ДЕСИСЛАВА ЧЕРНЕВА, учител по български език и литература, "СЕГА"

Учениците в 11-и и 12-и клас занапред няма да изучават 12 задължителни предмета, а само 6 - български език, литература, математика, чужд език, физическо възпитание и спорт и новия - гражданско образование. Останалото време, което се "освобождава", ще се използва за профилирана подготовка, като изборът, който даде законодателят, е между 11 профилиращи предмета. Наскоро МОН публикува проекти на учебните програми за тези последни два класа на средното образование.

Както досега, съдържанието по литература остава изцяло българско. Задължителните произведения обаче са в пъти по-малко. За единадесетокласниците са подготвени пет теми. С родното те ще се запознават чрез творбите "Железният светилник" на Д. Талев (досега в 12-и клас), "Бай Ганьо на гости" на А. Константинов и "Криворазбраната цивилизация" на Д. Войников (досега в 10-и клас). По темата за природата са предвидени "При Рилския манастир" на Ив. Вазов, "Спи езерото" на Славейков и "Градушка" на П. Яворов. Смъртта учениците ще изучават както досега в произведенията "До моето първо либе" на Хр. Ботев и "Новото гробище над Сливница" на Ив. Вазов", но и в "Сватба" на Н. Фурнаджиев. Властта и насилието присъстват чрез "Борба" (Хр. Ботев), "Андрешко" (Е.Пелин) и "Приказка за стълбата" (Хр. Смирненски), а миналото и паметта - чрез "Паисий" (Ив. Вазов), "Нощ" (П. Яворов) и "История" (Н. Вапцаров). Извън програмата остават редица творби на Вазов, Яворов, Славейков и др.

В 12-и клас зрелостниците също ще учат българска литература, но в доста по-сбит вариант от досегашния. Темата за любовта те ще анализират чрез "Аз искам да те помня все така" на Д. Дебелянов, "Колко си хубава" на Хр. Фотев и "Любов" на Ат. Далчев. За вярата на надеждата зрелостниците ще учат от "Спасова могила" на Е. Пелин, "Молитва" на Ат. Далчев и "Вяра" на Н. Вапцаров. По темата за труда и творчеството са избрани "Ветрената мелница" (Е. Пелин), "Песента на колелетата" (Й. Йовков) и "Балада за Г. Хених" (В. Пасков), а за избора и раздвоението - "Две души" (Яворов), "Потомка" (Е. Багряна) и "Честен кръст" (Б. Христов). Сред произведенията, които отпадат, са "Антихрист" на Е. Станев, "Снаха" на Г. Караславов, "Хоро" на А. Страшимиров, "Вечната и святата" на Е. Багряна и много други.

Тези промени предизвикаха много коментари, че програмата е осакатена, че се посяга на ключови автори и че децата допълнително ще се объркат от новото тематично структуриране, защото били свикнали да изучават творбите в хронологичен ред.

Отново реформа! За чувствителния и пренаситен от реформи българин тази дума е знак, че нищо няма да се промени. Поколението на 40-годишните живеем в непрекъсната реформа, и то започнала в образованието още преди 10 ноември. И единствената констатация е, че тя липсва. Прехвърляше се учебно съдържание от един клас в друг, но не се променяше подходът.

Заради този "богат опит" е съвсем нормална обществената реакция по повод новото учебно съдържание по литература за 11-и и 12-и клас, което беше посрещнато като предателство към усещането ни за патриотизъм. 

Има няколко факта обаче, които сякаш остават на по-заден план. Първо, българска литература не се учи само в 11-и и 12-и клас. По новите учебни програми в първия гимназиален етап изучаването на родни автори започва от 8-ми клас с произведения от старобългарския период. В девети клас се продължава с автори от Българското възраждане. А в десети клас са обособени етапите в новата българска литература - от Освобождението до Първата световна война, литературата между двете световни войни и литературата след Втората световна война. Това е класическото изучаване на литература в българското училище - авторите и представителни за тях произведения са подредени хронологично. В 11-и и 12-и клас вече се променя подходът - от исторически става проблемен. В двата класа са заложени общо 7 проблема и към всеки един от тях са подбрани по три творби от различни епохи.

