ТЕОДОР УШЕВ, "ФЕЙСБУК"

Хладнокръвно. Много се изговори за Св. Русев. Някои го харесват, други - не. Безумно е да се дискутира творчеството на един художник - единствените критерии са - хресва ми-не ми харесва, и колко струва на пазара. Дотук за художника Св. Русев. Аз не съм имал директно взимане-даване с него, слава богу не ми се е налагало да завися от системата.

Искам само да кажа, че не - той не е единственият виновник за състоянието на изкуството в България. Той беше Франкенщайн, създаден от прословутата българска сервилност към силните на деня, удряне на глава в земята пред властимащия и подмазвачество, желание да се отъркаш във "големия човек", да бъдеш "най-добрият" му приятел. И съответно оплюване, предателство и скачане на всеки, изпаднал в беда, изгубил влиянието си вече бивш колос.

Той просто беше изключително умен и комбинативен, за да се възползва максимално от стремежа у българина да благоговейничи. И да изгради своя собствена система от зависими хора, култ към личността си. Да, контролираше всичко - от несъществуващия български (съвсем съзнателно) пазар на изкуството, до псевдоколекционерите, които замотаваше в сладки приказки, купувайки "велики" художници за 5 цифрени суми, чиято реална цена всъщност гравитира малко под тази на средна класа занаятчия от сайта "saatchiart.com".

Неговата система важеше до Калотина и обратно. Назначаваше и махаше директори на галерии, контролираше държавните фондове за откупки - само на верни нему хора! Лансираше послушните му ученици. Но да си сложим ръка на сърцето - кой на негово място не би го правил? Когато имаш цялата власт, то можеш да правиш каквото пожелаеш с нея. Същевременно, нямаше как да изнесеш и една скица навън, без да минеш без комисията за опазване на наследството, и организацията Хемус. Системата беше заключена!

Но в момента когато загуби мощта си, през 87-а - 89-а, и когато всички слагачи се отдръпнаха от него, се видя, че не Св. Русев е бил виновен, ами, че просто толкова си можем. И че в България няма нито един художник, който да може да продаде работа в сериозна колекция навън, освен Недко Солаков. Че той просто е бил удобното оправдание за бездарност и липса на характер.

Той не беше Вернер Тюбке, не беше Йон Сбарчиу, и след него не остана нито "лайпцигската школа", нито "школата от Клуж-Напока". Останаха десетки представители на "сръчната пластична депресия", стил в българското изобразително изкуство, характерен с това, няма и наченка на мисъл, концепция или анализ в произведенията на авторите. Има една неистова борба с боите и платното, докато му извадят душата и то издъхне на пода в ателието им. Въпросът "Имате ли бяла боя?" в магазина на СБХ на Оборище беше като "Пуснаха ли банани?" в показния магазин на Раковска. Нямаше. Имаше само за избрани, а българската боя жълтееше и не покриваше. Ако си приятел с Иванка, можеше да ти смотае някоя умбра от вносните, и да ти я даде под тезгяха, но само ако Св. Русев е в червения си период...

Десетки кадърни художници бяха затрити, защото се осмеляваха да правят неща, които той не обичаше. Едни се вслушваха в съветите му, откупуваха работите им... и се затриха като художници. Други му теглеха една майна, и се затваряха в ателиетата си, кои да рисуват, кои да пият до безпаметност и да псуват (нямаше и Фейсбук да се изокаш на воля!). Но в изкуството е така - или си художник, или се продаваш...

Мисля, че той ще липсва повече на тези, които се оправдаваха с него за безхарактерността си, отколкото на приятелите му, които наистина останаха с него в последните години.

Аз искам само да му благодаря за един негов жест. По разкази на очевидци, на изпита по живопис, когато кандидатствах в академията (сп. плакат), той бил начело на комисията (той беше начело на всички комисии). Влязъл, огледал, взел моята работа, и я сложил първа. Така влязох в академията, и загубих 5 години от живота си в най-мракобесническото и задръстено учебно заведение по изкуствата в света. Благодарение на него, без да го познавам.

Почивай в мир, Светлине!

Ако на поклонението в сряда дойде и Иван Вукадинов - то тогава всичко ти е било простено. Ако ли не - има една негова картина във въпросния "музей", в един тъмен ъгъл, новото крило. Идете я вижте!

Коментари  

0 #1 Sysco 31-05-2018 07:29
Издържано и откровено мнение. Не съм човек на изкуството,но го чувствам с душата си. Благодаря Ви за новия поглед в/у човека Св.Русев
Цитиране
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • IN MEMORIAM

    Кристиан Таков - "Времето е особено"

    Думи на доц. Кристиан Таков - преподавател по право в Софийския университет, автор на книги, защитник на правото, към абсолвенти юристи. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ОТКЪС

    Юлия Кръстева - „Пътувам себе си“

    „Книгата се пише от двама. Тя ме впечатлява и това я забавлява, аз връщам теоретичката към нейните преживявания, емоции, тя играе играта, или пък не, продължаваме нататък“, разказва съавторът на книгата Самюел Док.

     
  • ПОРТРЕТ

    Памет за Богомил Симеонов

    Той бе Еньо, Жельо, Ивайло, Хищникът, крал Андрей, генерал Бергонцони, жрецът на хан Аспарух…

     

"Умерено вкусвайте наслаждението, където е крайността - там няма наслада."

Пиер-Жан дьо Беранже, френски поет, роден на 19 август преди 238 години

Анкета

Редно ли е държавата да плати изложбата на депутата Вежди Рашидов?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Могъщата притегателна сила на „Сикарио“

Като добър професионалист Стефано Солима дори ни проверява киноманската памет.

Том Круз - отличник в MI-6

"Мисията невъзможна: Разпад" е образцов екшън.

Сибирска клопка за Киану Рийвс

Ако творбата  куца на сценарно ниво е повече от ясно, че няма как да се превърне в постижение или празник за зрителя.