ПОЛИНА ПАУНОВА, "ФЕЙСБУК"

Господин Борисов, 

разбирам, че в съботния ден от Стара Загора сте лансирал екзотичната идея пощите да поемат разпространението на “медии”. Дори сте изразил надежда в “парламента да се вдигне тази тема”. 

“Ако трябва никакви държавни пари за никой или да идват да им направим томбола, както за посещението с папата. Защото и това е фалшива новина - кои медии изобщо можем ние да контролираме? Затова никакви държавни пари – трябва да видим най-добрия модел и такъв да бъде. Сега и на Московски ще му кажа – ако имате проблем с разпространението, пощите да вземат да ги разпространяват”, казвате. 

Аз разбирам, че е особено важно да се дистанцирате от проблема. Както правите винаги. Разбирам, че той трябва да бъде представен като нещо, което няма нищо общо с вас. Защото трябва да сте европейски лидер, със световни успехи (ако правилно цитирам Георги Марков). 

Понеже аз съм проста репортерка, и най-вече понеже ужасно много ми омръзна да се говорят дивотии, искам да ви кажа някои неща. Бих го направила и под формата на въпроси в интервю, което искам от ужасно дълго време, но вие предпочитате да говорите за бТВ или Нова телевизия. И ползвам думата “говорите” не, за да избегна повторение на другата дума “интервю”, а защото последните ви две изяви в частните национални медии НЕ БЯХА интервю. Бяха монолог.  

Та, вас господин премиер, не ви ли смущава, че в третия ви мандат вече няма кой един въпрос що-годе читав да ви зададе? Сигурно не, разбира се. Така е лесно – говорите за успехи, радости и стабилност.  

Успехи, радости и стабилност няма. И вие го знаете. Помислете около няколко хипотетични сценария обаче (които предварително знам, че ще отречете, защото Делян Пеевски е просто депутат): 

Ами ако се скарате с Пеевски, господин Борисов? Ако неговите медии и тези, които не са негови, а само близки до него, отново започнат атаката срещу вас от преди 2009? Аз тая атака я помня, смятам и вие.  Нямаше ден, в който да не сте на първа страница с разкривено лице, както днес е “фабриката за фалшивите новини”. А я помня, защото тогава работих там.  А работих там, защото преди това работих в “Новинар”. А напуснах "Новинар", защото вие се разбрахте с издателите му за медийна кампания за изборите и нямаше ден, в който да не се пише колко добър управник бихте били. Е, после и "Новинар", и медиите, дето първо не бяха официално на Пеевски, а после той официално си ги припозна, ви пускаха красиви снимки. Даже така се престараваха тия на Пеевски, че прерисуваха карикатура – маргаритките приличали на гербери и да не вземете да се разсърдите нещо... 

Все тая обаче. Връщам се на въпроса: ами ако Пеевски спре да е благоразположен към вас? Ако всеки ден медиите, близки до него твърдят, че вземате огромни подкупи? Също както твърдяха същите тия медии, че протестиращите срещу кабинета “Орешарски” вземат пари, за да са Орлов мост. Дали ще е гот? 

Нали тогава, господин Борисов, трябва да има още някой оцелял, който да пита? Или не е нужно? 

Има и друг сценарий: ако с вашите методи (вече добре отиграни) на власт се възкачи кръвожаден популист? Който обяснява, че вие една магистрала не сте построил? Тогава не трябва ли някой да му зададе въпрос? (Давам лесен пример с любима ваша тема).

Ами ако, както вкарахте официално във властта Патриотите, вземе че стане нещо и Волен Сидеров стане премиер, или Марешки и поискат излизане от НАТО или ЕС? Не трябва ли да има кой да пита?

Медийната среда в България, откакто я познавам аз, никога не е била по-лоша. За което пълната вина носите вие, не я носят медийните издатели – те толкова си могат. Не я носят журналистите, те вече могат още по-малко, защото за да пълнят “информационни кутийки” дори не е важно да ходят по събития. А не е нужно, защото не е важно какво се е случило. Важното е какво ще им кажат да напишат. 

