Преди седемдесет години, през 1948 г. младата тогава комунистическа българска държава начева строителството на язовир в близост до Казанлък. Язовирът първоначално е наречен „Георги Димитров“, а по-късно „Копринка“. В началото на строителството работниците се натъкват на археологически обект с площ около 50 дка. По време на седемгодишното археологическо проучване на обекта се установява, че това е столицата на Севт III и Одриското царство от 320 г. пр. Хр. 

Изключително ценна находка в европейски мащаб!

Въпреки това политическото, подчертавам политическото решение на БКП било да се продължи с изграждането на язовира, оставяйки Севтополис на дъното му…

Майната й на историята, пък и тогава се е приемало, че сме преимуществено славяни, а не траки…

Днес, както може би е известно на широката публика, това политическо решение от 1955 г. се преосмисля и от доста години в публичното пространство периодично се подхвърля идеята за изграждане на водоустойчива стена около Севтополис, която да обезпечи пресушаването на терена и възможността за консервиране и подобаващо експониране на единствената изцяло запазена и археологически проучена тракийска столица. Цената на осъществяването на проекта по мои спомени възлиза на 150 милиона евро.

Изписах всичко това по-горе, защото случаят с археологически разкритата Скаптопара по трасето на магистрала Струма много ми напомня за случая със Севтополис.

В момента кабинетът Борисов III много бърза да „усвои“ едни пари от еврофондовете за въпросната магистрала и едно забавяне с години поради прецизни археологически проучвания, които са важни и необходими ще му отнеме тези евросредства. Археологическото проучване на 50-те дка на Севтополис е отнело седем години. Площта на Скаптопара е около или над 60 дка.

Вярно е, че Скаптопара е антично селище с няколко столетия по-младо от Севтополис, но все пак е едно от малкото антични селища на Балканския полуостров от тази епоха запазено в състоянието, в което Скаптопара е.

Та, исках да кажа, че е добре по въпроса за това дали да се запази, консервира и експонира по подобаващ начин археологическият обект Скаптопара да се произнесе суверенът! А суверенът е българският народ или в частност жителите на района на Благоевград, а не премиерът Борисов, който след малко ще престане да е премиер…

За да не стане така, че след 70 години внуците ни да се занимават с въпроса как по-евтино да извадят на повърхността изпод асфалта, консервират и по подобаващ начин експонират антична Скаптопара!

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ОТКЪС

    Андрей Соколов - „За нашия дом"

    Книгата носи в себе си и предлага на вниманието на читателите важни факти, имена на хора, снабдена е със справочен апарат, който би бил полезен на всеки интересуващ се от историята на Шумен и България през отминалото 20-то столетие. 

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Щедрият талант на Сергей Безруков

    Бил член на путиновата партия „Единна Русия“, от която се самоотстранява след година, тъй като eдин артист цени повече своята творческа свобода.

„Четенето вероятно е алтернативен начин да намериш мястото си.”

Жозе Сарамагу, португалски писател, роден на 16 ноември преди 96 години

Анкета

Липсва ли ви гражданската позиция на хората на изкуството?

Не, те са творци. - 7.1%
Да, те са истинският елит на обществото - 92.9%

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Нова среща с хумора на братя Мормареви

„Еврейски вицове“ е една миниенциклопедия на еврейския дух, на усета на този народ да се шегува и иронизира дори в най-трагични мигове от съществуването му.

"Валутният риск в икономиката" (ревю)

Съществени моменти в монографията са анализираните валутен риск и валутна система в България от 1878 г. досега, както и практико–приложните измерения на валутния риск.

Късното признание на Орсън Уелс

„От другата страна на вятъра“ е не само присмех към лудостта на целулоидния свят, а  по-скоро равносметка на един изминат и пълен с провали и амбиции творчески път, в чието начало се откроява с елмазен блясък шедьовъра „Гражданинът Кейн“(1941), а в края е изкусителния експеримент „Ф като фалшификация“(1975).