Здравко ПОПОВ, "СТЪРШЕЛ"

„Не е това, което си мислите...“

Обяснителни думички на отруден човек, впрегнал посред нощ джипа си в квартален банкомат.

„Ще се срещнем в ада...“

Своеобразната стилистика на жанра отхвърля педантичното уточняване на мястото (авеню, етаж, апартамент, номер на казана с катран и пр.); водещите диалога са корави мъже, привикнали да се оправят в дебрите на живота, включително оттатъшния.

„Имаме си компания (опашка)?“

Солиден отговор може да даде политик с ранг на премиер. Възможен вариант: „Знам я тая опашка, не съм кретен, ама какво да направя!“

И в по-конкретен случай: „Ама, Владимир Владимирович, весь Европа смеется из-за этими клоунами, мои коалиционные партнеры, которые вы так полюбили и рекомендовали на меня. Я не знаю что делать!“

„Само толкова ли можеш?“

Дружеска закачка на крупен мафиотски кръстник към дилетанта Митьо Очите.

„И вие ли си мислите същото, което и аз?“

Зададен от жена, въпросът е особено коварен. Спасението е едно: незабавно отговорете, че напоследък мислите ви са погълнати от екзистенциализма на Киркегор. Това е най-сигурният начин дамата да ви вземе за завършен идиот, макар тя, също като вас, да не отличава по същество Киркегор от Киркор. Разбира се, остава рискът мацката да се сети за следващата възможност: „Ами ако тоя е толкова богат, колкото и тъп?“ Това е най-лошото: чаровницата неустоимо ви кани да я заведете за две седмици на Копакабана, която, оказва се, добре отличава от Копривщица...

Учените все още са в спор относно изхода от подобно положение: дали да симулирате астматичен пристъп или да извърнете взор към пълната луна и да нададете вой на върколак.

„Майната ти!“

Класиката изисква пожеланието, заедно с ответното „На теб майната ти!“, да се повторят 12 до 14 пъти, издържани в тона на научен диспут върху някакъв „мю-мезон“ в трето поколение колайдери. Доминиращото отскоро „Аз също обичам, Уил“ стои евтиняшко.

„В капан сме!“

Добро утро, сега ли се усетихте?

Като претъпкахте тая коалиция с патриоти, къде мислехте, че ще попаднете, в „Лебедово езеро“ ли? Хайде холан...

„По дяволите!“

Няма почва у нас. Но не искаме и да стигаме до антагонизъм с Холивуд, като въведем някакво „По архангелите!“

„Ехооо, има ли някого?“

Питане на полицейски инспектор, търсещ лице, обявено за общонационално издирване. Ако след почукване по поредния празен варел дрезгавият отговор отвътре е „да“, издирващият от РПУ ползва репликата „Добре де, извинявай, те шефовете се безпокояха нещо...“

„Чисто е!“

Вест, пошепната от вратаря към противников нападател, чийто отбор честно си плаща оставането в групата.

„Не зная за какво говорите“

Тази матрица е неприложима при цивилизации, където половината футболисти са чуждоземци. Един реалистичен диалог между наскоро закупен плеймейкър от средното течение на река Чуапа (ДР Конго) и наш образован арбитър би протекъл горе-долу така:

- Ти какво казва мене, бе? Не лазбила...

- Абе, хубаво ще ме лазбелеш ти мене, като ти опъна един червен картон! Я навличай обратно тая кретенска фланела! То остана и гащите да си изуеш, па и един канкан да извъртиш, това не ти е Шан-з-Елизе тука!

- Моля? Ти мене „шимпанзе“ казва? Аз утре отиде при Сасаров, дискриминация оплаче!

- Виж какво, ей! Ти не Цацаров, ами и Бойко оплаче, все тая! Ама шанзелизе такова, шимпанзе съм го бил нарекъл...

„Искам сделка...“

Пълният текст най-убедително пресъздава на рождения си ден конкретен първи пилот на Джъмбо (747) пред готовите за излитане пътници. Добра дестинация е Франкфурт – Банкок. Съдържание: „Доверете ми се де, ей сега за час и нещо ще ви сваля в шибаното Монтевидео, само не ми вадете душата... Ей, стюардесата! Наташенка украинская... Сипи по едно от мене на всички; когато сме най-зле, така да сме, бал съм му майката...

„Излезте бавно...“

Ако предвиждаме филмиране на действието, най-приятна за зрителя ще е гледката, при която енергично се разбива врата на ресторантска тоалетна. Вътре, в едър план, се откроява потърпевшият, със смъкнати до пода панталони. Цялостното наставление на полицейския шеф е: „Излезте бавно, с вдигнати ръце, никой няма да пострада!“

Потърпевшият разполага само с репликата: „Ами аз?“

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    Евелина Йекер  - „В името на живота“

    Млада жена пише писма на психотерапевтката си д-р Дорман между сесиите, а после изведнъж изчезва безследно. 

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Интелигентният човек се бори за изгубени каузи, защото осъзнава, че останалите не са каузи, а просто ефекти.“

Е. Е. Къмингс, американски поет и драматург, роден на 14 октомври преди 125 години

Анкета

Одобрявате ли Нобеловите награди на Олга Токарчук и Петер Хандке?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Ах, този Жокер!

 

В „Жокера“ Финикс открадва шоуто и доказва, че е един от най -добрите и подготвени актьори на съвремието ни.

"Потъване в Мъртво море" – всеки детайл си тежи на мястото

В тези разкази има напрежение, има пребогат език, който създава картини, които можеш да пипнеш и подушиш. 

Лекът срещу пораженията на „Поразените“

Допада ми способността на романистката да бъде честна към историята – за първи път в български роман видях сцена, която отдавна исках да бъде създадена – как с користна и пропагандна цел комунистите използват черните забрадки на майките на убитите от жандармерията партизани преди 9 септември за гнусния си план чрез т.н. Народен съд да се разправят със своите противници .