МИХАИЛ ВЕШИМ, "СТЪРШЕЛ"

Писали сме го и друг път – „заедница” е думата, която в Македония използват за общност. Европската заедница – това е целта, която си и поставило сегашното македонско правителство.

Но тази цел среща „заедница” в друг смисъл – на заяждане. И заяжданията не спират, даже след подписването на договора край Преспанкото езеро за уточненото ново име на балканската държава – вече Северна Македония.

Заяжданията биват външни (митинги и протести в Гърция) и вътрешни (митинги и протести) в самата вече Северна Македония.

Гърците не си дават името на областта и историческия герой Александър, македонците си искат Македонията без географски уточнения. И Александър Велики, разбира се, защото „идентитетот” от последните десетилетия им внуши, че са велики като негови внуци…

Това е обяснимо – всяка страна си има своя лумпен. Който вее байраци, крещи и митингува.

Македонски журналист го каза за протестиращите в Скопие, че са най-необразованата и най-манипулируема част от населението. И на гръцките протестиращи им личи да са от тая порода.

Спорът трудно ще приключи – сигурно ще има още протести, а в Македония – и референдум.

А къде сме ние?

Официално премиерът и външният министър приветстваха договора между Заев и Ципрас, защото това отваря вратата на съседите ни към НАТО и ЕС. Нещо, което се точи и влачи повече от четвърт век.

Патриотите в правителството можеха да се опънат, но тактично замълчаха. Значи географското уточнение Северна ги устройва.

Социалистите на Нинова го преглътнаха с леки бележки за гаранции в бъдещите отношения.

Най-неочаквано против се обяви бившият ни посланик в Скопие Александър Йорданов, който уж е известен като демократ и радетел за европейска интеграция. В интервю за БНР той каза, че е против името Северна - не трябвало да се правят конюнктурни отстъпки заради едното членство в ЕС и НАТО… И се заяде с това, че Заев споменал в някаква реч за Кирил и Методий като за техни първоучители… Че какво чудно, нали имаме една азбука, нали двете делегации, българската и македонската, заедно празнувахме 24-ти май в Рим? Що за заядлива позиция?

Такава ли е позицията и на другите наши „демократи”? Така ли мислят и от новото дясно обединение „Демократична България”? Нали имат нещо като „кабинет в сянка”?

Какво измъдриха в сянката?

Да не се окаже, че у нас единствените, които са против споразумението Заев-Ципрас, спирачката по пътя на Македония към НАТО и ЕС са не лумпените, а „умните и красивите”?

 

 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

„Всяка жена, която разчита само на лицето си, е глупачка.“

Зейди Смит, британска писателка, родена на 25 октомври преди 45 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

Да, защото те са елитът на обществото - 93.8%
Не, да се занимават само с изкуство - 0%
Не мога да преценя - 0%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Тенет“ и Нолан

 

Филмът връща чистата емоция на публиката, предлага й качествено зрелище, а самият зрител се отблагодарява с това, че отново се насочва към салона.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.

"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото на „Спасяването на редник Райън“ и „Подводницата"

 

Ако го нямаше Том Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене.