ВЕЛИСЛАВ МИНЕКОВ, реч на форума „Върховенство на справедливостта и правосъдието“, организиран от Инициатива „Правосъдие за всеки“, на който бе награден

Скъпи приятели и гости,

Съжалявам, че се налага да поясня значението на думата „гражданин“.

Всъщност не разбирам защо някой трябва да получи отличие за едно естествено поведение. Ако подобен абсурд приемем за значим, то утре трябва да наградим някой за загадъчно прозяване или друг за пълноценно хранене.

Подозирам, че това вие считате за явление, за нещо чрезвичайно или обект на възхита и почитание, рядък биологичен екземпляр, попаднал в Червената книга на изчезващите видове.

Можем да твърдим, че „гражданин“ е субект с парадоксално поведение, лице със смутена менталност или е селският идиот, комуто е позволено да извика с висок глас на мегдана всичко онова, за което нормалният би трябвало да бъде пребит.

Този популярен днес епитет не носи в себе си географско определение, не е продукт на жизнен стандарт или величава биография. Селянинът може да е гражданин, забравеният хижар, манастирският монах или самотната майка, обрекла се на своите деца.

Все пак как да различим сред нас този странен индивид, как да определим неговата значимост или нищета?

Гражданинът не е мърморещият на маса, разказвачът на вицове, самохвалкото, превърнал се в квартален пророк, нито креслив интелигент, държащ речи за правда в местната бирария. Той не е откривател на дупки в асфалта или съсед със забележки за възпитанието на вашите деца.

Гражданинът е човек, пожелал съвършенство в обществото, ще го разпознаете по неговата съвест, морал и желание за истина. Черна овца сред стадото на пладнуващи, блеещи овце. Той, същият, блести със своето смущаващо несъгласие и желание за справедливост, ще бъде обект на насилие и клевета.

Със страх от словото му ще бъде омаскарен и низвергнат по ботевски, ще бъде определен за луд.

Несъгласните създадоха нашата цивилизация и пожелаха човешки права, икономически възход, уважение на личността и правото да кажеш истината. Несъгласният е единица в морето на съгласните, наведените глави, слепите и примирените. Съгласните са тревопасни. Овцата, даряваща млякото си на вълците, не съзнава, че може да бъде изядена от същите вълци – овцете са много, защо точно тази овца?

Ще попитате вероятно какъв е пък тоя, кой е самозванецът, позволил си да ни учи на морал? Нима се счита за достоен този фанфарон, фантазьор и читалищен даскал? Дали това не е поредният измамник?

Ще имате право на този въпрос. Ще ви призная, скъпи приятели, аз съм бил един стандартен лъжец. Младостта ми мина в обществото на лъжата.

Лъжех аз, лъжехме всички, а те лъжеха нас. Лъжехме, че вярваме в лъжата, лъжехме всеки ден и час. Истината оставаше заключена в семейството и сред най-близките приятели. Затваряхме вратата на дома и влизахме в света на една обществена перверзия обречена на вечност. Лъжата се превръщаше в навик, в рефлекс за оцеляване.

Преподаваха ни лъжи – ние ги заучавахме и декламирахме лъжи. Клехме се пред лъжите за едно утопично бъдеще. Давахме клетви за вярност към слугите на една лъжлива азиатска диктатура, лъжехме, че сме готови да дарим дори живота си в името на свирепи убийци и сатрапи.

Дали ме е срам – срам ме е, разбира се. Имам да изкупувам грехове – не само аз, моето дете, моите бъдещи внуци.

Ако има някой на моите години, някой, който е бил честен тогава, да го посочим с ръка. Да ви припомня, че в това смешно и мрачно минало с труповете на честните хора хранеха прасетата.

Скъпи гости,

Виждам че съм в достойна компания. Съзирам тук истински граждани.

Имам към вас една молба. Когато срещнете някой заспал, не го подминавайте. Събудете го. Повдигнете главата му и му предложете да бъде част от щастието да си прав. Предложете му да бъде гражданин.

Източник: terminal3.bg

Коментари  

0 #1 ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ 07-06-2018 14:50
ПРОФ ВЕЛИСЛАВ МИНЕКОВ Е ДОСТОЕН ЧОВЕК, ТАКЪВ НИ ТРЯБВА ЗА МИНИСТЪР НА КУЛТУРАТА, А НЕ КАРИКАТУРИ КАТО ВЕЖДЬО РАШИДОВ, КОЙТО ЗАЯВИ, ЧЕ БЪЛГАРСКИТЕ КУЛТУРНИ ИНСТИТУТИ БИЛИ КАТО КИСТА В ТЯЛОТО НА БЪЛГАРСКИЯ ДАНЪКОПЛАТЕЦ!!!
Цитиране
  • НОВА КНИГА

    Евелина Йекер  - „В името на живота“

    Млада жена пише писма на психотерапевтката си д-р Дорман между сесиите, а после изведнъж изчезва безследно. 

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Спомен за Лорънс Оливие

    Той не доживя падането на комунизма, но имаше нещо символично, че си замина с един разделен и противоборстващ свят, който предстоеше коренно да се промени и в който за дълго щяхме да се радваме на плодовете на демокрацията.

"Не забравяй, че най-важните срещи на човека са срещите с децата му. Обръщай им повече внимание – ние никога не можем да знаем кого ще срещнем в детето си!"

Януш Корчак, педагог, роден на 22 юли преди 141 години

Анкета

Кой е отговорен за счупените плочки на Ларгото?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

За добрия човек и историческата правда 

Прочетете книгата „Един много добър човек“, осмислете я и осъзнайте веднъж завинаги как трябва и не трябва да се пише за нашата история.

Ако искаме да сме почтени българи и европейци.

„Лора, Яворов и аз” – завръщането в диалога

С изключителна прецизност и уважение към отминалото време и най-вече към личността на Дора, Петър Величков събира и подрежда изгубените частици от един пъзел, който може би никога няма да бъде подреден напълно.

Бунтът на свободния или абсурдите на свободата

Книгата е диагноза и опит за лечение на болести, които се раждат единствено на границата между две епохи.