МИХАИЛ ВЕШИМ, "СТЪРШЕЛ"

Футболa ни го няма на световните финали в Русия, за да го коментираме – да се радваме или да мърморим.

Но пак има какво да обсъждаме пред телевизорите, особено ако мачът в момента не е интересен. Тогава насочваме вниманието си към рекламите.

В стремежа си да се направи на много оригинална БНТ се престара – в една реклама събра всичките клишета: Хамлет („Да бъде или да не бъде”, с топка в ръка), Господ, който пие бира във висините (нали „Господ е българин”) и няколко юнаци с потури и червени пояси, понесли на рамене нещо като голям козунак или малко торище. След кратък размисъл зрителят разбира, че това е нагледна картинка на поговорката „Сговорна дружина планина повдига”, която я има в приказките, но я няма в живота. А накрая звучи и възгласът: „Българи-юнаци!”.

Добре, юнаци сме, но изобщо не ни личи. Къде ни е отборът и защо не е сред финалистите в Русия? Ако Господ наистина е българин, както май още вярват футболните ни коментатори, то за четвърт век трябваше да даде някакъв знак от стадиона. След чудото на „Парк дьо Пренс” през 1993, Бог май не е давал други доказателства, че принадлежи на нацията ни.

Както и да е – да не стреляме по рекламните криейтъри (измислячи – на български), те толкова могат. Важното е спонсорът (в случая фирма за залагания) да си покаже фирмата на екрана.

По рекламираните продукти може да се съди как върви бизнесът в държавата ни, какво произвеждаме и каква е покупателната способност на хората. Неслучайно най-излъчваните телевизионни реклами са за ставни мазила, хапчетата за запек или диария, за тоалетната хартия или превръзки. Излиза, че сме нация от куцащи, запечени или разхлабени и вечно неразположени.

Покрай мачовете на това световно картината е малко по-различна - зрителят е агитиран да хареса някоя марка бира, автомобил или банкова карта. На екрана се промъква и етикет на гроздова ракия, а уж има ограничение за алкохола – само след 22 часа.

Но най-рекламиран е хазартът.

Показват ни хора, които преяждат и се къпят в лукс, бършат мазни уста със „скъпи салфетки” – доларови банкноти. Това не е друго, а покана за залагане на онлайн борса. От друг клип разбираме, че вече имаме голяма придобивка - можем да залагаме и на корнери. От трети, че се приемат залагания и на тъчове, и на засади.

Мярва се емблемата на вездесъщата „Национална лотария”, то без нея де ли бива…

Излиза, че българинът живее в страна на неограничените хазартни възможности. Нали искахме свобода - получихме я.

Пълна свобода на залаганията.

Преди време вицепремиерът Валери Симеонов поде кампания против рекламирането на хазарта по телевизията. Внесе и проект за забранителен закон в парламента. И нищо не постигна – днес законопроектът му е „на трупчета” – отложен уж за три месеца, но може би и завинаги. Ясно е защо, парите от рекламите на хазарта са сладка хапка – докато милиони българи търкат и залагат, с милионите от търкането и залагането други българи добре се прехранват. Медиите също.

Наскоро се чу, че ЕС е поел кампания срещу рекламата на вредни храни по телевизията. Не само това, щели да забранят на звезди като Меси и Роналдо да рекламират чипс и кока-кола.

Кое е по-вредно за здравето на човека: чипсът или чипът за залагания? А за здравето на нацията?

Меси сигурно ще слезе от екрана като рек­ламно лице на чипса, но нашата „звезда”, артистът с фамилия на бахарова подправка, който агитира за „търкането” по телевизията, няма от какво да се притеснява.

Недосегаем е – под чадъра на хазартните босове. Докато се изтърка от употреба. Друг ще го смени – и толкоз… Какво тук значи някаква безличност.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПРОПАСТ

    България и интелектуалците й - заседнали между XIX и XX век

    Тв предаване, посветено на писмото на 30 европейски интелектуалци, показа къде сме - все още в задния двор на ЕС.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„В живота е като в театъра: с най-големи изисквания са тези, които не са си платили за местата.“

Саша Гитри, френски режисьор, драматург и актьор, роден на 21 февруари преди 134 години

Анкета

Трябва ли министърът на културата да подаде оставка?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

„Гешев“ или пътят към истината

Новите изследователи и търсачи на скрити тайни  за родния полицай №1 ще са благодарни, тъй като е осигурени солиден фундамент, от който може да се продължи напред в толкова трудната и привлекателна тема „Никола Гешев“.

С „Т34“ от Москва до Бохемия

Към този филм трябва да се подходи спокойно и с внимание.

„Цезар, шута на пиратите“ от Думитру Раду Попеску (ревю)

Негов учител в театъра е без съмнение Шекспир. Именно геният от Стратфорд го вдъхновява за редица от неговите текстове за театъра.