЛОВА, "ФЕЙСБУК"

Скъпи приятели, имам един директен въпрос – тези млади, любопитни, развълнувани хора, напълнили Младежкия театър до пръсване, насядали по стълбите, правостоящи до вратите – да ви приличат на „овце”? И какво странно има в това, че писателят Георги Господинов има много почитатели, които четат книгите му, радват му се, възхищават му се? 

30 години се мъчим – „Жанет 45“ и аз, да полагаме усилия, за да будим интерес към българската книга, да се четат българските писатели и поети. За да се появи един господин Кадийски – да оплюе тях и техните читатели, да ги отрече, все едно ги няма, да ги назове овце. 

Не обиждайте българските читатели, те имат достатъчно добър вкус!

Не искам повече да коментирам. Срамувам се, че завистта и злобата са силата, която владее българи като Кадийски. Той не пише за „Всичките наши тела“, той пише, за да покаже себе си и да обиди лично. 

Докога интриги като тази ще насочват българското мислене и дух в оборите на духовната мизерия? Не е ли време да се вгледаме в себе си и да се зарадваме на талантите си? Срам ме е, срам ме е, срам ме е…

БЕЛ. РЕД.

Написаното от издателката е по повод текст на Кирил Кадийски, в който сравнява Господинов с добър овчар, а читателите му - с овце. 

 

Коментари  

0 #1 Кирил Кадийски 01-07-2018 16:21
Скъпи приятели, млади, любопитни, развълнувани хора, читатели на Георги Господинов,

предлагам ви да прочетете памфлета във вида, в който е публикуван в "Литернет",https://liternet.bg/publish11/k_kadiisk i/gospodinov.htm, за да видите, че г-жа Апостолова поради прекалена развълнуваност, стигнала до явна превъзбуда,вероятно не е чела изобщо това, от което взема повод за филипиката си и ви е подвела, че някой ви нарича овце.

А вие г-жо Апостолова,се срамувайте, срамувайте, срамувайте - има за какво,дори само за това, че се опитвате да заблудите читателите.

Кирил Кадийски
Цитиране
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Не знам какво ни готви бъдещето, но знам, че трябва да остана позитивна и да не си позволявам да се отчайвам.“

Никол Кидман, австралийска актриса, родена на 20 юни преди 52 години

Анкета

Колко често подарявате книга?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

„Лора, Яворов и аз” – завръщането в диалога

С изключителна прецизност и уважение към отминалото време и най-вече към личността на Дора, Петър Величков събира и подрежда изгубените частици от един пъзел, който може би никога няма да бъде подреден напълно.

Бунтът на свободния или абсурдите на свободата

Книгата е диагноза и опит за лечение на болести, които се раждат единствено на границата между две епохи.

Не е утопия киното да заеме място в образованието

 „Работя с деца, повечето от които дори не говорят добре български и са функционално неграмотни. И на тези деца аз  изведнъж  им пускам „Първият учебен ден“ на Жак Розие. Това за тях е културен и социален шок", казва учителят Даниел Симеонов,