МИХАИЛ ВЕШИМ, „СТЪРШЕЛ“

Помните ли какво откритие направи руският президент Владимир Путин на 24 май миналата година?

Че азбуката на Кирил и Методий иде от „македонските земи”.

А тази година българският президент Румен Радев отиде към „руските земи” по повод Деня на славянската писменост.

И на срещата си с Владимир Владимирович удари ниско чело пред царя-государя. Не потърси обяснение за „македонските земи”, но затова пък подхвана старата песен за енергийните проекти.

Песен-частушка, изпълнявана навремето от друг наш президент с псевдоним Гоце, който даже ни беше уредил Голям шлем. Големи приказки бяха, Големи планове. В резултат – Голямо нищо.

И по-добре, иначе днес щяхме да сме до гуша в руската енергийна яма. Както затънахме в Голямата дупка – площадката на АЕЦ „Белене”. С Путин президентът Радев намери за нужно да подхване разговор за Дупката. С предложение да я застрояваме наново, пак съвместно с „Россатом”. Сякаш сме крайнонуждаещи се за трийсетгодишен ядрен реактор, надежден колкото руски самовар.

И за газа отвори дума Радев, но не за цената, която у нас е най-висока, сравнена с други европейски страни. А за газов поток - пореден опит за нова тръба към България.

Получи снисходителна усмивка – като от цар към васал. Васал, който даже няма правомощия да води икономически пазарлъци.

Резултатът от посещението – Голямо нищо. Само руските медии взеха на подбив нашия държавен глава: че идва да проси „газова прошка”.

Ходенето на Радев при Путин в Сочи посочи на русофилите у нас, че това е техният президент. На останалите българи, че това е президентът, удобен за Кремъл.

На европейските ни партньори – че България върти очи на изток.

И нищо повече.

Все пак от посещението на Радев при Путин имаше резултат. От него се разбра, че ще има второ посещение. И то съвсем скоро, след някой ден – на премиера Бойко Борисов.

Нещо, което явно е подготвяно отдалеч, но пазено в най-дълбока тайна. Не само от българите, ами и от ЕС.

Сега чак ни се изясни защо премиерът ни изведнъж се разбърза да сваля мораториума върху строежа на АЕЦ-а. И че китайците, евентуални инвеститори, с които ни баламосваше, всъщност говорят на мягкий знак и на „э-оборотное”.

Всичко това е било за угода на Владимир Владимирович.

При предишно ходене в Москва Борисов подари на Путин куче.

При сегашното има вероятност да му подари българската енергийна независимост.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

„Всяка жена, която разчита само на лицето си, е глупачка.“

Зейди Смит, британска писателка, родена на 25 октомври преди 45 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

Да, защото те са елитът на обществото - 93.8%
Не, да се занимават само с изкуство - 0%
Не мога да преценя - 0%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Тенет“ и Нолан

 

Филмът връща чистата емоция на публиката, предлага й качествено зрелище, а самият зрител се отблагодарява с това, че отново се насочва към салона.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.

"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото на „Спасяването на редник Райън“ и „Подводницата"

 

Ако го нямаше Том Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене.