Михал МИШКОВЕД, "СТЪРШЕЛ"

Старозагорските общинари оправили всичко в града си, та решили да се заемат с патриотизъм. Чесали се по умните глави и родили велика идея – да преименуват над 800 местности в района. Всички турски имена да се преведат буквално на български. Така например местността Чаплака вече ще се казва Голото, Халваджи бунар ще е Халваджийски кладенец, Калпазан баир ще бъде Ялов рид, Бейска кория ще бъде Чорбаджийска гора, Ахмед баир - Антонов рид. Карталско дърво ще е вече Орлово дърво, Сърдаревото ще е Пъдаревото.

Наглед лесна работа – чиста и проста, кориите стават гори, баирите – ридове, бунарите – кладенци. А пат­риотите в градската управа – още по-големи родолюбци. Големи, но не колкото областния управител на София Илиян Тодоров, който е направо връх недостижим – като първа своя задача той бе решил да преименува връх Мусала. Според неговите компетентни знания името било турско и значело „близо до Аллах”. А пък наш читател, арх. Илия Пенчев от София, опровергава това в писмо до редакцията и обяснява пространно, че името Мусала идва не от арабски, а от персийски (МУСАЛАС). Означава триъгълник, според формата на върха. Та въпросът сигурно е дискусионен – и то за обществена дискусия, в която да се чуе думата на специалисти. Без дискусии само социализмът преименуваше – да напомняме ли, че Мусала е бил по едно време и връх Сталин?

Но управляващият патриотизъм не слуша аргументи, той се счита за винаги прав. А областният управител на София е най-силен в такива спорове, защото му е дадена власт – когато не беше на власт, налиташе и на бой във фоайето на НАТФИЗ.

Примерът на старозагорските общинари е заразителен като вирус и лесно се предава по популистки път.

Патриотичният вирус утре ще разкиха и други общински съвети. Току-виж и ловешката управа кихнала, та местният Баш бунар станал Голям кладенец. Колко му е Каваците край Созопол да се нарекат Тополите. Карадере до Бяла да стане Черен дол и да се застрои до последното дере, а Атлиман до Китен да се преименува на Конски залив. Впрочем, защо ли сърбите, които не можем да упрекнем в липса на патриотизъм, досега не са преименували своето Кале мегдан, парка насред Белград, в Крепостен площад?

Щом сме тръгнали да сменяме имената на местностите, лесно е да се прехвърлим и на хората. Това вече го правихме преди трийсет и кусур (не е турцизъм) години. Наричаше се Възродителен процес – тогава Живковата върхушка смени имената на българските турци. Не само на живите, а и на умрелите – променяха рождените имена на хората от турски произход даже в гробищата.

Сега Новият Възродителен процес може да се започне от патриотите – Джамбазки става Добичотърговски или Търгодобитски, Каракачанов – Черновълненски, а Сидеров… Нека той сам да си избере как да се нарича, защото фамилията му е с арабски произход. Само да не с Ы и Э-оборотное – Сыдэров. По-европейско ще е Сайдеров. Има още двама баш-патриоти с небългарски имена, които обикалят като цветарки по телевизионните студия – Александър Сиди и Карлос Контрера. Редно е те да дадат личен примери и публично да се преименуват пред телевизионните камери, за да станат „чисти” българи.

Казвали сме го и друг път: патриотизмът може да е хубаво чувство, но не е професия. Много станаха професионалните „патрЕоти”, които се прехранват добре от властта, намърдани като буби в парламента, в държавната администрация, в областните и общинските управи.

Да се чудиш, щом толкова обичат родината, защо досега не смениха името на Димитровград – български град, кръстен на съветски гражданин, маша на Сталин, а също и национален предател, карал насилствено българите да стават македонци. Министърът на отбраната Каракачанов се бие в гърдите за голям патриот, а пък търпи турския „Аскеер” в театър „Българска армия” .

Ако патриотите във властта са истински, а не като онези – от Ботевото стихотворение, по-добре да изгонят „Аскеер”-а от театралните награди, вместо да гонят Михаля по бейски кории и калпазан баири.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

  • ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ

    Елин Пелин - "Напаст Божия"

    Бог не е милостив - не молете му се! Нека като жабите, кога им пресъхне блатото - да прокълнем и да умрем!

„Самотата ме изпълва до такава степен, че и най-незначителната среща е изпитание за мен.” 

Емил Чоран, румънски философ, роден на 8 април преди 109 години

Анкета

В пандемията купувате ли книги онлайн?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

За честта на фамилията Полански

Филмът на Роман Полански „Офицер и шпионин“  разказва елегантно и проникновено за най-голямата социална и политическа криза, завладяла Франция в края на 19 век.

Да останеш човек извън играта

Филмът „Извън играта“ е не е сълзлива история за опитите на един съкрушен човек да се пребори с алкохолната си зависимост и разпада на брака и семейството си.  Не е и приказка за трудния път към успеха със стоп кадър от извоювания заслужен  триумф.

„Живот на една гара“ –  анатомия на самотата и страха

Романът следва  модела на знаменити световни романи, решени като философски есета - притчи: „Процесът“ на Франц Кафка, „Чумата“ от Албер Камю, „Погнусата“ от Жан-Пол Сартр, пиесата „Носорозите“ на Йожен Йонеско.