МИХАИЛ ВЕШИМ, "СТЪРШЕЛ"

Футболa ни го няма на световните финали в Русия, за да го коментираме – да се радваме или да мърморим.

Но пак има какво да обсъждаме пред телевизорите, особено ако мачът в момента не е интересен. Тогава насочваме вниманието си към рекламите.

В стремежа си да се направи на много оригинална БНТ се престара – в една реклама събра всичките клишета: Хамлет („Да бъде или да не бъде”, с топка в ръка), Господ, който пие бира във висините (нали „Господ е българин”) и няколко юнаци с потури и червени пояси, понесли на рамене нещо като голям козунак или малко торище. След кратък размисъл зрителят разбира, че това е нагледна картинка на поговорката „Сговорна дружина планина повдига”, която я има в приказките, но я няма в живота. А накрая звучи и възгласът: „Българи-юнаци!”.

Добре, юнаци сме, но изобщо не ни личи. Къде ни е отборът и защо не е сред финалистите в Русия? Ако Господ наистина е българин, както май още вярват футболните ни коментатори, то за четвърт век трябваше да даде някакъв знак от стадиона. След чудото на „Парк дьо Пренс” през 1993, Бог май не е давал други доказателства, че принадлежи на нацията ни.

Както и да е – да не стреляме по рекламните криейтъри (измислячи – на български), те толкова могат. Важното е спонсорът (в случая фирма за залагания) да си покаже фирмата на екрана.

По рекламираните продукти може да се съди как върви бизнесът в държавата ни, какво произвеждаме и каква е покупателната способност на хората. Неслучайно най-излъчваните телевизионни реклами са за ставни мазила, хапчетата за запек или диария, за тоалетната хартия или превръзки. Излиза, че сме нация от куцащи, запечени или разхлабени и вечно неразположени.

Покрай мачовете на това световно картината е малко по-различна - зрителят е агитиран да хареса някоя марка бира, автомобил или банкова карта. На екрана се промъква и етикет на гроздова ракия, а уж има ограничение за алкохола – само след 22 часа.

Но най-рекламиран е хазартът.

Показват ни хора, които преяждат и се къпят в лукс, бършат мазни уста със „скъпи салфетки” – доларови банкноти. Това не е друго, а покана за залагане на онлайн борса. От друг клип разбираме, че вече имаме голяма придобивка - можем да залагаме и на корнери. От трети, че се приемат залагания и на тъчове, и на засади.

Мярва се емблемата на вездесъщата „Национална лотария”, то без нея де ли бива…

Излиза, че българинът живее в страна на неограничените хазартни възможности. Нали искахме свобода - получихме я.

Пълна свобода на залаганията.

Преди време вицепремиерът Валери Симеонов поде кампания против рекламирането на хазарта по телевизията. Внесе и проект за забранителен закон в парламента. И нищо не постигна – днес законопроектът му е „на трупчета” – отложен уж за три месеца, но може би и завинаги. Ясно е защо, парите от рекламите на хазарта са сладка хапка – докато милиони българи търкат и залагат, с милионите от търкането и залагането други българи добре се прехранват. Медиите също.

Наскоро се чу, че ЕС е поел кампания срещу рекламата на вредни храни по телевизията. Не само това, щели да забранят на звезди като Меси и Роналдо да рекламират чипс и кока-кола.

Кое е по-вредно за здравето на човека: чипсът или чипът за залагания? А за здравето на нацията?

Меси сигурно ще слезе от екрана като рек­ламно лице на чипса, но нашата „звезда”, артистът с фамилия на бахарова подправка, който агитира за „търкането” по телевизията, няма от какво да се притеснява.

Недосегаем е – под чадъра на хазартните босове. Докато се изтърка от употреба. Друг ще го смени – и толкоз… Какво тук значи някаква безличност.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Научната фантастика се опитва да намери друга гледна точка за реалността.”

Иън Банкс, шотландски писател, роден на 16 февруари преди 65 години

Анкета

Гледате ли българско кино?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Наръчник на оптимиста или защо „Паразит“ взе главните „Оскар”-и

Лентата взе наградата за най-добър международен филм не само защото е вещо направена и впечатляваща за гледане, но и тъй като основният й конкурент се казваше „Болка и величие“.

За романа „18 % сиво“ и неговата екранна интерпретация

Филмът “ разчита основно на славата на книгата и харизмата на Руши Виденлиев.

Светлината като едно от чудесата на света 

“Поеми на светлината” - пред нас е Мирозданието, лирически и философски преосмислено и преоткрито с цялата си красота.