Програмата трябва да се разглежда в цялост, а не на парче. Не са "орязани" автори, техните творби са положени в различен контекст. Въпросът е дали този подход е подходящ. Ние всички сме обременени от традицията и ни е по-лесно да приемем, че литературните творби трябва да се изучават в реда на тяхното създаване. Разбира се, това е важно, защото литературата е процес, в който има причинно-следствени връзки и в който се отразяват социалните и историческите събития на времето. Художествената творба, както казва Тончо Жечев, пресъздава историята в човешки съдби. В тях са преплетени представите на времето за род, любов, смърт, саможертва, избор. Тези проблеми са обект на анализ и при сега действащата програма, но периферно. С промените вниманието ще бъде концентрирано върху тях и откриването на аналогии и различия ще бъде много по-лесно. Вглеждането в една тема ще помогне и за задълбочаване на литературната компетентност на учениците - ще очертаят особеностите на жанра, ще се детайлизира начинът за изграждане на персонаж, ще се откроят използваните художествени похвати.

И някак съвсем естествено се налага и вторият проблем, който в обществения дебат остава на заден план - броят на часовете. По български език и литература са предвидени 3 на седмица (108 ч. за учебна година). Същият е броят и за настоящите ученици. В момента времето се разпределя по два часа за литература и един за български език на седмица. Можете ли да се представите как се изучават 60 произведения за 72 часа? Сред тях са "Под игото", "Чичовци", "Гераците" и "Бай Ганьо" (това са само обемните творби). Часовете се превръщат в едно безкрайно писане на планове, за да може учителят да преподаде/ спомене всяка творба. И къде остават съпреживяването, разсъждението и развитието на речта? Промените предвиждат за същия брой часове да се изучават по 15 произведения в 11-и клас и 14 в дванадесети. Това ще създаде условия да се върнем към същинската работа в час, защото през годините се подмени центърът. В стремежа си да подготвим учениците за различните изпити превърнахме образованието по литература във форматно - да зазубрят жанровете на творбите, имената на героите, портретното им описание...И колко време ще го помнят? Да, малко са нещата, които си спомняме от ученическите години, но най-важното от тях е емоцията. А каква емоция остава у ученика след подобна преса? Дори четящите намразват литературата. 

Дали програмата е добра? Имам своите притеснения, но и надежди, защото начинът, по който е написана, показва задълбочено мислене и желание за реформа в чистия смисъл на думата.

А колкото до острата обществена реакция, тя се дължи не на липсата на разясняване, а на шаблоните в мисленето ни. Преди повече от десет години, когато се обявиха произведенията, които ще се включват в държавния зрелостен изпит, се надигна вой, че липсва "История славянобългарска". Дори и най-добрите специалисти обаче не биха могли да напишат интерпретативно съчинение върху този текст. Днес същите тези хора говорят, че изпадат автори от учебната програма или са орязани. На промените в образованието по литература се гледа като възможност да се покаже кой е по патриот. Но родолюбието не е в бройката на творбите от български автори, изучавани в училище, а в изводите, направени от тях.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАМЕТ

    Излезе впечатляваща книга за изкуството на Българското възраждане

    В средата на август издателския отдел на Института за изследване на изкуствата успя да публикува поредното си уникално книжно тяло с тегло почти 5 кг. Съдържанието на „Корпусът на стенописите от първата половина на ΧΙΧ век в България“ включва 52 стенописни паметника.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Щедрият талант на Сергей Безруков

    Бил член на путиновата партия „Единна Русия“, от която се самоотстранява след година, тъй като eдин артист цени повече своята творческа свобода.

„Истинската демокрация се нуждае от независим печат.“

Стефан Хесел, френски дипломат и писател, роден на 20 октомври преди 101 години

Анкета

Липсва ли ви гражданската позиция на хората на изкуството?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

От Ла-ла-ленд до Луната

"Първият човек" разказва за Нийл Армстронг и неговия легендарен полет

„Осигуряване и осигурителен пазар“ - книга не само за студенти

Особено внимание се отделя на същността и съвременните черти на капиталовопокривното осигуряване, без познаването на които не може да се разбере логиката на осигурителните пазари.

Когато талантът се превърне в звезда

Брадли Купър в „Роди се звезда“ е реалист, показва света на шоу бизнеса такъв, какъвто е, но без захаросване или излишно очерняне.