МИХАИЛ ВЕШИМ, "СТЪРШЕЛ"

Писали сме го и друг път – „заедница” е думата, която в Македония използват за общност. Европската заедница – това е целта, която си и поставило сегашното македонско правителство.

Но тази цел среща „заедница” в друг смисъл – на заяждане. И заяжданията не спират, даже след подписването на договора край Преспанкото езеро за уточненото ново име на балканската държава – вече Северна Македония.

Заяжданията биват външни (митинги и протести в Гърция) и вътрешни (митинги и протести) в самата вече Северна Македония.

Гърците не си дават името на областта и историческия герой Александър, македонците си искат Македонията без географски уточнения. И Александър Велики, разбира се, защото „идентитетот” от последните десетилетия им внуши, че са велики като негови внуци…

Това е обяснимо – всяка страна си има своя лумпен. Който вее байраци, крещи и митингува.

Македонски журналист го каза за протестиращите в Скопие, че са най-необразованата и най-манипулируема част от населението. И на гръцките протестиращи им личи да са от тая порода.

Спорът трудно ще приключи – сигурно ще има още протести, а в Македония – и референдум.

А къде сме ние?

Официално премиерът и външният министър приветстваха договора между Заев и Ципрас, защото това отваря вратата на съседите ни към НАТО и ЕС. Нещо, което се точи и влачи повече от четвърт век.

Патриотите в правителството можеха да се опънат, но тактично замълчаха. Значи географското уточнение Северна ги устройва.

Социалистите на Нинова го преглътнаха с леки бележки за гаранции в бъдещите отношения.

Най-неочаквано против се обяви бившият ни посланик в Скопие Александър Йорданов, който уж е известен като демократ и радетел за европейска интеграция. В интервю за БНР той каза, че е против името Северна - не трябвало да се правят конюнктурни отстъпки заради едното членство в ЕС и НАТО… И се заяде с това, че Заев споменал в някаква реч за Кирил и Методий като за техни първоучители… Че какво чудно, нали имаме една азбука, нали двете делегации, българската и македонската, заедно празнувахме 24-ти май в Рим? Що за заядлива позиция?

Такава ли е позицията и на другите наши „демократи”? Така ли мислят и от новото дясно обединение „Демократична България”? Нали имат нещо като „кабинет в сянка”?

Какво измъдриха в сянката?

Да не се окаже, че у нас единствените, които са против споразумението Заев-Ципрас, спирачката по пътя на Македония към НАТО и ЕС са не лумпените, а „умните и красивите”?

 

 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Не знам какво ни готви бъдещето, но знам, че трябва да остана позитивна и да не си позволявам да се отчайвам.“

Никол Кидман, австралийска актриса, родена на 20 юни преди 52 години

Анкета

Колко често подарявате книга?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

„Лора, Яворов и аз” – завръщането в диалога

С изключителна прецизност и уважение към отминалото време и най-вече към личността на Дора, Петър Величков събира и подрежда изгубените частици от един пъзел, който може би никога няма да бъде подреден напълно.

Бунтът на свободния или абсурдите на свободата

Книгата е диагноза и опит за лечение на болести, които се раждат единствено на границата между две епохи.

Не е утопия киното да заеме място в образованието

 „Работя с деца, повечето от които дори не говорят добре български и са функционално неграмотни. И на тези деца аз  изведнъж  им пускам „Първият учебен ден“ на Жак Розие. Това за тях е културен и социален шок", казва учителят Даниел Симеонов,