СЕРГЕЙ ТРАЙКОВ, "СТЪРШЕЛ"

Повече от 30 години обществото ни не спира да се чуди: дали бившата Държавна сигурност продължава тайно да диктува процесите в нашето общество – от икономическите, та чак до културните, или – да? Ето още един повод за размисъл.

Преди дни Народното събрание обяви имената на петима творци в различни области, на които се дава по 700 лева пожизнена пенсия – за заслуги към нацията. В предварителния списък бе включен и актьорът Филип Трифонов, който навърши 70 години. Той обаче не беше одобрен.

Тогава Филип Трифонов попита в отворено писмо председателя на Комисията за култура в Парламента Вежди Рашидов: защо съм отхвърлен за персонална пенсия от комисия с председател Иван Попйорданов, който е бил сътрудник на ДС агентурен псевдоним Попов?

Вежди Рашидов запази мълчание, но Иван Попйорданов отговори, че това решение не е взето еднолично от него: комисията, назначена от Министерството на културата, се състояла от 15 човека и с тайно гласуване те решили така. Какъв е съставът на тази комисия той не казва. Тя се обви още повече в тайнственост, когато Министерството на културата също отказа да обяви имената на нейните членове.

Защо в днешните времена на прозрачност техните имена се пазят в тайна от обществото? Нима ако научим кои са, ще се окаже, че нямат нужния капацитет за дейността на тази комисия? Или пък се срамуват от своите решения? Но ако е така, трябва ли в такава деликатна комисия да влизат хора, които не желаят имената им да бъдат свързвани с взетите решения, защото се срамуват от тях? А може би ако разберем имената им, ще се окаже, че доста от тях също като своя шеф са били сътрудници на ДС? Което едва ли ще бъде кой знае каква изненада.

В своето писмо до Народното събрание Филип Трифонов съобщава, че и предишният председател на 15-членната комисия е бил сътрудник на тайните служби, но с друг ангентурен псевдоним – Евкалипт. Това ясно очертава вече наложила се традиция – Държавна сигурност да си предава като щафета ръководството на една забулена в анонимност тайнствена комисия, решаваща на тъмно и напълно безконтролно какви да бъдат финалните акорди от живота на различни творци в преклонна възраст, които вместо признание получават огорчение.

А че членовете на тази комисия са гузни, красноречиво говори и фак­тът, че нито един от тях не посмя да излезе от анонимност и да застане със своето име зад взиманите от него решения.

 

 

 

Коментари  

0 #1 Иван Хаджиев 23-04-2018 14:41
правилно решение - Филип Трифоно освен, че е бил доносник и с привилегии, въпреки че е скромен талант, като бездарния Ламбо Данаилов, игра и ролята на Тодор Живков в един фалшив исторически филм. Така че е получил доста роли, награди, пари, привилегии от миналата власт, сега да замълчи.
Цитиране
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • IN MEMORIAM

    Кристиан Таков - "Времето е особено"

    Думи на доц. Кристиан Таков - преподавател по право в Софийския университет, автор на книги, защитник на правото, към абсолвенти юристи. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Бира, камиони и религия сега се продават навсякъде по света по една и съща схема.“

Карлос Сантана, виртуозен китарист, роден на 20 юли преди 71 години

Анкета

Вреден ли е медийният закон на Пеевски?

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

За новите стихове на Георги Константинов

Ценителите на поетичното слово у нас го обикнаха още при дебюта му в края на 60-те години с „Една усмивка ми е столица” и „Неграмотно сърце”.

Роман за Добри Войников

„Студени гнезда“  е изпълнила предназначението си – да припомни заслугите на една значима личност, да подложи на проверка нашата памет и патриотични чувства и да ни напомни деликатно, че съдбата ни е такава, каквато сами си я изковем.

За „Соло“ без гняв, но с разочарование

Основният виновник за получения резултат е продуцентът Катлийн Кенеди, силният човек в „Дисни“, сменила безцеремонно Крис Милър и Фил Лорд и сметнала, че тандемът Каздан  - Хауърд ще е по-успешен и рентабилен.