Михал МИШКОВЕД, "СТЪРШЕЛ"

Старозагорските общинари оправили всичко в града си, та решили да се заемат с патриотизъм. Чесали се по умните глави и родили велика идея – да преименуват над 800 местности в района. Всички турски имена да се преведат буквално на български. Така например местността Чаплака вече ще се казва Голото, Халваджи бунар ще е Халваджийски кладенец, Калпазан баир ще бъде Ялов рид, Бейска кория ще бъде Чорбаджийска гора, Ахмед баир - Антонов рид. Карталско дърво ще е вече Орлово дърво, Сърдаревото ще е Пъдаревото.

Наглед лесна работа – чиста и проста, кориите стават гори, баирите – ридове, бунарите – кладенци. А пат­риотите в градската управа – още по-големи родолюбци. Големи, но не колкото областния управител на София Илиян Тодоров, който е направо връх недостижим – като първа своя задача той бе решил да преименува връх Мусала. Според неговите компетентни знания името било турско и значело „близо до Аллах”. А пък наш читател, арх. Илия Пенчев от София, опровергава това в писмо до редакцията и обяснява пространно, че името Мусала идва не от арабски, а от персийски (МУСАЛАС). Означава триъгълник, според формата на върха. Та въпросът сигурно е дискусионен – и то за обществена дискусия, в която да се чуе думата на специалисти. Без дискусии само социализмът преименуваше – да напомняме ли, че Мусала е бил по едно време и връх Сталин?

Но управляващият патриотизъм не слуша аргументи, той се счита за винаги прав. А областният управител на София е най-силен в такива спорове, защото му е дадена власт – когато не беше на власт, налиташе и на бой във фоайето на НАТФИЗ.

Примерът на старозагорските общинари е заразителен като вирус и лесно се предава по популистки път.

Патриотичният вирус утре ще разкиха и други общински съвети. Току-виж и ловешката управа кихнала, та местният Баш бунар станал Голям кладенец. Колко му е Каваците край Созопол да се нарекат Тополите. Карадере до Бяла да стане Черен дол и да се застрои до последното дере, а Атлиман до Китен да се преименува на Конски залив. Впрочем, защо ли сърбите, които не можем да упрекнем в липса на патриотизъм, досега не са преименували своето Кале мегдан, парка насред Белград, в Крепостен площад?

Щом сме тръгнали да сменяме имената на местностите, лесно е да се прехвърлим и на хората. Това вече го правихме преди трийсет и кусур (не е турцизъм) години. Наричаше се Възродителен процес – тогава Живковата върхушка смени имената на българските турци. Не само на живите, а и на умрелите – променяха рождените имена на хората от турски произход даже в гробищата.

Сега Новият Възродителен процес може да се започне от патриотите – Джамбазки става Добичотърговски или Търгодобитски, Каракачанов – Черновълненски, а Сидеров… Нека той сам да си избере как да се нарича, защото фамилията му е с арабски произход. Само да не с Ы и Э-оборотное – Сыдэров. По-европейско ще е Сайдеров. Има още двама баш-патриоти с небългарски имена, които обикалят като цветарки по телевизионните студия – Александър Сиди и Карлос Контрера. Редно е те да дадат личен примери и публично да се преименуват пред телевизионните камери, за да станат „чисти” българи.

Казвали сме го и друг път: патриотизмът може да е хубаво чувство, но не е професия. Много станаха професионалните „патрЕоти”, които се прехранват добре от властта, намърдани като буби в парламента, в държавната администрация, в областните и общинските управи.

Да се чудиш, щом толкова обичат родината, защо досега не смениха името на Димитровград – български град, кръстен на съветски гражданин, маша на Сталин, а също и национален предател, карал насилствено българите да стават македонци. Министърът на отбраната Каракачанов се бие в гърдите за голям патриот, а пък търпи турския „Аскеер” в театър „Българска армия” .

Ако патриотите във властта са истински, а не като онези – от Ботевото стихотворение, по-добре да изгонят „Аскеер”-а от театралните награди, вместо да гонят Михаля по бейски кории и калпазан баири.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

  • ПОРТРЕТ

    Памет за Балабанов

    Той бе умен, талантлив и вещ в професията си сценарист и режисьор, под чието ръководство направиха върхови превъплъщения плеяда актьори като Сергей Бодров младши, Сергей Маковецки, Дмитрий Дюжев, Александър Яценко, Никита Михалков, Ингеборг Дапкунайте, Михаил Скрябин, Алексей Серебряков, Алексей Чадов, Леонид Бичевин, Виктор Сухоруков.

     
  • ОТКЪС

    Светлана Алексиевич - "Чернобилска молитва"

    Книгата описва личната трагедия на хората след Чернобилската трагедия и показва как тя е повлияла на техния живот.

     

„Анализирането на вярата не включва задължително метод за живеене без нея.”

Юлия Кръстева, българо-френска писателка, феминистка, критик и философ, родена на 24 юни преди 77 години

Анкета

Нормално ли е премиерът да рекламира фирма за хазарт?

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

За „Соло“ без гняв, но с разочарование

Основният виновник за получения резултат е продуцентът Катлийн Кенеди, силният човек в „Дисни“, сменила безцеремонно Крис Милър и Фил Лорд и сметнала, че тандемът Каздан  - Хауърд ще е по-успешен и рентабилен.

След края на сезона

Програмирането му  по bTV е извън всяка критика. Може да се гледа безпроблемно само от пенсионери, домакини и безработни.

„Янините девет братя” – опера от Любомир Пипков” от Пламен Карталов (ревю)

Авторът е отворил партитурата на този безспорен шедьовър с амбицията да разкрие и преосмисли образа на неговите философски, психологически и социално- обществени послания.