По повод ужасното убийство на Гео Милев. Дали не е време да прочетем някои прочути негови стихове иначе? Например:

Нощта ражда из мъртва утроба

вековната злоба на роба:

своя пурпурен гняв -

величав.

Дълбоко сред мрак и мъгла.

Поколения наред са го чели единствено като метафора на справедливия класов гняв, набъбващ през историята. И не че такова тълкуване не е вярно, вярно е. Но изпуска един момент, който е свързан със злобата, изрично споменатата от поета вековна злоба на роба, която е родена от мъртвата утроба на мрак и мъгла. 

Ще рискувам и ще кажа, че то изпуска момента, който Ницше и Киркегор наричат "ресантиман". Ницше използва френската дума (затова и на български трябва да се казва "ресантиман", а не ресентимент, ресентимънт и други подобни). 

Ресантиманът е не само гняв, той е именно злоба - а в този вид злоба има повече от гневливост - има злорадо възпроизвеждане на собствената болка, нещо травматично-нарцистично, а едновременно с това завистливо и отмъстително. Човекът, отдаден на ресантиман, едновременно признава своето поражение, своята низша позиция и се измъчва заради тях, но заедно с това те, поражението и унижението, са му нужни, за да види причината на това поражение е другиго, да ги проектира навън. В този смисъл ресантиманът не може без враг. Без значение, дали този враг е истински или въображаем, най-често върху истинския враг се проектира раздутия му хиперболичен двойник: истинският враг придобива космически размери, той става Враг, който трябва да отговаря на мащаба на Злобата. Оттук и безмерната злобност, съчетана с комплекс за малоценност и своеобразно подличко "празнуване" на тази малоценност, мазохистично себеунижение, пропито и със смъртна омраза, Най-добрият пример са фигури като Смердяков на Достоевски.

Представете си сега този гняв-злоба-ресантиман като нещо вековно, наслояващо се ....

Ще кажете, няма го това у Гео Милев. Четете внимателно - и ще видите вековната злоба, мрак и мъгла, в самото сърце на "шопите със сопи". И може би тези които са убили големия поет са били не просто "класов враг", "“майcтоpи-пpимкaджии, анонимни палачи на полицията и на Кочо Стоянов, наречени “облаци”. Което е исторически вярно, разбира се. Но тази плоска историческа достоверност не вижда, че в тези хора, примкаджийте, убийците на Гео, живее същата вековна злоба, идентичен мрак и мъгла. Те са родени от същата мъртва утроба. 

Защото ресантиманът,, вековната злоба на роба, ражда всякакви изчадия, прогресивни и реакционни. Реакционните са били убийците на Гео Милев, а прогресивните ще затаят пурпурния си гняв, за да се превърнат след две десетилетия в червени отмъстители. И да станат масовите убийци от неясния период след 9 септември 1944. И да устроят пародията, наречена "Народен съд". 

Поетът-анархист се е надявал всичко това да приключи, когато, най-накрая, с въжета и лостове всички заедно свалят небесния рай върху земния шар и излекуват неговата печал. Е, това не се получи. Вместо тях се получиха социалистическата Голяма Химия и Голяма индустрия, Тодор Живков и пр. изчадия, които по-късно преходът продаде за скрап, но се зарази от тях.

Ресантиманът, гневът, злобата, завистта, малоценността, накърнената идентичност и пр. не се лекуват с въжета и лостове, в това поне се убедихме. Видяхме го още веднъж, когато неизлечимата "вековна злоба на роба" избухна за пореден път през новите дигитални лостове - през Интернет, форуми и социални мрежи. В тях отново загъргориха мрак и мъгла, всякакви нечувани преди гневни и безогледни гласове, бликнали от мъртвата утроба на нощта. И никак не изглеждаха излекувани.

Та не правете лесни апологии на класовия гняв.

Коментари  

0 #1 Полуистина 19-05-2018 06:29
Непознаване на текста.Да,Гео Милев показва събитието като обречено-нищо,родено от мъртва утроба няма бъдеще.Неуспехът е предизвестен.Така поетът извежда идеята за Каин иАвел,показва непоносимостта си към братоубийството...Но "безглаголно търпение" е центърът, невидян или преднамерено пропуснат."Ресантиманът" те запокитва, когато това, което си преживял като бедност, насилие, унижение не може да бъде описано.Няма слово за него, няма глаголи,които да го разкажат.Предупреждението Гео Милев е -не оставяйте народа си до такова оскотяване,защото така идва Гражданската война,когато всякакъв биологичен праг е преминат.Същото като при Ботев:"Свещена глупост!Светът привикнал хомот да влачи..."Затова ставаме:"Кървав на боговете курбан"/Гео Милев/,когато едни животи са по-маловажни от други.Никой човек-и днес,и тогава не иска да му е отредена ролята на пълнеж.Така се раждат утопиите, а се бранят чрез братоубийството,от което ГеоМилев иска да предпази,ако има кой да го чуе.
Цитиране
  • ПАМЕТ

    Излезе впечатляваща книга за изкуството на Българското възраждане

    В средата на август издателския отдел на Института за изследване на изкуствата успя да публикува поредното си уникално книжно тяло с тегло почти 5 кг. Съдържанието на „Корпусът на стенописите от първата половина на ΧΙΧ век в България“ включва 52 стенописни паметника.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Ако не можеш да кажеш нещо хубаво за някого, просто млъкни.“

Мики Руни, американски актьор, роден на 23 септември преди 98 години

Анкета

Редно ли е държавата да плати изложбата на депутата Вежди Рашидов?

Да, той е талантлив - 20.3%
Не, в конфликт на интереси е - 75.4%
Не мога да преценя - 0%

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Нека шоуто продължи

Първият сезон на „Йелоустоун“ (2018)  приключи и е време за оценка и коментари. Причината за високия рейтинг и одобрението на сериала е свързан с две имена – на Кевин Костнър и Тейлър Шеридан.

„Решение за ликвидация“ е направен вещо, но и семпло

Без да е шедьовър, той доставя емоции и настроение и е доказателство за доброто здравословно състояние на съвременното руско кино.

Могъщата притегателна сила на „Сикарио“

Като добър професионалист Стефано Солима дори ни проверява киноманската памет.