ПОЛИНА ПАУНОВА, "ДОЙЧЕ ВЕЛЕ"

Бедна и корумпирана, с нереформирани институции и под европейски мониторинг заради една толкова чувствителна тема като върховенството на правото. Така изглеждаше България в очите на чуждестранните медии преди месеци, когато стартираше европредседателството на страната. Сега към тези краски се добави още един детайл: България е на последно място по медийна свобода не само в ЕС, но и в цяла Европа. Констатацията е на авторитетната неправителствена организация “Репортери без граници”. По свобода на словото България се оказва дори след страните от Западните Балкани, които иначе тръгна да интегрира в ЕС.

Отразяването

Тревожната новина не намери кой знае колко широко отразяване в българските медии. В някои от изданията, самоопределящи се като „водещи всекидневници”, класацията бе единствено спомената, и то на задните страници. Други направо я пропуснаха. Трети пък, за които се знае, че са собственост на депутата от ДПС Делян Пеевски (изрично назован в доклада на “Репортери без граници”), обявиха класацията за клеветническа кампания. А в доклада се казва, че „най-мрачното въплъщение на ненормалното състояние на нещата" е именно депутатът от ДПС Делян Пеевски, чиято медийна група притежава шест вестника и контролира почти 80% от разпространението на печатни издания.

Разговор на политическо ниво, който да постави въпроса как се стигна дотук, не се състоя. За разлика от предходни години, когато при публикуването на сходни документи политиците поне опитваха да демонстрират загриженост. Защото преди все още имаше кой да пита, тоест - имаше журналисти, а отговарящите смятаха за необходимо да изглеждат приемливи. Но с всяка следваща година и с всяко поредно сриване в индекса на “Репортери без граници” мълчанието по темата става все по-оглушително.

Носителят на истината

Така бавно и полека се стигна до момента на истината. А неин носител се оказа народният представител от ДПС Йордан Цонев, който работи тясно с Делян Пеевски.

В свое телевизионно участие съпартиецът на Пеевски, който заедно с него неотдавна внесе поправки в медийния закон, изрази съмнение относно оценката на "Репортери без граници", като изтъкна, че това е неправителствена организация, а по темата трябвало да се изказват българските журналисти. Но българските журналисти в лицето на интервюиращия пропуснаха тази вметка. А на изричното питане от страна на депутата дали водещият има проблем със свободата на словото, той отвърна: “А, не лично. Има си класация”. Как по-добре да се онагледи това 111-то място, отредено ни от “Репортери без граници”? Когато самата журналистика отказва да говори от първо лице, нея просто я няма. Тя е на 111-то място. И доброволно оставя поле на политиците да говорят само от първо лице, и то каквото си поискат. Както постъпи Цонев.

Всичко е окей…

"Ние сме чисти, ние сме окей, г-н Пеевски е окей”, обясни Цонев и допълни, че самият той няма проблем със свободата на словото. След което заключи, че по принцип в България няма проблем в тази област. В една нормална държава думите на Цонев биха представлявали проблем. За самия него. В България обаче не, защото те са самата истина.

Окей ли са Пеевски и неговите съпартийци? Окей са, ако ползваме стилистиката на депутата. Имат ли проблем да отидат във всяка една от големите медии и да кажат точно това, което искат, без някой да им зададе въпрос? Нямат. Имат ли проблем със свободата на словото? Нямат.

Йордан Цонев е безпощадно прав. Защото ако срещу себе си имаше журналист, който не е представител на гилдия, класирана на последно място по свобода, не би се чувствал толкова окей. Но ситуацията е друга: от едната страна е народен представител, говорещ от първо лице, а от другата - водещ, който казва “А, не лично. Има си класация”. Да, има си класация, а интервюто на депутата от ДПС е само илюстрация към нея. И всичко е окей.

Междувременно бяха публикувани данните от социологическо изследване, според които сигурни участници в следващия парламент са ГЕРБ, БСП, ДПС и „Обединени патриоти". Които и в настоящия състав на Народното събрание често гласуват като една партия. И всичко е окей. Те се възпроизвеждат и си създават свой собствен комфорт, който включва и въпроса: “Вие имате ли проблем със свободата на словото?”. Въпрос, отправен към журналистите. А когато политици разпитват водещи в ефир, вместо обратното, това звучи като заплаха. От отговора зависи дали “столчето ще се опразни”. Затова и отговор няма. Затова всичко е окей. За тях.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    Евелина Йекер  - „В името на живота“

    Млада жена пише писма на психотерапевтката си д-р Дорман между сесиите, а после изведнъж изчезва безследно. 

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

 „Аз най-добре зная за мълчаливата борба между режисьор и актьор, тъй като съм живял с нея в продължение на 25 години."

Апостол Карамитев, роден на 17 октомври преди 96 години

Анкета

Одобрявате ли Нобеловите награди на Олга Токарчук и Петер Хандке?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Ах, този Жокер!

 

В „Жокера“ Финикс открадва шоуто и доказва, че е един от най -добрите и подготвени актьори на съвремието ни.

"Потъване в Мъртво море" – всеки детайл си тежи на мястото

В тези разкази има напрежение, има пребогат език, който създава картини, които можеш да пипнеш и подушиш. 

Лекът срещу пораженията на „Поразените“

Допада ми способността на романистката да бъде честна към историята – за първи път в български роман видях сцена, която отдавна исках да бъде създадена – как с користна и пропагандна цел комунистите използват черните забрадки на майките на убитите от жандармерията партизани преди 9 септември за гнусния си план чрез т.н. Народен съд да се разправят със своите противници .