Румен БЕЛЧЕВ, "СТЪРШЕЛ"

Вие снимахте ли си вече дупката днес?

Ако не сте, хич не се мотайте – тичайте да снимате, преди някой да ви е изпреварил и да я е изпратил до телевизиите – те мрат да показват дупки и така да влизат в международния обмен на новините! Но телевизиите не са ни криви – те си имат някакви машинки, с които мерят дали и колко са ни интересни – и се стараят да ни показват онова, което ни интересува и вълнува най-много, това, което за нас е висша ценност.

Ако се съди по клипчетата, които пращаме до телевизиите, дупката за нас е най-голямата ценност – предполагам, защото в нея си трошим другата най-голяма ценност – колата. Може да се каже, че към евроатлантическите ценности добавяме и роден принос – дупката!

Да ми кажете нещо за евроатлантическите ценности? Не се сещате? Поне за една? Е, налага се да си помагаме.

Евросолидарността, да речем, я разбираме като еврофонд – оная приятна купчинка пари, която в момента, в който влезе на наша територия, моментално престава да е ценност и се превръща в обект за усвояване.

Свободата, равенството и братството май още не са стигнали до нашите земи. Какви братя, Боже Господи, ние не се слушаме, не можем да се гледаме, ще се избием за един чукнат калник, а из по-затънтените села за едната пенсия направо човека заколват!

Тичайте да снимате дупката!

С равенството също нещо никак не ни се получава – тъкмо вземем да повярваме на някого, че ни е равен и ние – равни на него, и дойде охраната му, та ни изблъска да не дишаме въздуха на началството от толкова близо. Ама вие още ли не сте снимали дупката?

Свободата... Това понятие напоследък малко ни се губи, затова се налага да го поясним по-подробно и с нагледни примери.

Всички сме гледали националния по футбол – и знаем колко могат момчетата. Според световната класация сме на почетното петдесет и четвърто място – с мъничко преди Панама и отбора на страната, която доскоро се казваше „Зелени нос” – сега, предполагам, заради политическата коректност, є казваме „Кабо верде”, което значи същото, само че тия, които не знаят португалски, вече няма да правят асоциации с червените носове на нашите достойни представители.

Та, като се сетим за 54-тото място и дереджето на родния футбол, по-лесно ще разберем какво означава 111-ото ни място в света по свобода на словото. Речено на прост български – 111-ото място означава, че всеки според грамотността си може да напише и публикува ода в чест на началството, както и че всеки, според грамотността си, може и трябва да напопържа на соросоид, продажник, фабрикант на фалшиви новини и национален предател неблагоразумника, който не ще да пише оди.

Срещу попълзновенията на такива неразумни юроди обаче вече е написан и свободно ще се приеме специален закон за свободата на медиите, писан не от кого да е, а от няКОЙ, който изобщо не е собственик на медии, какъв ти собственик, той за билетче пари няма, та вече втора година не може да отиде на работа в парламента, и още един, наричан с любов от избирателите си с партизанското име Ментата. Е, тогава вече наистина съвсем свободно ще можем да казваме, че сме свободни. Не като сега, когато планинското кралство Непал и страната на боливийските деца, Боливия, са пред нас и се утешаваме, че поне Замбия и Нигерия ни дишат прахта! Като си нямат кой да им напише закон – хак им е! Да си стоят на опашката за свобода – ние вече ще започнем да се пререждаме!

И съвсем свободно ще си снимаме дупките! Обичаме ние дупките си – някои например си купуват бои, за да ги оцветят в любимия си цвят.

Има други, романтични души, които след дъжд пускат корабчета в тях.

По Коледа мушкаме в дупките украсени елхички.

А сега, когато се постопли, някои дори се излягват вътре в дупката си, за да покажат на света колко е голяма, колко я обичат, колко им е удобна и как добре се чув­стват в нея.

Хайде, стига сте се офлянквали, излезте, снимайте, поне да оставим на поколенията спомен за прекрасното време, в което свободно гледахме към света от дъното на нашата дупка.

 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    Евелина Йекер  - „В името на живота“

    Млада жена пише писма на психотерапевтката си д-р Дорман между сесиите, а после изведнъж изчезва безследно. 

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • НОРМА

    Правилата се спазват. Как университетът по музика във Виена избира преподаватели

    „Ако в един конкурс за диригент (преподавател) участват 70 кандидати, те първо биват оценени от трима души, които са външни за университета, например преподаватели в други университети“, казва Симеон Пиронков-младши.

     
  • ДИАГНОЗА

    Мирният руски атом

    И още един факт, съобщен от самия руски президент в едно от обръщенията му към нацията: 20 на сто от населението в Русия живее с по-малко от 5 долара на ден. Преведено на български по курса на деня, това означава да я караш с по-малко от 9 лева дневно.

     

„Първото и най-важно нещо в живота е да се опитате да се владеете.“

Александър фон Хумболт, германски пътешественик и географ, роден на 14 септември преди 250 години

Анкета

Трябва ли да има оставка по случая "Дарина Такова"?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Откриватели на звезда, наречена „добрина”

За първи път на български двама известни румънски драматурзи – Михаил Себастиани и Думитру Раду Попеску.

Патриотичните  уроци на Александър Йорданов

Авторът държи да го четат и познават и по-младите читатели – затова често така  задълбочено описва събития, които слабо се познават.

Носталгично за „На всеки километър“

Легендарният сериал навършва половин век. На 20 август 1969 г. е премиерата на първия епизод – „шлеповете”.