Но, да ви кажа какво мисля – вие превърнахте медиите в разпечатка на вашите мисли и чувства. Това не стана изведнъж. Стана постепено. Започна от желанието на издателите да ви се харесат, после мина през това да получават реклама, защото големият (а и малкият бизнес) рязко минаха откъм ГЕРБ и накрая стана естествено състояние.  

Лека-полека вие, господин премиер, се превърнахте в единствения източник на информация в България. И това стана по няколко причини: във вашата партия никой не смее да каже дума без вашето одобрение, дори неофициално. А медиите не смеят да напишат нищо без одобрението на издателите си, голяма част от които са едни и същи.  

Преди в тая държава (и то не толкова отдавна) имаше партиен живот – вадеше се неофициална информация, формациите имаха дори идиологически спорове. Сега имат войници, които не смеят да мръднат без одобрение. И също така знаят, че ако не дай си Боже, стане издънка “правилните медии” (както вече им викат депутатите ви) няма да я подхванат и скандал няма да има. 

Това, разбира се, е една чудесна позиция за вас. Но е пагубна за всяка нормалност. Ако не смятате да ставате Тодор Живков (нали ви е университет) и да стоите на премиерския пост завинаги  за вас самия е добре да схванете, че медии трябва да има. Защото я си представете, че сте в опозиция и не можете да се появите в нито една телевизия, защото всички те са с управляващите? Няма да е приятно.  

Твърдите, че нямате нищо общо с медии – добре, нека опитаме да ви повярваме. Нима забравихте твърденията на Пеевски, че вашият заместник Цветанов е настоявал в неговите издания да се организира “чадър” над престъпници? 

Знаете ли, най-големият проблем на медиите отдавна не е Делян Пеевски. Проблемът е школата “Пеевски”. Тази школа не работи с репортери, а с нареждания. Тези хора, опасявам се, не могат да напишат една дописка. Журналистите, които питат са все по-малко. Тези, които помнят – още по-малко. Хората с такива качества изчезват – или напуснат държавата генерално, или се алкохолизират, или работят друго, или им опразват столчетата. 

Вие, например, не сте ли се питали къде е Анна Цолова? Ваш депутат се наложи да подаде оставка, заради репликата за “опразненото й столче”. Ваш вицепремиер още си е на поста. Т.е. май има нещо такова, така ли? Като стана скандала, нима не се поинтересувахте? Ако не сте – лошо за вас, защото остана усещането, че топ водещ е свален от екран за неудобни въпроси. И това не е само казус на медийните собственици. Това е казус на властта.  

Вие, господин премиер, не се ли смущавате, че няма къде да дадето едно интервю? Ама истинско. В което да ви питат въпроси, а не да маркират констатации (ако те са неудобни) без дори в конструкциите, които ползват журналистите да има въпросителна дума.  Не се ли смущавате, че и Корнелия Нинова като дава интервю е същото?  Че кой ако не журналистите, господин Борисов, трябва да търсят факти и да разобличават? Преди тия разобличения ставаха политически скандали. Сега не става нищо.  

Не се ли смущавате, господин Борисов, че когато медиите поемат ПР-а на властта, тая власт загнива и ще си иде, макар и добре напарфюмирана на първа страница?  

Какво ще разпространяват пощите, бе господин премиер?  Вестници? Кои вестници ще разпространяват? Прас-прес? Нали бяхте обещал да подарявате билборди, само да ви ги поискат. Е, поискаха ви три – именно Прас-прес ви ги поиска. Вие се скрихте. А журналистите не ви питат. Някои, за да не ви ядосат, други – защото не помнят, трети, защото нямат достъп до вас, на четвърти столчетата им са празни.  

Какво ще разпространяват тия пощи, дето от миналата година чакам мартеницата от майка ми и баща ми? Ама те каквито са пощите и повечето вестници са такива – и да бъдат разпространени и да не бъдат е все едно. В тях информация няма. Има неподписани текстове, които трябва да разгромят някой. А как все разгромяваните са или ваши опоненти, или опоненти на Пеевски, или на Цацаров, или на Цеко Минев, който според вас стои зад Юлен. 

