КРИСТОФ ХАСЕЛБАХ, dw.de

"Това беше само началото. Там, където горят книги, по-късно ще горят и хора". Онова, което предрича Хайнрих Хайне преди повече от сто години в една от своите драми, се превръща в горчива истина по времето на националсоциализма. Изгарянията на книги през 1933 г. само месеци след като Хитлер поема властта в Германия, поставя началото на гонения, които прокуждат стотици автори в изгнание, а на някои струват и живота. 

Почвата за това е подготвена от Министерството на пропагандата, ръководено от Йозеф Гьобелс, и от две враждуващи помежду си, но верни на режима студентски организации. "Държавата е превзета, но висшите училища - още не", гласи девизът на националсоциалистите през пролетта на 1933-та. И те получават подкрепа - тъкмо в университетите.

А и не само там. Александър Скипис, шеф на Борсовото сдружение на германската книжна търговия, съществувало още по времето на националсоциализма, казва пред ДВ следното: "Борсовото сдружение взима активно участие в изгарянията на книги по времето на националсоциализма. Изготвяни са били списъци с книги, давани са разпоредби на книжарниците да не продават определени произведения. В последна сметка става дума за подкрепа на нацисткия режим и идеите на нацистите". Заради очаквани финансови изгоди сдружението очевидно е ухажвало открито режима.

(Студентският съюз подготвя "12 тезиса против негерманския дух", които будят асоциация с Мартин Лутер и неговите 95 тезиса и изгарянето на книги на Вартбургския празник през 1817 г. 12-те тезиса са разпространявани на листовки и плакати, публикувани са във вестниците. В тях се призовава за очистване на националния език и култура, протестира се срещу еврейския дух, настоява се университетите да станат центрове на германския национализъм. Организаторите на акцията я смятат като "отговор на световната еврейска клеветническа кампания против Германия" и затвърждаване на традиционните германски ценности". )

Споменатите списъци с книги са съдържали творби, обявявани за "негермански". Става дума предимно за еврейски автори, но и за редица други, които са били прекалено "леви", либерални, пацифистки или изобщо критични спрямо националсоциалистите - като Бертолд Брехт, Ерих Кестнер, Курт Тухолски, Хайнрих Ман, Алфред Дьоблин и мнозина други, които се оказват в "черните списъци" редом с учени като Алберт Айнщайн и Зигмунд Фройд. Общо близо 100 германски и около 40 чуждестранни автори - например Ърнест Хемингуей и Андре Жид - са били обявени за автори на "извратено изкуство".

Централният акт по изгарянето на книги се извършва вечерта на 10 май 1933 г. на берлинския "Оперен площад" - днешния "Бебел плац". Там са закарани над 20 000 книги. Присъстват 5000 студенти с факли и няколко десетки хиляди души публика, които стават свидетели как Гьобелс към полунощ обявява: "Свърши ерата на прекаления еврейски интелектуализъм (...)." 

Подпалването обаче се удава малко трудно под проливния берлински дъжд - огънят лумва чак след като пожарникарите се включили в разпалването, изливайки бензин.

Изгаряния на книги през онази вечер е имало не само в Берлин. Седмици преди и след това в редица германски университетски градове горят клади. При подбора на авторите и книгите за изгаряне е имало и някои изненади. Така например писателят Оскар Мария Граф с изненада установил, че не бил включен в списъка с книгите за изгаряне, което изобщо не го зарадвало. Точно обратното, понеже винаги се е стремял да пише истината, попитал властите защо не горят и неговите книги.

Някои писатели, като Томас Ман например, първоначално не са забранени, но по-късно влизат в списъка на вредните автори. Много от тях са принудени да напуснат страната. Други, които остават в Германия, попадат в затвора, трети биват направо екзекутирани, като Карл фон Осиецки и Ерих Мюзам.

Мястото на отхвърлените писатели заемат други, верни на режима автори. По техен адрес Курт Тухолски пише от изгнанието си в Швеция: "Ето ги как изпълзяха сега от дупките си малките провинциални проститутки на литературата (...) Ето че най-сетне те се отърваха от еврейската си конкуренция. Удари техният час!"

Критично настроеният автор Алфред Кер, който навреме успява да емигрира в Англия, пише, че с "акцията срещу негерманския дух" Хитлер е искал да накара всички творци да замлъкнат, "тъй като истинското изкуство изостря чувството за съвест, подсилва духа, изобличава полуистините и зове към най-висш хуманизъм".

Публично изгаряне на книги в Берлин при социализма, 1955 г.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОРТРЕТ

    Чомски - най-важният интелектуалец на съвремието

    Той е неуморим. И неумолим в критиката си към несправедливостите на съвремието ни. Ноам Чомски, геният на лингвистиката, просветителят с леви възгледи, един от най-непримиримите критици на САЩ и капитализма, навърши 90.

  • НАСЛЕДСТВО

    Антибиблиотеката на Еко, или колко важни са непрочетените книги

    Четенето носи допълнителни ползи за човека. Данните показват, че то намалява стреса, задоволява нуждите от социални връзки, подобрява уменията за общуване и емпатия, усилва определени когнитивни способности

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Пленяват ме хора, които могат да живеят без страх от последствията, да бъдат страстни без предпазливост, хора, които безумно мразят и обичат.”

Федерико Фелини, италиански режисьор, роден на 20 януари преди 99 години

Анкета

Пловдив '2019 ще бъде ли провал?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Гангстерският рай у съседите

Сръбският "Южен вятър" ни връща в 90-те

Новият Йонеско

Матей Вишниек може да се нарече една от емблемите на съвременния начин на модерно мислене за театър.

Сърцето на шампиона

„Крийд 2“ ще се хареса, ще си върне разходите, ще натрупа и печалба, това е ясно. Той е добър като замисъл, но куца като реализация.