СЕРГЕЙ ТРАЙКОВ, "СТЪРШЕЛ"

Повече от 30 години обществото ни не спира да се чуди: дали бившата Държавна сигурност продължава тайно да диктува процесите в нашето общество – от икономическите, та чак до културните, или – да? Ето още един повод за размисъл.

Преди дни Народното събрание обяви имената на петима творци в различни области, на които се дава по 700 лева пожизнена пенсия – за заслуги към нацията. В предварителния списък бе включен и актьорът Филип Трифонов, който навърши 70 години. Той обаче не беше одобрен.

Тогава Филип Трифонов попита в отворено писмо председателя на Комисията за култура в Парламента Вежди Рашидов: защо съм отхвърлен за персонална пенсия от комисия с председател Иван Попйорданов, който е бил сътрудник на ДС агентурен псевдоним Попов?

Вежди Рашидов запази мълчание, но Иван Попйорданов отговори, че това решение не е взето еднолично от него: комисията, назначена от Министерството на културата, се състояла от 15 човека и с тайно гласуване те решили така. Какъв е съставът на тази комисия той не казва. Тя се обви още повече в тайнственост, когато Министерството на културата също отказа да обяви имената на нейните членове.

Защо в днешните времена на прозрачност техните имена се пазят в тайна от обществото? Нима ако научим кои са, ще се окаже, че нямат нужния капацитет за дейността на тази комисия? Или пък се срамуват от своите решения? Но ако е така, трябва ли в такава деликатна комисия да влизат хора, които не желаят имената им да бъдат свързвани с взетите решения, защото се срамуват от тях? А може би ако разберем имената им, ще се окаже, че доста от тях също като своя шеф са били сътрудници на ДС? Което едва ли ще бъде кой знае каква изненада.

В своето писмо до Народното събрание Филип Трифонов съобщава, че и предишният председател на 15-членната комисия е бил сътрудник на тайните служби, но с друг ангентурен псевдоним – Евкалипт. Това ясно очертава вече наложила се традиция – Държавна сигурност да си предава като щафета ръководството на една забулена в анонимност тайнствена комисия, решаваща на тъмно и напълно безконтролно какви да бъдат финалните акорди от живота на различни творци в преклонна възраст, които вместо признание получават огорчение.

А че членовете на тази комисия са гузни, красноречиво говори и фак­тът, че нито един от тях не посмя да излезе от анонимност и да застане със своето име зад взиманите от него решения.

 

 

 

Коментари  

0 #1 Иван Хаджиев 23-04-2018 14:41
правилно решение - Филип Трифоно освен, че е бил доносник и с привилегии, въпреки че е скромен талант, като бездарния Ламбо Данаилов, игра и ролята на Тодор Живков в един фалшив исторически филм. Така че е получил доста роли, награди, пари, привилегии от миналата власт, сега да замълчи.
Цитиране
  • ПОРТРЕТ

    Чомски - най-важният интелектуалец на съвремието

    Той е неуморим. И неумолим в критиката си към несправедливостите на съвремието ни. Ноам Чомски, геният на лингвистиката, просветителят с леви възгледи, един от най-непримиримите критици на САЩ и капитализма, навърши 90.

  • НАСЛЕДСТВО

    Антибиблиотеката на Еко, или колко важни са непрочетените книги

    Четенето носи допълнителни ползи за човека. Данните показват, че то намалява стреса, задоволява нуждите от социални връзки, подобрява уменията за общуване и емпатия, усилва определени когнитивни способности

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Памет за Алексей Баталов

    Макар и да изглежда, че е бил галеник на съдбата, битието на актьора не е постлано само с лалета и рози.

За “Нобел” се иска литература, която успява да стимулира интереса към цяло едно общество, или култура, или регион. Ние сякаш сами не сме си интересни като общество, как да сме интересни на другите?!“

Бойко Пенчев, литературовед, писател, преводач и преподавател, роден на 16 януари преди 51 години

Анкета

Пловдив '2019 ще бъде ли провал?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Новият Йонеско

Матей Вишниек може да се нарече една от емблемите на съвременния начин на модерно мислене за театър.

Сърцето на шампиона

„Крийд 2“ ще се хареса, ще си върне разходите, ще натрупа и печалба, това е ясно. Той е добър като замисъл, но куца като реализация.

Жаждата, която ни изгаря

Малката стегната повест на Карабашлиев, коята излезе след разточителния му епос „Хавра“, се поглъща бързо, без усилия и предразполага към размисъл.