От изказването ви разбирам, че “държавните пари” щели да се разпределят с томбола. Отлична идея. Като случайното разпределение в съда ще бъде. Уж всичко е изрядно, ама от време на време изскача някой скандал – питайте бившата шефка на СГС, нали с нея си говорите (ако още си говорите, де).  

Всъщност, няма по-обидно изказване за медиите, което сте правили. С томбола ще им разпределяте парите – да не би да казвате, че медиите са толкова незначителни, че е все тая къде ще идат тия “държавни пари”. А би трябвало да се рекламира там, където качеството е добро. Ако е все тая и има томболен принцип, това означа само едно – вие самият знаете, че качество няма.  

И последно, господин премиер. Преди седмици Йордан Цонев от ДПС обяви, че цензура няма в България, а медиите на Пеевски обявиха, че класацията на “Репортери без граници” е лъжлива. Оня ден и вашият депутат Тома Биков каза, че изследването е “манипулативно”. Интересното е, че и двамата – и Цонев, и Биков обърнаха въпроса лично към журналистите. Първият пита Виктор Николаев дали е цензуриран, а той му отвърна “Аааа, не така лично, има си класация”. Биков пък каза, че ако имало цензура журналистите сами трябвало да я разобличат, а не в някакви “анонимни интервюнца”. 

Не ви ли направи впечатление, господин премиер, че нито един колега не каза с името си, че е цензуриран. Ако имаше свобода на медиите – щеше. Защото щеше да разобличи и след това да има къде да работи. А сега си натискат парцалите, защото няма къде да отидат. Никой не казва нищо с името си, защото го е страх. Мълчанието на гилдията е най-доброто потвърждение на класацията на “Репортери без граници”. 

Сега, предполагам, едни определени издания ще забълват естрада как никой, никога не ги е цензурирал. Вижте им имената. И вижте в годините кого са защитавали – вас, после Орешарски, после пак вас. Все тия дето са на власт, когато са на власт. И си помислете какво струва тая защита и тия декларации.  Евтино струва, това е отговорът.  

И вече наистина последно. По-добре не говорете по тая тема, правете се, че нищо не се е случило както с всички проблеми в държавата. Не говорете, защото това вече е гавра с труп. Защото медиите са това – труп.

P.S. И понеже разбрах, че депутати от БСП като пишели нещо в профила си, после в съда опитвали да докажат, че това не са техни думи, а дело на “фалшива самоличност” - аз съм си. 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ОТКЪС

    Умберто Еко - "Средновековното мислене"

    Това са студии, които покриват период от шейсет години. Техният оригинален дух е напълно съхранен, въпреки че авторът ги е шлифовал както библиографски, така и редакционно, за да се избегнат, макар и не изцяло, някои повторения и връщания към загатнатите теми.

     
  • ОТКЪС

    Светлана Алексиевич - "Чернобилска молитва"

    Книгата описва личната трагедия на хората след Чернобилската трагедия и показва как тя е повлияла на техния живот.

     

„Хората не искат да бъдат богати, те искат да бъдат по-богати от другите.“

Джон Мил, английски философ, роден на 20 май преди 212 години

Анкета

Тревожи ли Ви, че в България медиите са под натиск?

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

Непретенциозна комедия за лятна разтуха

„Революция X“ ще си намери своята публика, особена в настъпващите горещи дни и ще се хареса от зрители с по-непретенциозен вкус, търсещи в киното основно леката забава.

Архитектура за хора от третата възраст

Книгата „Архитектура за хора от третата възраст“ променя представата за това какво означава „старчески дом“ и показва чрез различни примери как тези социални домове могат да бъдат авангард на архитектурата като цяло, което е и пример как не трябва да се робува на закостенелия образ. 

Духовен зомби апокалипсис

 

 

"Нелюбов" на Андрей Звягинцев регистрира разпада на едно семейство и едно общество