По повод ужасното убийство на Гео Милев. Дали не е време да прочетем някои прочути негови стихове иначе? Например:

Нощта ражда из мъртва утроба

вековната злоба на роба:

своя пурпурен гняв -

величав.

Дълбоко сред мрак и мъгла.

Поколения наред са го чели единствено като метафора на справедливия класов гняв, набъбващ през историята. И не че такова тълкуване не е вярно, вярно е. Но изпуска един момент, който е свързан със злобата, изрично споменатата от поета вековна злоба на роба, която е родена от мъртвата утроба на мрак и мъгла. 

Ще рискувам и ще кажа, че то изпуска момента, който Ницше и Киркегор наричат "ресантиман". Ницше използва френската дума (затова и на български трябва да се казва "ресантиман", а не ресентимент, ресентимънт и други подобни). 

Ресантиманът е не само гняв, той е именно злоба - а в този вид злоба има повече от гневливост - има злорадо възпроизвеждане на собствената болка, нещо травматично-нарцистично, а едновременно с това завистливо и отмъстително. Човекът, отдаден на ресантиман, едновременно признава своето поражение, своята низша позиция и се измъчва заради тях, но заедно с това те, поражението и унижението, са му нужни, за да види причината на това поражение е другиго, да ги проектира навън. В този смисъл ресантиманът не може без враг. Без значение, дали този враг е истински или въображаем, най-често върху истинския враг се проектира раздутия му хиперболичен двойник: истинският враг придобива космически размери, той става Враг, който трябва да отговаря на мащаба на Злобата. Оттук и безмерната злобност, съчетана с комплекс за малоценност и своеобразно подличко "празнуване" на тази малоценност, мазохистично себеунижение, пропито и със смъртна омраза, Най-добрият пример са фигури като Смердяков на Достоевски.

Представете си сега този гняв-злоба-ресантиман като нещо вековно, наслояващо се ....

Ще кажете, няма го това у Гео Милев. Четете внимателно - и ще видите вековната злоба, мрак и мъгла, в самото сърце на "шопите със сопи". И може би тези които са убили големия поет са били не просто "класов враг", "“майcтоpи-пpимкaджии, анонимни палачи на полицията и на Кочо Стоянов, наречени “облаци”. Което е исторически вярно, разбира се. Но тази плоска историческа достоверност не вижда, че в тези хора, примкаджийте, убийците на Гео, живее същата вековна злоба, идентичен мрак и мъгла. Те са родени от същата мъртва утроба. 

Защото ресантиманът,, вековната злоба на роба, ражда всякакви изчадия, прогресивни и реакционни. Реакционните са били убийците на Гео Милев, а прогресивните ще затаят пурпурния си гняв, за да се превърнат след две десетилетия в червени отмъстители. И да станат масовите убийци от неясния период след 9 септември 1944. И да устроят пародията, наречена "Народен съд". 

Поетът-анархист се е надявал всичко това да приключи, когато, най-накрая, с въжета и лостове всички заедно свалят небесния рай върху земния шар и излекуват неговата печал. Е, това не се получи. Вместо тях се получиха социалистическата Голяма Химия и Голяма индустрия, Тодор Живков и пр. изчадия, които по-късно преходът продаде за скрап, но се зарази от тях.

Ресантиманът, гневът, злобата, завистта, малоценността, накърнената идентичност и пр. не се лекуват с въжета и лостове, в това поне се убедихме. Видяхме го още веднъж, когато неизлечимата "вековна злоба на роба" избухна за пореден път през новите дигитални лостове - през Интернет, форуми и социални мрежи. В тях отново загъргориха мрак и мъгла, всякакви нечувани преди гневни и безогледни гласове, бликнали от мъртвата утроба на нощта. И никак не изглеждаха излекувани.

Та не правете лесни апологии на класовия гняв.

Коментари  

0 #1 Полуистина 19-05-2018 06:29
Непознаване на текста.Да,Гео Милев показва събитието като обречено-нищо,родено от мъртва утроба няма бъдеще.Неуспехът е предизвестен.Така поетът извежда идеята за Каин иАвел,показва непоносимостта си към братоубийството...Но "безглаголно търпение" е центърът, невидян или преднамерено пропуснат."Ресантиманът" те запокитва, когато това, което си преживял като бедност, насилие, унижение не може да бъде описано.Няма слово за него, няма глаголи,които да го разкажат.Предупреждението Гео Милев е -не оставяйте народа си до такова оскотяване,защото така идва Гражданската война,когато всякакъв биологичен праг е преминат.Същото като при Ботев:"Свещена глупост!Светът привикнал хомот да влачи..."Затова ставаме:"Кървав на боговете курбан"/Гео Милев/,когато едни животи са по-маловажни от други.Никой човек-и днес,и тогава не иска да му е отредена ролята на пълнеж.Така се раждат утопиите, а се бранят чрез братоубийството,от което ГеоМилев иска да предпази,ако има кой да го чуе.
Цитиране
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • IN MEMORIAM

    Кристиан Таков - "Времето е особено"

    Думи на доц. Кристиан Таков - преподавател по право в Софийския университет, автор на книги, защитник на правото, към абсолвенти юристи. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Ако книгите ми бяха по-лоши, нямаше да ме поканят в Холивуд, а ако бяха по-добри – аз нямаше да отида”.

Реймънд Чандлър, американски писател, роден на 23 юли преди 130 години

Анкета

Вреден ли е медийният закон на Пеевски?

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

Сибирска клопка за Киану Рийвс

Ако творбата  куца на сценарно ниво е повече от ясно, че няма как да се превърне в постижение или празник за зрителя.

За новите стихове на Георги Константинов

Ценителите на поетичното слово у нас го обикнаха още при дебюта му в края на 60-те години с „Една усмивка ми е столица” и „Неграмотно сърце”.

Роман за Добри Войников

„Студени гнезда“  е изпълнила предназначението си – да припомни заслугите на една значима личност, да подложи на проверка нашата памет и патриотични чувства и да ни напомни деликатно, че съдбата ни е такава, каквато сами си я изковем.