Преди седемдесет години, през 1948 г. младата тогава комунистическа българска държава начева строителството на язовир в близост до Казанлък. Язовирът първоначално е наречен „Георги Димитров“, а по-късно „Копринка“. В началото на строителството работниците се натъкват на археологически обект с площ около 50 дка. По време на седемгодишното археологическо проучване на обекта се установява, че това е столицата на Севт III и Одриското царство от 320 г. пр. Хр. 

Изключително ценна находка в европейски мащаб!

Въпреки това политическото, подчертавам политическото решение на БКП било да се продължи с изграждането на язовира, оставяйки Севтополис на дъното му…

Майната й на историята, пък и тогава се е приемало, че сме преимуществено славяни, а не траки…

Днес, както може би е известно на широката публика, това политическо решение от 1955 г. се преосмисля и от доста години в публичното пространство периодично се подхвърля идеята за изграждане на водоустойчива стена около Севтополис, която да обезпечи пресушаването на терена и възможността за консервиране и подобаващо експониране на единствената изцяло запазена и археологически проучена тракийска столица. Цената на осъществяването на проекта по мои спомени възлиза на 150 милиона евро.

Изписах всичко това по-горе, защото случаят с археологически разкритата Скаптопара по трасето на магистрала Струма много ми напомня за случая със Севтополис.

В момента кабинетът Борисов III много бърза да „усвои“ едни пари от еврофондовете за въпросната магистрала и едно забавяне с години поради прецизни археологически проучвания, които са важни и необходими ще му отнеме тези евросредства. Археологическото проучване на 50-те дка на Севтополис е отнело седем години. Площта на Скаптопара е около или над 60 дка.

Вярно е, че Скаптопара е антично селище с няколко столетия по-младо от Севтополис, но все пак е едно от малкото антични селища на Балканския полуостров от тази епоха запазено в състоянието, в което Скаптопара е.

Та, исках да кажа, че е добре по въпроса за това дали да се запази, консервира и експонира по подобаващ начин археологическият обект Скаптопара да се произнесе суверенът! А суверенът е българският народ или в частност жителите на района на Благоевград, а не премиерът Борисов, който след малко ще престане да е премиер…

За да не стане така, че след 70 години внуците ни да се занимават с въпроса как по-евтино да извадят на повърхността изпод асфалта, консервират и по подобаващ начин експонират антична Скаптопара!

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

„Да завършиш книга е все едно да дръпнеш дете в задния двор и да го застреляш.“

Труман Капоти, американски писател, роден на 30 септември преди 96 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

Да, защото те са елитът на обществото - 93.8%
Не, да се занимават само с изкуство - 0%
Не мога да преценя - 0%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.

"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото на „Спасяването на редник Райън“ и „Подводницата"

 

Ако го нямаше Том Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене.

За Дизела и неговата предпоследна крачка

 

Историята на Кирил Николов нагледно доказва в какво се превръщат мечтите, ако ги преследваш упорито и последователно.