ТЕОДОР УШЕВ, "ФЕЙСБУК"

Хладнокръвно. Много се изговори за Св. Русев. Някои го харесват, други - не. Безумно е да се дискутира творчеството на един художник - единствените критерии са - хресва ми-не ми харесва, и колко струва на пазара. Дотук за художника Св. Русев. Аз не съм имал директно взимане-даване с него, слава богу не ми се е налагало да завися от системата.

Искам само да кажа, че не - той не е единственият виновник за състоянието на изкуството в България. Той беше Франкенщайн, създаден от прословутата българска сервилност към силните на деня, удряне на глава в земята пред властимащия и подмазвачество, желание да се отъркаш във "големия човек", да бъдеш "най-добрият" му приятел. И съответно оплюване, предателство и скачане на всеки, изпаднал в беда, изгубил влиянието си вече бивш колос.

Той просто беше изключително умен и комбинативен, за да се възползва максимално от стремежа у българина да благоговейничи. И да изгради своя собствена система от зависими хора, култ към личността си. Да, контролираше всичко - от несъществуващия български (съвсем съзнателно) пазар на изкуството, до псевдоколекционерите, които замотаваше в сладки приказки, купувайки "велики" художници за 5 цифрени суми, чиято реална цена всъщност гравитира малко под тази на средна класа занаятчия от сайта "saatchiart.com".

Неговата система важеше до Калотина и обратно. Назначаваше и махаше директори на галерии, контролираше държавните фондове за откупки - само на верни нему хора! Лансираше послушните му ученици. Но да си сложим ръка на сърцето - кой на негово място не би го правил? Когато имаш цялата власт, то можеш да правиш каквото пожелаеш с нея. Същевременно, нямаше как да изнесеш и една скица навън, без да минеш без комисията за опазване на наследството, и организацията Хемус. Системата беше заключена!

Но в момента когато загуби мощта си, през 87-а - 89-а, и когато всички слагачи се отдръпнаха от него, се видя, че не Св. Русев е бил виновен, ами, че просто толкова си можем. И че в България няма нито един художник, който да може да продаде работа в сериозна колекция навън, освен Недко Солаков. Че той просто е бил удобното оправдание за бездарност и липса на характер.

Той не беше Вернер Тюбке, не беше Йон Сбарчиу, и след него не остана нито "лайпцигската школа", нито "школата от Клуж-Напока". Останаха десетки представители на "сръчната пластична депресия", стил в българското изобразително изкуство, характерен с това, няма и наченка на мисъл, концепция или анализ в произведенията на авторите. Има една неистова борба с боите и платното, докато му извадят душата и то издъхне на пода в ателието им. Въпросът "Имате ли бяла боя?" в магазина на СБХ на Оборище беше като "Пуснаха ли банани?" в показния магазин на Раковска. Нямаше. Имаше само за избрани, а българската боя жълтееше и не покриваше. Ако си приятел с Иванка, можеше да ти смотае някоя умбра от вносните, и да ти я даде под тезгяха, но само ако Св. Русев е в червения си период...

Десетки кадърни художници бяха затрити, защото се осмеляваха да правят неща, които той не обичаше. Едни се вслушваха в съветите му, откупуваха работите им... и се затриха като художници. Други му теглеха една майна, и се затваряха в ателиетата си, кои да рисуват, кои да пият до безпаметност и да псуват (нямаше и Фейсбук да се изокаш на воля!). Но в изкуството е така - или си художник, или се продаваш...

Мисля, че той ще липсва повече на тези, които се оправдаваха с него за безхарактерността си, отколкото на приятелите му, които наистина останаха с него в последните години.

Аз искам само да му благодаря за един негов жест. По разкази на очевидци, на изпита по живопис, когато кандидатствах в академията (сп. плакат), той бил начело на комисията (той беше начело на всички комисии). Влязъл, огледал, взел моята работа, и я сложил първа. Така влязох в академията, и загубих 5 години от живота си в най-мракобесническото и задръстено учебно заведение по изкуствата в света. Благодарение на него, без да го познавам.

Почивай в мир, Светлине!

Ако на поклонението в сряда дойде и Иван Вукадинов - то тогава всичко ти е било простено. Ако ли не - има една негова картина във въпросния "музей", в един тъмен ъгъл, новото крило. Идете я вижте!

Коментари  

0 #1 Sysco 31-05-2018 07:29
Издържано и откровено мнение. Не съм човек на изкуството,но го чувствам с душата си. Благодаря Ви за новия поглед в/у човека Св.Русев
Цитиране
  • ПАМЕТ

    Излезе впечатляваща книга за изкуството на Българското възраждане

    В средата на август издателския отдел на Института за изследване на изкуствата успя да публикува поредното си уникално книжно тяло с тегло почти 5 кг. Съдържанието на „Корпусът на стенописите от първата половина на ΧΙΧ век в България“ включва 52 стенописни паметника.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Щедрият талант на Сергей Безруков

    Бил член на путиновата партия „Единна Русия“, от която се самоотстранява след година, тъй като eдин артист цени повече своята творческа свобода.

„Ако трябва да научим децата да мислят, трябва първо да ги научим да измислят.“

Джани Родари, италиански писател, роден на 23 октомври преди 98 години

Анкета

Липсва ли ви гражданската позиция на хората на изкуството?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

„Потомците на Баба Тонка и „народният“ съд“

„На 2 срещу 3 ноември 1944 г.  внучката на Баба Тонка – Тонка Просеничкова и съпругът й директорът на Мъжката гимназия „Княз Борис Първи” в Русе, Нико Просеничков, са застреляни“, пише в книгата си Веселина Антонова.

От Ла-ла-ленд до Луната

"Първият човек" разказва за Нийл Армстронг и неговия легендарен полет

„Осигуряване и осигурителен пазар“ - книга не само за студенти

Особено внимание се отделя на същността и съвременните черти на капиталовопокривното осигуряване, без познаването на които не може да се разбере логиката на осигурителните пазари.