Михал МИШКОВЕД, "СТЪРШЕЛ"

Старозагорските общинари оправили всичко в града си, та решили да се заемат с патриотизъм. Чесали се по умните глави и родили велика идея – да преименуват над 800 местности в района. Всички турски имена да се преведат буквално на български. Така например местността Чаплака вече ще се казва Голото, Халваджи бунар ще е Халваджийски кладенец, Калпазан баир ще бъде Ялов рид, Бейска кория ще бъде Чорбаджийска гора, Ахмед баир - Антонов рид. Карталско дърво ще е вече Орлово дърво, Сърдаревото ще е Пъдаревото.

Наглед лесна работа – чиста и проста, кориите стават гори, баирите – ридове, бунарите – кладенци. А пат­риотите в градската управа – още по-големи родолюбци. Големи, но не колкото областния управител на София Илиян Тодоров, който е направо връх недостижим – като първа своя задача той бе решил да преименува връх Мусала. Според неговите компетентни знания името било турско и значело „близо до Аллах”. А пък наш читател, арх. Илия Пенчев от София, опровергава това в писмо до редакцията и обяснява пространно, че името Мусала идва не от арабски, а от персийски (МУСАЛАС). Означава триъгълник, според формата на върха. Та въпросът сигурно е дискусионен – и то за обществена дискусия, в която да се чуе думата на специалисти. Без дискусии само социализмът преименуваше – да напомняме ли, че Мусала е бил по едно време и връх Сталин?

Но управляващият патриотизъм не слуша аргументи, той се счита за винаги прав. А областният управител на София е най-силен в такива спорове, защото му е дадена власт – когато не беше на власт, налиташе и на бой във фоайето на НАТФИЗ.

Примерът на старозагорските общинари е заразителен като вирус и лесно се предава по популистки път.

Патриотичният вирус утре ще разкиха и други общински съвети. Току-виж и ловешката управа кихнала, та местният Баш бунар станал Голям кладенец. Колко му е Каваците край Созопол да се нарекат Тополите. Карадере до Бяла да стане Черен дол и да се застрои до последното дере, а Атлиман до Китен да се преименува на Конски залив. Впрочем, защо ли сърбите, които не можем да упрекнем в липса на патриотизъм, досега не са преименували своето Кале мегдан, парка насред Белград, в Крепостен площад?

Щом сме тръгнали да сменяме имената на местностите, лесно е да се прехвърлим и на хората. Това вече го правихме преди трийсет и кусур (не е турцизъм) години. Наричаше се Възродителен процес – тогава Живковата върхушка смени имената на българските турци. Не само на живите, а и на умрелите – променяха рождените имена на хората от турски произход даже в гробищата.

Сега Новият Възродителен процес може да се започне от патриотите – Джамбазки става Добичотърговски или Търгодобитски, Каракачанов – Черновълненски, а Сидеров… Нека той сам да си избере как да се нарича, защото фамилията му е с арабски произход. Само да не с Ы и Э-оборотное – Сыдэров. По-европейско ще е Сайдеров. Има още двама баш-патриоти с небългарски имена, които обикалят като цветарки по телевизионните студия – Александър Сиди и Карлос Контрера. Редно е те да дадат личен примери и публично да се преименуват пред телевизионните камери, за да станат „чисти” българи.

Казвали сме го и друг път: патриотизмът може да е хубаво чувство, но не е професия. Много станаха професионалните „патрЕоти”, които се прехранват добре от властта, намърдани като буби в парламента, в държавната администрация, в областните и общинските управи.

Да се чудиш, щом толкова обичат родината, защо досега не смениха името на Димитровград – български град, кръстен на съветски гражданин, маша на Сталин, а също и национален предател, карал насилствено българите да стават македонци. Министърът на отбраната Каракачанов се бие в гърдите за голям патриот, а пък търпи турския „Аскеер” в театър „Българска армия” .

Ако патриотите във властта са истински, а не като онези – от Ботевото стихотворение, по-добре да изгонят „Аскеер”-а от театралните награди, вместо да гонят Михаля по бейски кории и калпазан баири.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    Евелина Йекер  - „В името на живота“

    Млада жена пише писма на психотерапевтката си д-р Дорман между сесиите, а после изведнъж изчезва безследно. 

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Спомен за Лорънс Оливие

    Той не доживя падането на комунизма, но имаше нещо символично, че си замина с един разделен и противоборстващ свят, който предстоеше коренно да се промени и в който за дълго щяхме да се радваме на плодовете на демокрацията.

„Човек трябва до дъното на душата си да се настрада, за да напише истински смешна книга.“

Ърнест Хемингуей, американски писател, роден на 21 юли преди 120 години

Анкета

Кой е отговорен за счупените плочки на Ларгото?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

За добрия човек и историческата правда 

Прочетете книгата „Един много добър човек“, осмислете я и осъзнайте веднъж завинаги как трябва и не трябва да се пише за нашата история.

Ако искаме да сме почтени българи и европейци.

„Лора, Яворов и аз” – завръщането в диалога

С изключителна прецизност и уважение към отминалото време и най-вече към личността на Дора, Петър Величков събира и подрежда изгубените частици от един пъзел, който може би никога няма да бъде подреден напълно.

Бунтът на свободния или абсурдите на свободата

Книгата е диагноза и опит за лечение на болести, които се раждат единствено на границата между две епохи.