МИХАИЛ ВЕШИМ, "СТЪРШЕЛ"

Откакто телевизионното състезание „Стани богат” се завърна на екрана в БНТ, го гледам редовно. За да стана богат. Не във финансовия смисъл, разбира се. А богат на впечатления – от това предаване научавам много за днешния българин.

На екрана се изреждат различни българи (и един хърватин) – млади и не толкова, умни и недотам, самоуверени и съмняващи се в себе си… Има с висше и с по-нисше образование, природно интелигентни и само природни, сериозни играчи – дошли с желание да спечелят пари, и други - просто да си опитат късмета.

И докато участниците се потят в „стола на богатството” с поредния въпрос-тест от четири възможни отговора, аз пред телевизора провеждам свой тест. „Тест тестувам” – както би казал поетът. Кой поет? – въпросът не е за петстотин лева. И да отговорите, няма да спечелите, нито ще загубите…

Иначе и аз не си губя времето пред екрана, а докато гледам, си попълвам теста - за нивото на съвременника ни. За това ниво може да се съди по фармацевтката, която е убедена, че Слънцето изгрява от запад… Или по брокерката на недвижими имоти, която не бе чувала за „Трима души в една лодка” от Дж. К. Джером и за „Един ден на Иван Денисович” на Ал. Солженицин – в разсъжденията си каза, че тези заглавия не й звучат като заглавия на книги.

Освен за нивото на играчите можем да разберем и нивото на днешното ни образование. Млад, току що дипломирал се политолог, излезе на екрана да покаже знанията си. За негов късмет му се падна въпрос по специалността, който включваше имена на политици от близкото и по-далечно минало – Махатма Ганди, Хо Ши Мин, Леонид Брежнев и Вацлав Хавел. Младият политолог доста мисли и чистосърдечно си призна, че за първите трима бил чувал, но името Вацлав Хавел не му говори нищо.

Само от този отговор пролича що за политолог е. Не разбрахме само кой български университет му даде дипломата. Но може да е всеки – у нас има 52 университета. Има стари, има и нови… За един нов университет сатирикът Йордан Попов (смешна му памет!) веднаж писа, че ако там си забравиш чадъра, той след някоя година ще излезе с диплома.

Шегата за чадъра с диплома се отнася не само за новия, а и за стария университет. Където вече в някои специалности се влиза и с двойка. А политология се преподава от хора с квадратни глави, оформени в соцвремена, бивши лектори по марксизъм-ленинизъм. Като доц. Мария Пиргова, възпитаничка на Московския университет, пълна с позитанска вяра в „светлото минало” – пристрастията й ги знаем, показвала ги е неведнъж в дебати. Ще си пратите ли детето при Пиргова, за да му налива ум в главата? Ясно какво ще му налее…

Ще препоръчате ли на бъдещ студент да учи специалност „Европейска интеграция” в Европейското висше училище по интеграция и мениджмънт в Пловдив, където основен преподавател е доц. Валентин Вацев - същият, който от години прокобва, че дните на ЕС са преброени и всякак върти-суче да ориентира България към Евразия… За Евразия постоянно проповядва и доцент Дарина Григорова от Историческия факултет на СУ, а специалността, която преподава може да се нарече „научен путинизъм”…

Аз лично не бих си пратил дъщерята при такива доценти и професори у нас – насочвам я към чужбина. Накъдето се насочват и повечето млади българи, за да получат наистина образование, а не празни приказки и идеологическа плява…

Ама студент в чужбина далеч не е по джоба на един фейлетонист… Затова съм кандидат да седна на „стола на богатството” – само не ми се смейте, ако закъсам още на въпроса за 100 лева…

 

 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ОТКЪС

    Андрей Соколов - „За нашия дом"

    Книгата носи в себе си и предлага на вниманието на читателите важни факти, имена на хора, снабдена е със справочен апарат, който би бил полезен на всеки интересуващ се от историята на Шумен и България през отминалото 20-то столетие. 

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Памет за Алексей Баталов

    Макар и да изглежда, че е бил галеник на съдбата, битието на актьора не е постлано само с лалета и рози.

„Когато красива жена се появи на вратата, здравият разум излиза през прозореца.“

Маргарет Атууд, канадска писателка, родена на 18 ноември преди 79 години

Анкета

Липсва ли ви гражданската позиция на хората на изкуството?

Не, те са творци. - 7.1%
Да, те са истинският елит на обществото - 92.9%

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Нова среща с хумора на братя Мормареви

„Еврейски вицове“ е една миниенциклопедия на еврейския дух, на усета на този народ да се шегува и иронизира дори в най-трагични мигове от съществуването му.

"Валутният риск в икономиката" (ревю)

Съществени моменти в монографията са анализираните валутен риск и валутна система в България от 1878 г. досега, както и практико–приложните измерения на валутния риск.

Късното признание на Орсън Уелс

„От другата страна на вятъра“ е не само присмех към лудостта на целулоидния свят, а  по-скоро равносметка на един изминат и пълен с провали и амбиции творчески път, в чието начало се откроява с елмазен блясък шедьовъра „Гражданинът Кейн“(1941), а в края е изкусителния експеримент „Ф като фалшификация“(1975).