МИХАИЛ ВЕШИМ, "СТЪРШЕЛ"

Футболa ни го няма на световните финали в Русия, за да го коментираме – да се радваме или да мърморим.

Но пак има какво да обсъждаме пред телевизорите, особено ако мачът в момента не е интересен. Тогава насочваме вниманието си към рекламите.

В стремежа си да се направи на много оригинална БНТ се престара – в една реклама събра всичките клишета: Хамлет („Да бъде или да не бъде”, с топка в ръка), Господ, който пие бира във висините (нали „Господ е българин”) и няколко юнаци с потури и червени пояси, понесли на рамене нещо като голям козунак или малко торище. След кратък размисъл зрителят разбира, че това е нагледна картинка на поговорката „Сговорна дружина планина повдига”, която я има в приказките, но я няма в живота. А накрая звучи и възгласът: „Българи-юнаци!”.

Добре, юнаци сме, но изобщо не ни личи. Къде ни е отборът и защо не е сред финалистите в Русия? Ако Господ наистина е българин, както май още вярват футболните ни коментатори, то за четвърт век трябваше да даде някакъв знак от стадиона. След чудото на „Парк дьо Пренс” през 1993, Бог май не е давал други доказателства, че принадлежи на нацията ни.

Както и да е – да не стреляме по рекламните криейтъри (измислячи – на български), те толкова могат. Важното е спонсорът (в случая фирма за залагания) да си покаже фирмата на екрана.

По рекламираните продукти може да се съди как върви бизнесът в държавата ни, какво произвеждаме и каква е покупателната способност на хората. Неслучайно най-излъчваните телевизионни реклами са за ставни мазила, хапчетата за запек или диария, за тоалетната хартия или превръзки. Излиза, че сме нация от куцащи, запечени или разхлабени и вечно неразположени.

Покрай мачовете на това световно картината е малко по-различна - зрителят е агитиран да хареса някоя марка бира, автомобил или банкова карта. На екрана се промъква и етикет на гроздова ракия, а уж има ограничение за алкохола – само след 22 часа.

Но най-рекламиран е хазартът.

Показват ни хора, които преяждат и се къпят в лукс, бършат мазни уста със „скъпи салфетки” – доларови банкноти. Това не е друго, а покана за залагане на онлайн борса. От друг клип разбираме, че вече имаме голяма придобивка - можем да залагаме и на корнери. От трети, че се приемат залагания и на тъчове, и на засади.

Мярва се емблемата на вездесъщата „Национална лотария”, то без нея де ли бива…

Излиза, че българинът живее в страна на неограничените хазартни възможности. Нали искахме свобода - получихме я.

Пълна свобода на залаганията.

Преди време вицепремиерът Валери Симеонов поде кампания против рекламирането на хазарта по телевизията. Внесе и проект за забранителен закон в парламента. И нищо не постигна – днес законопроектът му е „на трупчета” – отложен уж за три месеца, но може би и завинаги. Ясно е защо, парите от рекламите на хазарта са сладка хапка – докато милиони българи търкат и залагат, с милионите от търкането и залагането други българи добре се прехранват. Медиите също.

Наскоро се чу, че ЕС е поел кампания срещу рекламата на вредни храни по телевизията. Не само това, щели да забранят на звезди като Меси и Роналдо да рекламират чипс и кока-кола.

Кое е по-вредно за здравето на човека: чипсът или чипът за залагания? А за здравето на нацията?

Меси сигурно ще слезе от екрана като рек­ламно лице на чипса, но нашата „звезда”, артистът с фамилия на бахарова подправка, който агитира за „търкането” по телевизията, няма от какво да се притеснява.

Недосегаем е – под чадъра на хазартните босове. Докато се изтърка от употреба. Друг ще го смени – и толкоз… Какво тук значи някаква безличност.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ОТКЪС

    Андрей Соколов - „За нашия дом"

    Книгата носи в себе си и предлага на вниманието на читателите важни факти, имена на хора, снабдена е със справочен апарат, който би бил полезен на всеки интересуващ се от историята на Шумен и България през отминалото 20-то столетие. 

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Щедрият талант на Сергей Безруков

    Бил член на путиновата партия „Единна Русия“, от която се самоотстранява след година, тъй като eдин артист цени повече своята творческа свобода.

„Четенето вероятно е алтернативен начин да намериш мястото си.”

Жозе Сарамагу, португалски писател, роден на 16 ноември преди 96 години

Анкета

Липсва ли ви гражданската позиция на хората на изкуството?

Не, те са творци. - 7.1%
Да, те са истинският елит на обществото - 92.9%

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Нова среща с хумора на братя Мормареви

„Еврейски вицове“ е една миниенциклопедия на еврейския дух, на усета на този народ да се шегува и иронизира дори в най-трагични мигове от съществуването му.

"Валутният риск в икономиката" (ревю)

Съществени моменти в монографията са анализираните валутен риск и валутна система в България от 1878 г. досега, както и практико–приложните измерения на валутния риск.

Късното признание на Орсън Уелс

„От другата страна на вятъра“ е не само присмех към лудостта на целулоидния свят, а  по-скоро равносметка на един изминат и пълен с провали и амбиции творчески път, в чието начало се откроява с елмазен блясък шедьовъра „Гражданинът Кейн“(1941), а в края е изкусителния експеримент „Ф като фалшификация“(1975).