Румен БЕЛЧЕВ, "СТЪРШЕЛ"

Вие снимахте ли си вече дупката днес?

Ако не сте, хич не се мотайте – тичайте да снимате, преди някой да ви е изпреварил и да я е изпратил до телевизиите – те мрат да показват дупки и така да влизат в международния обмен на новините! Но телевизиите не са ни криви – те си имат някакви машинки, с които мерят дали и колко са ни интересни – и се стараят да ни показват онова, което ни интересува и вълнува най-много, това, което за нас е висша ценност.

Ако се съди по клипчетата, които пращаме до телевизиите, дупката за нас е най-голямата ценност – предполагам, защото в нея си трошим другата най-голяма ценност – колата. Може да се каже, че към евроатлантическите ценности добавяме и роден принос – дупката!

Да ми кажете нещо за евроатлантическите ценности? Не се сещате? Поне за една? Е, налага се да си помагаме.

Евросолидарността, да речем, я разбираме като еврофонд – оная приятна купчинка пари, която в момента, в който влезе на наша територия, моментално престава да е ценност и се превръща в обект за усвояване.

Свободата, равенството и братството май още не са стигнали до нашите земи. Какви братя, Боже Господи, ние не се слушаме, не можем да се гледаме, ще се избием за един чукнат калник, а из по-затънтените села за едната пенсия направо човека заколват!

Тичайте да снимате дупката!

С равенството също нещо никак не ни се получава – тъкмо вземем да повярваме на някого, че ни е равен и ние – равни на него, и дойде охраната му, та ни изблъска да не дишаме въздуха на началството от толкова близо. Ама вие още ли не сте снимали дупката?

Свободата... Това понятие напоследък малко ни се губи, затова се налага да го поясним по-подробно и с нагледни примери.

Всички сме гледали националния по футбол – и знаем колко могат момчетата. Според световната класация сме на почетното петдесет и четвърто място – с мъничко преди Панама и отбора на страната, която доскоро се казваше „Зелени нос” – сега, предполагам, заради политическата коректност, є казваме „Кабо верде”, което значи същото, само че тия, които не знаят португалски, вече няма да правят асоциации с червените носове на нашите достойни представители.

Та, като се сетим за 54-тото място и дереджето на родния футбол, по-лесно ще разберем какво означава 111-ото ни място в света по свобода на словото. Речено на прост български – 111-ото място означава, че всеки според грамотността си може да напише и публикува ода в чест на началството, както и че всеки, според грамотността си, може и трябва да напопържа на соросоид, продажник, фабрикант на фалшиви новини и национален предател неблагоразумника, който не ще да пише оди.

Срещу попълзновенията на такива неразумни юроди обаче вече е написан и свободно ще се приеме специален закон за свободата на медиите, писан не от кого да е, а от няКОЙ, който изобщо не е собственик на медии, какъв ти собственик, той за билетче пари няма, та вече втора година не може да отиде на работа в парламента, и още един, наричан с любов от избирателите си с партизанското име Ментата. Е, тогава вече наистина съвсем свободно ще можем да казваме, че сме свободни. Не като сега, когато планинското кралство Непал и страната на боливийските деца, Боливия, са пред нас и се утешаваме, че поне Замбия и Нигерия ни дишат прахта! Като си нямат кой да им напише закон – хак им е! Да си стоят на опашката за свобода – ние вече ще започнем да се пререждаме!

И съвсем свободно ще си снимаме дупките! Обичаме ние дупките си – някои например си купуват бои, за да ги оцветят в любимия си цвят.

Има други, романтични души, които след дъжд пускат корабчета в тях.

По Коледа мушкаме в дупките украсени елхички.

А сега, когато се постопли, някои дори се излягват вътре в дупката си, за да покажат на света колко е голяма, колко я обичат, колко им е удобна и как добре се чув­стват в нея.

Хайде, стига сте се офлянквали, излезте, снимайте, поне да оставим на поколенията спомен за прекрасното време, в което свободно гледахме към света от дъното на нашата дупка.

 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

  • ПОРТРЕТ

    Памет за Балабанов

    Той бе умен, талантлив и вещ в професията си сценарист и режисьор, под чието ръководство направиха върхови превъплъщения плеяда актьори като Сергей Бодров младши, Сергей Маковецки, Дмитрий Дюжев, Александър Яценко, Никита Михалков, Ингеборг Дапкунайте, Михаил Скрябин, Алексей Серебряков, Алексей Чадов, Леонид Бичевин, Виктор Сухоруков.

     
  • ОТКЪС

    Светлана Алексиевич - "Чернобилска молитва"

    Книгата описва личната трагедия на хората след Чернобилската трагедия и показва как тя е повлияла на техния живот.

     

„Анализирането на вярата не включва задължително метод за живеене без нея.”

Юлия Кръстева, българо-френска писателка, феминистка, критик и философ, родена на 24 юни преди 77 години

Анкета

Нормално ли е премиерът да рекламира фирма за хазарт?

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

За „Соло“ без гняв, но с разочарование

Основният виновник за получения резултат е продуцентът Катлийн Кенеди, силният човек в „Дисни“, сменила безцеремонно Крис Милър и Фил Лорд и сметнала, че тандемът Каздан  - Хауърд ще е по-успешен и рентабилен.

След края на сезона

Програмирането му  по bTV е извън всяка критика. Може да се гледа безпроблемно само от пенсионери, домакини и безработни.

„Янините девет братя” – опера от Любомир Пипков” от Пламен Карталов (ревю)

Авторът е отворил партитурата на този безспорен шедьовър с амбицията да разкрие и преосмисли образа на неговите философски, психологически и социално- обществени послания.