Проф. Вера Найденова, Кан, "СЕГА"

71-вият фестивал в Кан започна с подобаваща тържественост. Очакваше се, че филмът, който откри фестивала, а и състезанието - "Всички знаят", ще покрие нормата за "идеалната "Златна палма". А рецептата според генералния директор Тиери Фремо е: "авторски филм, със звезди, който се харесва на публиката".

Авторът е иранецът Асгар Фархади, един от най-успешните кинематографисти на последното десетилетие (няколко европейски отличия, два "Оскара"за чуждоезичен филм). И в този случай той прилага уникалната си стратегия: въвежда ни в битие на обикновено семейство. Испанка, живееща в Буенос Айрес, се завръща в родината, за да празнува сватбата на сестра си. Във вихъра на празника обаче се просмукват зли сили: тайна от стара любов, апетити за богатство. Гвоздеят на интригата е отвличането на дете с цел изнудване. Отношенията се изострят докрай, действието се забързва, монтажът е шеметен. Пред очите ни жанрът от "семейна драма" се превръща в "психотрилър", та дори във филм на ужасите...

Звездите са от световна величина - испанците Пенелопе Крус и Хавиер Бардем. Не е изключено "горещият сюжет" и популярните актьори да отворят филма към по-широк кръг от зрители, но фестивалната публика, а най-вече професионално съдещата част от нея, остана резервирана. Макар че авторът изразява убеденост в приликата между психиката и поведението на иранците (за които досега е разказвал, с едно изключение - "Минало" от 2012-а, чието действие е ситуирано във френска среда) и испанците, именно смяната на човешкия материал е изиграла лоша шега на големия майстор. Търсейки вярност към горещите страсти на испанците, той е попаднал в клопките на мелодрамата. И от това във филма изчезва безупречната тънка рационалност, дискретност на иранските му творби. А на този фестивал и най-малкото отстъпление от авторския стил, а най-вече стъпката към комерсиализация, се наказва. 

Със завъртането на фестивалната машина все по-отчетливо става ясно, че 71-ият Кан ще ни среща с много предизвикателства, едното от които е политическата ангажираност на част от филмите - например откриващия програмата "Особен поглед" "Донбас". Фестивалът следи творчеството на украинеца Сергей Лозница, който е твърде продуктивен. Понякога прекалява с театралната гротеска, чиито стрели са насочени най-вече към руските персонажи. Но в "Донбас" присъствието на тези елементи е премерено, а по-внушителен е реалистичният пласт, изведен някъде в сюрреалистични форми - органични при действителност, в която армейски сражения се преплитат с болезнени психози и всичко е обрасло в престъпност. 

Макар и представени с отделни ярки единици в различни части от общата програма, очевидно е редуцираното участие на американското кино. А оттам и присъствието на холивудските звезди, които обикновено придават блясъка на ритуала. Тази година в Кан са малцина, но от най-високата величина - начело с председателстващата журито на "голямото състезание" Кейт Бланшет, журито на "Особен поглед" - Бенисио Дел Торо, и самия Мартин Скорсезе. Големият режисьор е тук, за да получи наградата на една от т.нар. паралелни програми на фестивала, "Петнайсетдневката на режисьорите". Нарича се "Златната карета", по името на знаменития филм от 1952 г., чийто режисьор е считаният за най-талантлив от френските класици Жан Реноар (1894 - 1979). Тъжна подробност е, че той е участвал в този фестивал само веднъж, но не е избиран за председател на журито например.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    Евелина Йекер  - „В името на живота“

    Млада жена пише писма на психотерапевтката си д-р Дорман между сесиите, а после изведнъж изчезва безследно. 

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Та кой откри Америка, кажете? Безумец, луд, навсякъде осмян! А кой създаде бог за вековете? Отново луд, на кръста прикован. И слънцето в надоблачните сфери, ако прекъсне вечния си ход, отново някой луд ще изнамери, светлик за целия човешки род.“

Пиер-Жан дьо Беранже, френски поет, роден на 19 август преди 239 години

Анкета

Кой е отговорен за счупените плочки на Ларгото?

Министерството на културата - 36%
Фирмата изпълнител - 40%
Скейтбордистите - 12%
Минувачите - 12%

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Носталгично за „На всеки километър“

Легендарният сериал навършва половин век. На 20 август 1969 г. е премиерата на първия епизод – „шлеповете”.

Тарантино и неговата приказка за Холивуд

Именитият кинаджия предлага своя пореден девети  опус - пастиш, направен с вкус и размах, за който предварително знае, че ще има публика и успех. Дали ще го харесаме или не е отделен въпрос.

За добрия човек и историческата правда 

Прочетете книгата „Един много добър човек“, осмислете я и осъзнайте веднъж завинаги как трябва и не трябва да се пише за нашата история.

Ако искаме да сме почтени българи и европейци.