КРИСТОФ ХАСЕЛБАХ, dw.de

"Това беше само началото. Там, където горят книги, по-късно ще горят и хора". Онова, което предрича Хайнрих Хайне преди повече от сто години в една от своите драми, се превръща в горчива истина по времето на националсоциализма. Изгарянията на книги през 1933 г. само месеци след като Хитлер поема властта в Германия, поставя началото на гонения, които прокуждат стотици автори в изгнание, а на някои струват и живота. 

Почвата за това е подготвена от Министерството на пропагандата, ръководено от Йозеф Гьобелс, и от две враждуващи помежду си, но верни на режима студентски организации. "Държавата е превзета, но висшите училища - още не", гласи девизът на националсоциалистите през пролетта на 1933-та. И те получават подкрепа - тъкмо в университетите.

А и не само там. Александър Скипис, шеф на Борсовото сдружение на германската книжна търговия, съществувало още по времето на националсоциализма, казва пред ДВ следното: "Борсовото сдружение взима активно участие в изгарянията на книги по времето на националсоциализма. Изготвяни са били списъци с книги, давани са разпоредби на книжарниците да не продават определени произведения. В последна сметка става дума за подкрепа на нацисткия режим и идеите на нацистите". Заради очаквани финансови изгоди сдружението очевидно е ухажвало открито режима.

(Студентският съюз подготвя "12 тезиса против негерманския дух", които будят асоциация с Мартин Лутер и неговите 95 тезиса и изгарянето на книги на Вартбургския празник през 1817 г. 12-те тезиса са разпространявани на листовки и плакати, публикувани са във вестниците. В тях се призовава за очистване на националния език и култура, протестира се срещу еврейския дух, настоява се университетите да станат центрове на германския национализъм. Организаторите на акцията я смятат като "отговор на световната еврейска клеветническа кампания против Германия" и затвърждаване на традиционните германски ценности". )

Споменатите списъци с книги са съдържали творби, обявявани за "негермански". Става дума предимно за еврейски автори, но и за редица други, които са били прекалено "леви", либерални, пацифистки или изобщо критични спрямо националсоциалистите - като Бертолд Брехт, Ерих Кестнер, Курт Тухолски, Хайнрих Ман, Алфред Дьоблин и мнозина други, които се оказват в "черните списъци" редом с учени като Алберт Айнщайн и Зигмунд Фройд. Общо близо 100 германски и около 40 чуждестранни автори - например Ърнест Хемингуей и Андре Жид - са били обявени за автори на "извратено изкуство".

Централният акт по изгарянето на книги се извършва вечерта на 10 май 1933 г. на берлинския "Оперен площад" - днешния "Бебел плац". Там са закарани над 20 000 книги. Присъстват 5000 студенти с факли и няколко десетки хиляди души публика, които стават свидетели как Гьобелс към полунощ обявява: "Свърши ерата на прекаления еврейски интелектуализъм (...)." 

Подпалването обаче се удава малко трудно под проливния берлински дъжд - огънят лумва чак след като пожарникарите се включили в разпалването, изливайки бензин.

Изгаряния на книги през онази вечер е имало не само в Берлин. Седмици преди и след това в редица германски университетски градове горят клади. При подбора на авторите и книгите за изгаряне е имало и някои изненади. Така например писателят Оскар Мария Граф с изненада установил, че не бил включен в списъка с книгите за изгаряне, което изобщо не го зарадвало. Точно обратното, понеже винаги се е стремял да пише истината, попитал властите защо не горят и неговите книги.

Някои писатели, като Томас Ман например, първоначално не са забранени, но по-късно влизат в списъка на вредните автори. Много от тях са принудени да напуснат страната. Други, които остават в Германия, попадат в затвора, трети биват направо екзекутирани, като Карл фон Осиецки и Ерих Мюзам.

Мястото на отхвърлените писатели заемат други, верни на режима автори. По техен адрес Курт Тухолски пише от изгнанието си в Швеция: "Ето ги как изпълзяха сега от дупките си малките провинциални проститутки на литературата (...) Ето че най-сетне те се отърваха от еврейската си конкуренция. Удари техният час!"

Критично настроеният автор Алфред Кер, който навреме успява да емигрира в Англия, пише, че с "акцията срещу негерманския дух" Хитлер е искал да накара всички творци да замлъкнат, "тъй като истинското изкуство изостря чувството за съвест, подсилва духа, изобличава полуистините и зове към най-висш хуманизъм".

Публично изгаряне на книги в Берлин при социализма, 1955 г.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

  • ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ

    Елин Пелин - "Напаст Божия"

    Бог не е милостив - не молете му се! Нека като жабите, кога им пресъхне блатото - да прокълнем и да умрем!

„Туземците от южните морета не говорят английски, но речникът им е достатъчен да поставят всички холивудски филми в две категории: пата-кюта и пляс-пляс.”

Марлон Брандо, американски актьор, роден на 3 април преди 96 години

Анкета

В пандемията купувате ли книги онлайн?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Да останеш човек извън играта

Филмът „Извън играта“ е не е сълзлива история за опитите на един съкрушен човек да се пребори с алкохолната си зависимост и разпада на брака и семейството си.  Не е и приказка за трудния път към успеха със стоп кадър от извоювания заслужен  триумф.

„Живот на една гара“ –  анатомия на самотата и страха

Романът следва  модела на знаменити световни романи, решени като философски есета - притчи: „Процесът“ на Франц Кафка, „Чумата“ от Албер Камю, „Погнусата“ от Жан-Пол Сартр, пиесата „Носорозите“ на Йожен Йонеско.

„Останалото е пепел“ - драматична история с универсално звучене

 

Филм с такъв скромен бюджет – 300 000 лева,  все пак звучи автентично като визия.