И. Ондрушкова, "ДОЙЧЕ ВЕЛЕ"

През 1933 година Ане Франк и семейството й бягат от националсоциалистическия режим в Германия и се установяват в Холандия. По време на Втората световна война са принудени да живеят в нелегалност - в продължение на две години се укриват в една къща в Амстердам. Но някой ги предава. На 4 август 1944 година Ане и цялото ѝ семейство са арестувани и депортирани в Аушвиц.

В Амстердам бащата на Ане става представител на фирмата "Опекта". В задната част на сградата той изгражда скривалище, в което четиричленното семейство се укрива по време на хайките срещу евреите. От 1942 до 1944 година семейството на Ане обитава скривалището заедно с още четирима евреи. Именно там Ане пише известния си дневник. През 1960 година домът на Ане Франк е превърнат в музей.

В къщата на Ане Франк в Амстердам посетителите могат да разгледат оригиналната реконструкция на скривалището. В продължение на месеци Ане дели тясната стаичка с еврейския зъболекар Фриц Пфайфер, когото в дневника си тя нарича "Алберт Дусел". 

Ане Франк пише почти всеки ден в дневника си. За нея той се превръща в нещо като най-добра приятелка, с която споделя всичко и която галено нарича "Кити". Животът в скривалището е съвсем различен от безгрижното детство преди това: "Най-хубавото е, че поне мога да записвам онова, което мисля и чувствам. Иначе бих се задушила", пише Ане в дневника си.

На 30 октомври 1944 година Ане Франк и сестра ѝ Марго са прехвърлени от Аушвиц в Берген-Белзен. В този концентрационен лагер са убити над 70 хиляди души. Ане и сестра ѝ Марго умират от тиф. Ане е тогава едва на 15 години.

Надгробният камък на Ане се намира и до днес в Берген-Белзен. Еврейското момиче си е представяло живота си по съвсем друг начин: "Не искам да живея напразно. Искам да доставям радост на хората, които са около мен. Искам да съм им полезна. И искам да продължа да живея и след смъртта си", пише Ане в дневника си на 5 април 1944 година.

Голямата мечта на Ане е да стане журналистка или писателка. Благодарение на баща ѝ нейният дневник е публикуван на 25 юни 1947 година под заглавието "Задната къща". По-късно е многократно преиздаван и превеждан. "Всички ние живеем с едничката цел да сме щастливи. Всички ние живеем различно и все пак еднакво", пише Ане Франк в дневника си на 6 юли 1944 година.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОРТРЕТ

    Чомски - най-важният интелектуалец на съвремието

    Той е неуморим. И неумолим в критиката си към несправедливостите на съвремието ни. Ноам Чомски, геният на лингвистиката, просветителят с леви възгледи, един от най-непримиримите критици на САЩ и капитализма, навърши 90.

  • НАСЛЕДСТВО

    Антибиблиотеката на Еко, или колко важни са непрочетените книги

    Четенето носи допълнителни ползи за човека. Данните показват, че то намалява стреса, задоволява нуждите от социални връзки, подобрява уменията за общуване и емпатия, усилва определени когнитивни способности

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Най-хубавите неща в живота те карат да се потиш.“

Едгар Алън По, американски поет и писател, роден на 19 януари преди 210 години

Анкета

Пловдив '2019 ще бъде ли провал?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Гангстерският рай у съседите

Сръбският "Южен вятър" ни връща в 90-те

Новият Йонеско

Матей Вишниек може да се нарече една от емблемите на съвременния начин на модерно мислене за театър.

Сърцето на шампиона

„Крийд 2“ ще се хареса, ще си върне разходите, ще натрупа и печалба, това е ясно. Той е добър като замисъл, но куца като реализация.