И. Ондрушкова, "ДОЙЧЕ ВЕЛЕ"

През 1933 година Ане Франк и семейството й бягат от националсоциалистическия режим в Германия и се установяват в Холандия. По време на Втората световна война са принудени да живеят в нелегалност - в продължение на две години се укриват в една къща в Амстердам. Но някой ги предава. На 4 август 1944 година Ане и цялото ѝ семейство са арестувани и депортирани в Аушвиц.

В Амстердам бащата на Ане става представител на фирмата "Опекта". В задната част на сградата той изгражда скривалище, в което четиричленното семейство се укрива по време на хайките срещу евреите. От 1942 до 1944 година семейството на Ане обитава скривалището заедно с още четирима евреи. Именно там Ане пише известния си дневник. През 1960 година домът на Ане Франк е превърнат в музей.

В къщата на Ане Франк в Амстердам посетителите могат да разгледат оригиналната реконструкция на скривалището. В продължение на месеци Ане дели тясната стаичка с еврейския зъболекар Фриц Пфайфер, когото в дневника си тя нарича "Алберт Дусел". 

Ане Франк пише почти всеки ден в дневника си. За нея той се превръща в нещо като най-добра приятелка, с която споделя всичко и която галено нарича "Кити". Животът в скривалището е съвсем различен от безгрижното детство преди това: "Най-хубавото е, че поне мога да записвам онова, което мисля и чувствам. Иначе бих се задушила", пише Ане в дневника си.

На 30 октомври 1944 година Ане Франк и сестра ѝ Марго са прехвърлени от Аушвиц в Берген-Белзен. В този концентрационен лагер са убити над 70 хиляди души. Ане и сестра ѝ Марго умират от тиф. Ане е тогава едва на 15 години.

Надгробният камък на Ане се намира и до днес в Берген-Белзен. Еврейското момиче си е представяло живота си по съвсем друг начин: "Не искам да живея напразно. Искам да доставям радост на хората, които са около мен. Искам да съм им полезна. И искам да продължа да живея и след смъртта си", пише Ане в дневника си на 5 април 1944 година.

Голямата мечта на Ане е да стане журналистка или писателка. Благодарение на баща ѝ нейният дневник е публикуван на 25 юни 1947 година под заглавието "Задната къща". По-късно е многократно преиздаван и превеждан. "Всички ние живеем с едничката цел да сме щастливи. Всички ние живеем различно и все пак еднакво", пише Ане Франк в дневника си на 6 юли 1944 година.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    Евелина Йекер  - „В името на живота“

    Млада жена пише писма на психотерапевтката си д-р Дорман между сесиите, а после изведнъж изчезва безследно. 

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Баща ми е Жул Верн. Хърбърт Уелс е мъдрият ми чичо. Едгър Алан По е братовчедът ми с крила на прилеп, когото държим в таванската стаичка. Флаш Гордън и Бък Роджърс са ми братя и приятели. Това е моето потекло. Като се прибави естествено и фактът, че Мери Шели, авторката на „Франкенщайн“, ми е майка.“

Рей Бредбъри, американски писател, роден на 22 август преди 99 години

Анкета

Кой е отговорен за счупените плочки на Ларгото?

Министерството на културата - 36%
Фирмата изпълнител - 40%
Скейтбордистите - 12%
Минувачите - 12%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Носталгично за „На всеки километър“

Легендарният сериал навършва половин век. На 20 август 1969 г. е премиерата на първия епизод – „шлеповете”.

Тарантино и неговата приказка за Холивуд

Именитият кинаджия предлага своя пореден девети  опус - пастиш, направен с вкус и размах, за който предварително знае, че ще има публика и успех. Дали ще го харесаме или не е отделен въпрос.

За добрия човек и историческата правда 

Прочетете книгата „Един много добър човек“, осмислете я и осъзнайте веднъж завинаги как трябва и не трябва да се пише за нашата история.

Ако искаме да сме почтени българи и европейци.